Имена

"ЛИРА" ПЪРВОТО МУЗИКАЛНО ДРУЖЕСТВО

115 години от създаването му и 100 - от началото на организирания музикален живот в България

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Русенската държавна опера е пряк наследник на "Лира" - сцена из "Слугинята господарка" на Перголези със Стоян Стоянджов и Виолета Шаханова Снимка Иван Цонев

Неотдавна с голям празничен концерт с творби от български и чужди автори в препълнената Пленарна зала на Русенската община бе отбелязана 115-годишнината на дружество "Лира" и 100- годишнината от началото на професионалния музикален живот в града. В програмата от творби на съвременни и класически автори се изявиха първите солистки на Операта Виолета Шаханова,носителка на "Златната лира" и Йоланта Николаева, пианистите Евгени Желязков - носител на "Кристалната лира", Божена Петрова, Добрина Георгиева, Мартин Иванов, виолончелистът Антонио Чорбаджийски, Духовото трио и Духовият квинтет при ОФД, Русе и Хор ДВасил Арнаудов" с диригент Драгомир Йосифов.

Русе, годината е 1891. Група културни русенци, водени от желанието да организират театралния и музикалния живот в града, решават да основат дружество, което да даде тласък на изкуствата . Дават му името "Лира" и то е всъщност първото от този род в България, като предхожда дружествата в Пловдив, София и цялата страна. Главните инициатори са хормайсторът Атанас Паунов и литераторът Трифон Ц. Трифонов. Така започва редовният театрален и музикален живот в крайдунавския град, чието начало можем да открием още преди Освобождението, когато Русе е бил столица на Дунавската област, простираща се от Варна до Ниш .
Първоначално към дружеството е сформиран голям мъжки хор от граждани и ученици, дирижиран от Атанас Паунов, който от следната година вече пее в катедралната църква ДСв. Троица". В репертоара му, освен сакрална музика, е имало и много светски хорови пиеси от наши и чужди автори. По-късно хорът става смесен и се ръководи от Петър Рендов, Атанас Видев, Панайот Пипков, Михаил Константинов, и руският белоемигрант Иван Сорокин, потомък на князете Радживил. Около 1895 година се основава и втори голям хор - "Св.Георги", предшественик на днешния ДДунавски звуци", чиито диригент е Атанас Паунов. И двата хора на Русе изпълняват светска музика и изнасят редовно концерти при много голям интерес от страна на гражданството. Дружеството организира и концерти с инструментална музика, в които участват музиканти от града и именити гости от столицата. През 1900 година се основава и първият професионален салонен оркестър, ръководен отначало от капелмайсторът Кубичек, а по- късно от Франц Щрос и Алексей Шулговски.

През 1906 г. дружество "Лира" е вече само музикално - ръководи се от Венелин Ганев, който организира голям брой камерни концерти в града и създава първата у нас нотна библиотека. По това време в Русе активно концертират пианистката Елисавета Чавова, цигуларят Николай Петров, флейтистът Георги Христов. Уреждат се и първите квалификационни курсове за музиканти.
През 1914 г. към "Лира" се сформира и първият симфоничен оркестър на Русе, съставен само от местни инстументалисти! Диригенти на оркестъра са камелмайсторът Д. Харалампиев и диригентът и виолончелистът Александър Йорганджиев, румънски възпитаник, един от най-заслужилите русенски музиканти от миналото. Симфоничният оркестър на ДЛира" изпълнява голям брой творби от Бетовен, Чайковски, Шуберт, Дворжак, Хайдн, Менделсон, Моцарт и други класически автори.
По време на Европейската война дейността на "Лира" замира, но през 1919 г. се подновява. Симфоничният оркестър се ръководи от Ради Мицев, Михаил Константинов, Александър Йорганджиев. Интензивни са и камерните концертни сезони на ДЛира". В Русе по това време гостуват редица големи наши и чужди инструменталисти, камерни ансамбли и вокални изпълнители, сред които Панчо и Любен Владигерови, Христина Морфова, квартет ДШевчик", сопраното Ада Сари, диригентът Моисей Златин, мецосопраните Ана Тодорова, Констанца Кирова тенорът Петър Райчев и много други знаменитости. Създава се вкус към сериозната музика, при това с помощта на големи български и европейски изпълнители. В Русе започват своя музикантски път редица големи имена : Ото Либих, прочутият пианист- виртуоз и композитор, големият наш музикант - архитект, пианист и композитор Димитър Ненов, виолончелистът Константин Попов...
Активната дейност на "Лира" продължава до 1934 г. - годината на Деветоюнския преврат. После, през 1942 г., е направен неуспешен опит тя да бъде възстановена. Но семето е посято. След 1944 г. държавата и обществеността в Русе решават, че е време да се създадат професионални музикални институти - Симфоничния оркестър ( 1947), Народната опера ( 1949), Музикалната гимназия, а по- късно - и фестивалът "Мартенски музикални дни". Затова ще бъде справедливо да кажем, че "Лира" - това е началото на русенският музикален живот, с който днес не само Русе, но и България се гордее.

