Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Памет

Да живей свободата на поробените братя!

130 години от рождението на Светослав Мерджанов и 105 години от обесването му в центъра на Одрин заедно с Христо Хаджиилиев, Бедрос Сиремджиян и Татул Малгаралията

Кирил МОМЧИЛОВ

Светослав Мерджанов

Символ на тероризма от началото на ХХ век, със своята саможертва за свободата на брата-роб и в името на целокупна България, Светослав Мерджанов е станал и знаме на македоно-одринското националноосвободително движение. Казват, че бил необикновено смел и силен човек, ала енергията му била "енергия на отчаянието", затова и толкова млад бил победен. Победен ли?
"Отче, кажи на всички българи, бъди ти свидетел, че аз без страх отивам към бесилката и без страх умирам за свободата на поробения български народ. Нека тия, които идват след мен, довършат делото. Да живей свободата на поробените братя!" - това поръчал Мерджанов на свещеника Добри Стойков, който го изповядал, преди да увисне на бесилката в центъра на Одрин на 27 ноември 1901 г.
В книгата си "В Македония под робство" (1934 г.) Павел Шатев пише за Мерджанов: "Телесно здрав и развит, с обло мургаво лице, големи черни очи и черни гъсти коси, едри мустаци, як и твърд като желязо, пъргав и красив... Винаги бодър и съобразителен, той бе една неспокойна натура, която било в родния му град Карнобат, било в София или Женева, се движеше с една необикновена бързина и навсякъде и винаги зает с измюслюване на големи планове за проектиране на

конспиративни и бунтовнически акции...

От Мерджанова лъхаше олицетворение на мъжественост и смелост. Горещ темперамент, ентусиазъм и твърде много сантименталност бликаше от неспокойната душа на тоя бунтовник."
В спомена на Стоян Мелников четем: " Ходеше обикновено в нов летен черен костюм, бяла яка, дълга вратовръзка на фльонга, с елегантен бастун в ръка и с цветче на елика на палтото... Той бе пленил децата и юношите с държанието си, образоваността си, смелостта си и с хубавия си говор. Трябваше да го видите самия него, за да разберете колко пламенен и бунтовен темперамент, какъв възторжен мечтател беше той. Поток от трептящо и огнено чувство се изливаше в речта му. Лицето му добиваше вдъхновено очарование... "Борба" от Христо Ботев беше неговото любимо стихотворение."
Да се бори с турците Светослав е решил още като дете. Бил единадесетгодишен, когато извършил първото взривяване на бомба в лозята край Карнобат. Пред другарчетата си демонстрирал вдигането във въздуха на една колиба. Пак в лозята, вече като младеж, се упражнявал самостоятелно на стрелба с пистолет.
Немотията ли - от малък останал сирак, или книгите от руски и френски нихилисти и анархисти са го направили индивидуалист, трудно ни е да отсъдим. Може би кръжоците, в които е участвал: най-рано като ученик в Русе, после като студент в Женева и накрая като учител на ученици от терористичния кръжок в Солун.

Отрано прегърнал идеята за социална правда,

ала организираната борба не го задоволила. Не искал да се откъсне от народа, но не можел и да чака повече узряването му за бунт. Фанатик-романтик, когото трудно ще опознаем, тъй като много малко са сведенията, достигнали до нас, за израстването му.
Като юноша бил мълчалив, замислен, но и непокорен. В местното училище завършил втори клас, в Бургас следвал трети, за да стигне в Русе, където по традиция завършвали изключваните гимназисти от цяла България. Там Карнобатлията, както го наричали другарите му, попаднал в кръжока на социалисти, анархисти и нихилисти. Служил в Бургас през 1896 г. в 24-ти пехотен полк, но бил "писар и рисувач", не могъл да прояви военолюбивата си натура. В Русе една учителка, "с която имал близки връзки", през лятото на 1897 г. му дала пари и през Букурещ стигнал до Женева, за да следва право. Ала попаднал отново в средата на анархисти и революционери, забравил за какво е отишъл и още в края на първата година изоставил висшите науки.
"Женевската група" ни е позната от историята. Романтичен период от живота на учение, дебати и лични връзки... Руско-българската група водела горещи спорове, спорели представители на различни течения - марксисти, народняци и анархисти. Идеите на анархистите били най-примамливи за Светослав Мерджанов. Сприятелил се с Михаил Герджиков - Мишел, и се отдал всецяло на делото за освобождението на Македония и Тракия. В Женева приели Устав на Македонския таен революционен комитет, оттам отправили Позив към поробените българи, издали вестник "Отмъщение". В Женева

"студентите" се подготвяли за навлизане в Македония,

където според тях условията за борба били най-благоприятни за въстание. Ала за водене на пропаганда, за организиране на населението им били нужни пари. Какво ли не правят хората за пари?
По жребий, пръв тръгнал за България да ги набави Григор Попдочев, ала се провалил и сложил сам край на живота си. След като пропаднала мисията на Дочев, Мерджанов и Стефан Михов организирали кражба - източили чрез фалшиви записи пари, които Светослав получил на адреси вън от България...
След една среща на Герджиков с Гоце Делчев започнали преговори между двете организации и като резултат те се слели в една... Петър Манджуков, Мерджанов, Петър Соколов, Йордан Калчев, Димитър Ганчев и Герджиков навлезли в Македония. През 1898 г. Светослав се запознал с Йордан Попйорданов и Константин Кирков, организирал известните ни "гемиджии" от Велес и Солун. А през лятото на следващата година бил рамо до рамо с Гоце Делчев из Пирина, Алиботуш (дн. Славянка) и Боздаг.
В Солун кръжочниците укриват двама от другарите си, синове на богати българи. Обявяват ги за отвлечени и

принуждават родителите им да дадат откуп.

