Легенди

Златният сантиметър на Георги Стойковски

Серия травми слага преждевременно край на кариерата на големия лекоатлет

Преди 40-ина години европейската лека атлетика доминира по в света. На първенството на континента в Будапеща'66 са се събрали всички най-добри поданици на европейската Царица, които оформят и световния елит в повечето дисциплини. Особено ярко това личи при участниците в тройния скок, сред които е един от най-великите в сектора, двукратният олимпийски и европейски шампион Йозеф Шмид (Пол). Той е и първият, преминал гросмайсторската граница от 17 м и е световен рекордьор със 17,03!
Основателни претенции за медалите имат известните Рьокборн (ГДР), Калочай (Унг), Джентиле (Ит), Яскулски (Пол), Чокина (Рум). Квалификациите успешно преодоляват двама българи: Георги Стойковски и Додю Патарински.
Стойковски е в отлична форма и ведро настроение, защото има зад гърба си обнадеждаващи победи през сезона. Най-напред спечели един от най-авторитетните международни турнири - "Кусочински" във Варшава, с нов републикански рекорд 16,31. Скоро след това на не по-малко престижния "Братя Знаменски" в Киев потвърди възходящата си спортна форма с нова победа и пак с нов републикански рекорд, 16,33. Дори направи и 2 опита на границата на 17 м, макар и с малък фаул. Всичко това е достатъчен стимул да се бори не само за медал. А увереност в силите му вдъхва човекът, който го

изгради като голям скачач

от международна класа, един от най-големите ни специалисти в леката атлетика, проф. Константин Жалов.
Тактиката им е още в първите два опита Георги да търси максимална концентрация. Само тя може да му осигури стриктно изпълнение различните фази на скока, от което да очаква пълна реализация на възможностите си. Първият опит е само добър, 16,17 м. За втория той връща спомените си 4 десетилетия назад: "Засилването направих перфектно и успях прецизно да уцеля дъската за отскок. Между трите крачки чувствах полета си във въздуха заедно с някакво усещане за идеално изпълнение на всички елементи от скока, включително и приземяването. Веднага погледнах таблото с резултата и се уверих, че наистина съм постигнал отличните 16,67 м! С 34 см повече от републиканския ми рекорд. Това бе нов рекорд на европейските първенства и 7-о по сила сред най-добрите резултати в света."
Както често се случва, след максимално психическо и физическо изразходване, Георги получава остри мускулни спазми по цялото тяло и буквално се схваща. Притичва известният ни състезател на скок височина и десетобоец Стоян Славков и веднага започва да му прави масаж. Резултатът

в третия и четвъртия опит

спада в границата на 16 м и тогава идва решението, взето заедно с треньора Жалов, двата последни опита да бъдат пропуснати.
Така Георги наблюдава отстрани петия и шестия опит на съперниците си, от които единствен Рюкборн успява да се доближи до него, макар и само на 1 см и остава втори с 16,66. Трети е Калочай с 16,59, а величието Шмид е едва 6-и.
С този сантиметър Георги стана първия ни европейски шампион в леката атлетика! Победният сантиметър се превърна в "Златния сантиметър на Георги Стойковски" в находчивото заглавие във в. "Народен спорт" на доайена и лидер в атлетическите репортажи Ешуа Алмалех.
Едно от важните стъпала към тази емблематична за нас титла Стойковски покори предната година на отборната купа на Европа "Бруно Дзаули" в Рим. Макар че остана със сребро с изравнения републикански рекорд от 16,29 м, класирането е с много висока спорта стойност, тъй като само с 5 см пред Георги (16,34) е единствено световният рекордьор Шмид.
Въпреки многобройните състезания, на които са били заедно, горделивият пан Шмид дотогава се правеше, че не познава един от най-големите си съперници. Но във Вечния град, след като бяха един до друг на почетната стълбичка, при една случайна среща полякът се реши най-после да поздрави българина, макар и с наведена глава...
Преди това Георги направи още едно добро представяне на универсиадата в Будапеща'65, където състезанието бе изключително оспорвано. Първите петима в класирането

се вместиха само в 6 см

разлика! Той зае 5-о място с нов републиканския рекорд (16,29), а победителят Цифра (Унг) бе с 16,35.
Година по-рано бе олимпийският дебют на Георги. На Игрите в Токио'64 до третия си скок той бе на 5-о място с 16,10 (от квалификациите с 16,21) но не можа да се задържи между първите 6, които имаха право на още 3 скока и остана на 7-о място.
Второто си олимпийско участие той отбеляза в Мексико'68 с 16,46 м и 9-о място, а можеше да вземе медал или поне да е в призовата шестица, но му попречи една немарливост. Състезателните номера тогава се закрепваха за фланелките с безопасна игла. Номерът на гърба на Георги не е добре прикрепен в долния си край и свободно се вее. И в най-добрия му скок именно това веещо се парче плат докосва пясъка на 16,46 м, което е с повече от 30 см по-слабо постижение от истинското му приземяване...
Стойковски достигна до първата си титла на Балканиадата още при дебюта си в националния отбор, в едно от най-силните издания на тази проява в София'63, когато България стана отборен шампион за мъже и жени. А това състезание бе изключително популярно и се ползваше с голям международен авторитет.
Борбата за златото в тройния скок се водеше при