Читалището в Европа, културата без граници

Изконната българска духовна институция следва да бъде вписана в проявите по присъединяването на България в ЕС

Георги Драмбозов

Първото българско Читалище "Еленка и Кирил Д. Аврамови" в Свищов

Прекрачило през прага на Европа, съвременното българско читалище е на път да стане основният информационно-културен посредник между държавата и обществото, между местните власти и отделните граждански общности. А това непременно би трябвало да се отбележи в публичното пространство в юбилейната 2006 г. Или поне в началото на 2007-ма. Да се отбележи, както казват, подобаващо. Въпросът е как да стане това.
Читалищните дейци от всички области на страната през тази година засипаха ръководството на Съюза на народните читалища с предложения за гала читалищен концерт, национален читалищен събор или "гранд" фестивал на любителското художествено творчество. Ах, тази думичка "любителско"! То или е творчество или не е. А определението "гранд" пък сякаш винаги предполага съответният концерт, събор или "фест" да се състои в столицата. Естествено, в НДК, по-точно в зала 1. Но въпросът не е в грандиозната представителност, а в това, че читалището - първото сдружение на хора с общи социокултурни интереси у нас отпреди век и половина, днес наистина заслужава това. Да припомним как самите европейци признаха, че именно читалището е уникалната българска форма или първообраз на гражданското ни общество.
Може ли държавата да влезе в ЕС без своето гражданско общество? А обществото може ли да ходи там без своя читалищен първообраз? Денят на народните будители 1 ноември 2006 г., малко утопично определихме за всенародна изява на самодейните читалищни колективи. Но тази проява в НДК се оказа "запазена марка" на "Мати Болгария". Е, да, майка България преди всичко! Наистина, в нея участва и самият Съюз, който вече е на 95 години. Но по реда на своето създаване, трите първи български читалища вече направиха своите чествания с галаконцерти в Свищов, Шумен и Лом. Читалище "Свети Кирил и Методий" в район Красна поляна на столицата пък превърна своя празник "Следовник на народните будители" в традиционна проява за столицата и страната. На него бяха отличени представители на трите огнища на българската духовност- църквата, училището и читалището. Столичен фестивал, посветен на 150-годишнината, проведе и Столичното сдружение на читалищата, съвместно с Министерството на културата.
И все пак, хиляди други читалища - членове на Съюза на народните читалища, очакваха тъй наречената кулминация на юбилея. Очакваха я с пълно право, но тя не можеше да не бъде съобразена и с другото значимо събитие за България и Европа. Членството ни в ЕС става неоспорим факт само след два месеца. Всички културни инициативи по присъединяването, подготвени с участието на Министерството на културата и творческите съюзи, започват след "сакралната" дата 1 януари 2007 г.
Българското народно читалище е ярък щрих от облика на България, която се завръща в голямото семейство на стария континент. Читалищният храм не само трябва да запази същината си, но да посредничи за културната ни интеграция в Европа и в света. "Културата - без граници" е насловът на дългочаканата кулминация на читалищната 150-годишнина. Този галаконцерт ще се състои в НДК през януари и февруари 2007 г.! В писмото си от октомври 2006 г. до Меглена Кунева, министърка по европейските въпроси, председателят на СНЧ проф. Стоян Денчев предложи този концерт на читалищни състави да се впише в културния афиш на проявите по присъединяването към ЕС. А как иначе, след като читалището е призвано от век и половина да бъде белег за българската културна идентичност? Да бъде мост над реката на забравата, която тече между нас и ония, богатите европейски нации. Темелите на този мост бяха поставени още през януари 1856 година. Движението по моста започва в началото на 2007-ма. Дай Боже, движението да е двупосочно!

25.11.2006