За последен път Мерджанов се показал пред съгражданите си на панаира, който започвал пред празниците Петдесетница и Свети Дух. Мислел, че ще срещне разбиране и подкрепа за делото, ала зет му, щом разбрал, че се е отказал от следването, го укорил: "Много пари изхарчихме по тебе, а нищо не излезе..."
"Мълчи! - изкряскал му Светослав. - С това шише вино ще ти счупя главата." На един доктор в Бургас, от когото отишъл да иска пари, а оня му казал да се легитимира с пълномощно от властта, Мерджанов залепил такава плесница, че докато бил жив докторът все за него разказвал...
Големите си планове Светослав Мерджанов чертаел по свърталищата на хъшовете и македоно-одринските революционери в София: как да покаже, че турската империя е прогнила, че не е способна да извърши реформи, че не ще даде автономия на Македония и Тракия; с какво да привлече вниманието на Великите сили, за да се намесят и те в борбата за освобождение на поробените българи; откъде да се вземат пари за оръжие и пропаганда?
С паспорт на името на инженер Васил Стоянов, заедно с Манджуков и Соколов, Мерджанов заминал за Цариград. Месеци наред кръстосвали града, ала султан Абдул Хамид всеки петък ходел в селямлъка и се връщал с непробиваем тежък екскорт. Като

не могли да убият султана,

защо ли да не вдигнат във въздуха Отоманската банка? Та нали в нея били английските и френските капитали?...
Наели една празна двуетажна къща срещу банката, собственост на българин, посветили сина му под клетва в тайната си мисия, и започнали да копаят. Прокопаването на тунела, което продължило 6 месеца, заслужава отделен разказ. Заедно с Мерджанов били Манджуков, Соколов и Павел Шатев. В средата на септември 1900 г. тунелът бил готов. Ала доставката на двата куфара с динамит попаднала в ръцете на тайната турска полиция. "Миньорите" били арестувани по подозрение от дългия им престой в Цариград, но по недоказаност ги екстрадирали...
И след този провал, Мерджанов не се отчаял. Научил, че персийският принц на връщане от Париж ще мине през Одрин. Светослав сформирал малка чета. Намерението му било да пленят принца чрез засада на гарата в Люле Бургас и да поискат голям откуп. Ала закъснели с няколко дни...
Оттам се насочили към Одрин. Защо ли не заловят одринския валия Ариф паша? Той бил зет на султана - с турски пари да купят оръжие за бой с турците! И с него не им провървяло... "Щастието" им се усмихнало със сина на Дертли Мустафа.

Отвлекли младия Нури бей

по време на разходката му из овощната градина на чифлика край Одрин... Мястото не позволява да предам орисията на четниците, но в сражението на 5 юли 1901 г. край с. Киречлик (дн. Варник), Свиленградско, с многобройния турски аскер половината четници излезли невредими. Трима, след като паднало от турски куршум бейчето, били убити, а четирима - тежко ранени, били пленени. Съдени и осъдени на смърт, до края на ноември борците лежали в Одринския затвор. На 27 ноември 1901 г. увиснали на бесилките...
"Лично присъствах при обесването на Слави Мерджанов. - пише в спомените си Иван Попов. - Пред насъбралите се граждани и съмишленици Мерджанов каза последната си дума пред лицето на смъртта:
- Не мислете, че убивайки 4 или 10 души, вие ще убиете духа ни, не! Той ще живее и скоро ще доведе други с хиляди, които ще ви платят за всичко!..."

Текстове под снимките:

Светослав Мерджанов

Мерджанов и Петър Соколов

Бюст-паметникът на героя в Карнобат

И певци песни пеят
ОБЕСЕНИТЕ В ОДРИН

Спрете, млъкнете веселби, песни,
спрете, но чуйте шумове, глъчки!
Одрин в тревога, трепет в аскера,
ужас голям е между народа.
При Киречлия бой се захваща,
беюве, турци страхът обхваща,
народът мълви: "Какво е това?"
- Нури бей се хвана - слухът се пусна.
Осмина чета отбор юнаци
със залпове връщат аскерски орди,
целия Одрин трепет обзима,
а Ариф паша от страх премира...
Пушките пукат, патрони ечат -
юнаци храбри борба подържат...
Четири лежат веч загинали,
а четирима са живи остали
с рани покрити, във кърви обляни...
Но в мъки грозни, със рани люти
юнаци храбри все пак са бодри...
О! Одрин граде, тиранско гнездо,
на мъки, тегла, на кърви, сълзи.
На подлост, на сеч и на бесилки
мълчалив зрител се ти си било.
И днес ще видиш тука бесилки,
дето ще виснат тела юнашки.
На четиримата храбри герои
живи остали ей там във боя.
Мерджанов Слави първи застава
и си въжето сам си прикачва.
Грозно осъди неправда вечна
и пак се весел, засмян провикна:
- Тука на тез места, от тез бесила
свобода ще изгрей заради роба!...

(Из песнопойката на Яни Попов
"Странджански жалби", 1909 г.)

25.11.2006