постоянна размяна

на лидерството с известния румънец Чокина и другия ни силен скачач Любен Гургушинов. Стойковски извоюва победата с нов републикански рекорд (16,15), само на сантиметър пред Гургушинов (16,14), а бронзовият медал бе за Чокина (15,97). Този резултат на Георги, изчислен по десетобойната таблица, бе с най-висока стойност и заслужено му отреди специалната награда за най-добър атлет на Балканиадата. До балканската титла той достигна още три пъти, а с най-висок резултат (16,57) бе пак в София'69. Другите са с 16,24 в Атина'65 и с 16,08 също в Атина'68.
Георги Стойковски не прави изключение от повечето изтъкнати спортисти и в детството си в пазарджишкото село Бъта, също е бил активен в многобройните и разнообразни детски игри: народна топка, футбол, бягане, скачане, борба. Природните физически качества на седмокласника: бързина, отскокливост и гъвкавост бързо го открояват над останалите. Прибавен към това, отличният му успех в училище веднага го поставя на първо място при определянето на групата за международен пионерски (така се казваше тогава) лагер край Варна през 1955 г. А там е и първото официално състезание за все още самоукия в леката атлетика 14-годишен Георги, който става втори в скоковете на дължина и височина.
Още на следващата 1956 г. в Панагюрската гимназия той получи и първите си треньорски напътствия от учителя по физическо възпитание Кръстьо Тютюнджиев. Там е първата му успешна изява, вече при юношите и под треньорско ръководство. Той зае второ място на окръжното първенство в Пловдив'57 със 165 см на скок височина и 12,45 м на троен скок. Същата година бе приет там в спортния техникум "Васил Левски", където 3 г. бе под грижите на треньора Жечко Марковски.
След републиканското първенство по онова време най-авторитетната ни проява в леката атлетика бе турнирът за купата на в. "Народна младеж". На първото си участие в него при юношите старша възраст (1960 г.) Георги

извоюва две победи:

в скока на височина (185 см) и в тройния скок (15,09 м), което бе и нов републикански рекорд. Тези победи му отредиха и специалната купа за най-добре представил се юноша на турнира, а при девойките призът бе за бъдещата ни първа олимпийска шампионка в леката атлетика Иванка Христова.
Следват двете години казарма в спортната рота на ЦСКА, а от есента на 1962 г. вече е студент във ВИФ. Там е решителната му среща с един от най-големите ни треньори в леката атлетика Константин Жалов. В неговата група са събрани и много други бъдещи звезди в скоковете, като Диана Йоргова, Додю Патарински, Любен Гургушинов, Евгени Йорданов.
Само за година при треньор като Жалов, Стойковски подобрява с повече от метър постижението си в тройния скок (от 15,09 на 16,15) за първата си балканска титла. Точно тук трябва да се обърне повече внимание на двата основни фактора, които изграждат бързия прираст в неговите постижения. Най-напред това е здравият фундамент на общата физическа подготовка, която той започна да трупа още в "Малкия ВИФ", както наричаха техникума в Пловдив. И освен с лека атлетика, той се занимава също и с гимнастика, щанги, акробатика, волейбол, баскетбол.
Другият важен фактор е широката и разностранна личност на големия специалист Константин Жалов. Този интелектуалец владееше френски, английски и руски език и своевременно проследяваше последните новости в световната методология при подготовката на елитни атлети. Той не само ползваше, а и него го ползваха за обмяна на опит, като го поканиха да гостува в Япония през 1962 г.
Както често се случва в тази дисциплина, контузиите са едва ли не предизвестени и Стойковски също не можа да се опази от тях. Европейската му титла от Будапеща заслужено го постави между претендентите за сборния отбор на континента за традиционната тогава среща Европа - САЩ. Последната квалификация за това бе турнирът "Народна младеж". През 1967 г. пистата на стадион "Васил Левски" бе все още покрита с битумна настилка, значително по-твърда от кортовата и от тартановата. Георги отново е в отлична форма и още в първия си опит прави невероятно дълга и за самия себе си първа крачка. Но е отскочил и твърде високо, поради което приземяването му за втората крачка става изключително болезнено. Дясната пета е сериозно натъртена, а състезанието - провалено. В следващите години стига до 5-о място на универсиадата в Торино'70 с 16,24 м и 6-о място на европейското в зала в София'71 с 16,08. Краят на състезателната му кариера настъпи относително рано, на 30-годишна възраст, но почти принудително заради нови контузии в последния етап на подготовката за олимпиадата в Мюнхен'72.
В следващите 30 години големият ни атлет е преподавател по физическо възпитание, най-напред в Медицинската академия, а след това във ВИИ (сега УНСС). Отделно от това води учебни групи по обща физическа подготовка, както и тренировките на отборите по лека атлетика, тенис и тенис на маса в УНСС, а от 2004 г. е хоноруван преподавател. Съпругата му Снежана е икономистка. Синът му Иван, на 34 г., живее и работи в Италия, а от дъщеря му Цвета, на 33 г., имат двама внуци. Николай е на 11 години, а най-запален по спорта в рода е 6-годишният Алекс, към когото са отправени надеждите на дядо му да тръгне по неговия път.

20.11.2006