Легенди
Златният снайпер Анка Пелова
Общо 16 са медалите на голямата ни състезателка по спортна стрелба от световни и европейски първенства
Анка Пелова (в средата) след поредната си победа
Естествено е, че елитен спорт като стрелбата изисква и елитни условия за подготовка.
Най-напред е скъпото оръжие и мунициите, които не всеки може да си позволи.
Разбира се, това автоматично дава предимство на богатите страни, които нямат
материални затруднения за своите отбори. Пример за това са отличните и стабилни
постижения, с които е дошла на световния шампионат в Тун (Швейцария) през 1974
година американката Маргарет Мърдок, основна претендентка за титлата на 3 по
20 изстрела с малокалибрена пушка. И тя усърдно защитава претенциите си, но
успява да стигне само до бронза, защото на по-високите места на почетната стълбичка
са застанали две непознати за елита състезателки с по-точен мерник.
Всъщност триумфът на българската школа и на треньора Стоян Попов е пълен, защото
втора е Нонка Матова (бъдещият ни спортист с най-много олимпийски участия -
6), а шампионка на света става Анка Пелова с нов световен рекорд от 576 т.!
И преди сме имали световни медали: сребърните на Величко Христов от Москва'58,
на Денчо Денев от Висбаден'66 и от Финикс'70, както и бронзовия на Веселин Петков
от Финикс. Но това е
първото световно злато
за България в този спорт!
Анка доказа високата си класа на световните първенства и с бронзовия си медал
(отборно) заедно с Анна Кирова и Весела Лечева на 40 изстрела с пневматична
пушка от Санто Доминго'81.
Както спечели първото световно злато, така Анка Пелова спечели и първото европейско
злато за българската стрелба. И пак с нов рекорд на 3 по 20 с м/к пушка! И на
Европа, и на света Ц 580 т.! Тя отлично си спомня, че онова "У дома и стените
помагат" изобщо не се отнасяше за нея, когато първенство на континента
през 1975 г. бе в София.
Напротив, домашните стени я облъчваха с огромното напрежение от тежката отговорност,
че трябва да продължи да се доказва, само година след като е станала световна
шампионка. Трябва, защото осезателно чувстваше подценяване и то у нас на световния
си успех. И успя да се докаже с европейската си титла.
А го направи и още три пъти. В Скопие'76 стана двойна европейска шампионка:
на 60 изстрела легнал и на 3 по 20, където изравни собствения си европейски
и световен рекорд от 580 т.! А как само стигна до тази изключително трудна победа,
с която можеше и да се размине,
ако бе продължила да се разсейва!?
Неволно се поддаде на разсейването, защото нейният коридор бе най-близо до съседното
стрелбище (на 25 м с пистолет), откъдето по високоговорител съобщаваха поредните
резултати на мъжете. Макар и само за миг тя наруши почти автоматизираната си
пълна изолация и позволи на ушите си да чуят едно странно 7, след няколкото
очаквани десетки. И това мигновено излизане от концентрация стана причина за
един неточен изстрел, който й костваше поредната десетка, с която можеше не
само да изравни, но даже и подобри рекорда си.
А четвъртата си европейска титла извоюва във Франкфурт'79 на 60 изстрела от
лег с м/к пушка, откъдето освен радостта от победата помни и достойното поведение
на българския отбор. При откриването на първенството германците дават на всички
отбори табелка с името на страната и националното знаме. На нашите обаче дават
само табелка. Българите решават без родния трикольор да не излизат за откриването.
И не излизат!
Става сериозен скандал, който дава заслужен урок на домакините и на тях бързо-бързо
им се налага да намерят българско знаме. И не само да го намерят, а и да го
издигнат на най-високия пилон, защото на най-високото стъпало на почетната стълбичка
е стъпила българката Анка Пелова!
Също 4 са и златните й медали отборно: от Франкфурт'79 на 3 по 20 с м/к пушка
заедно с Анна Кирова и Нонка Матова, от Осло'80 на 40 изстрела с пневматична
пушка с Матова и Ана Василева, а от Мадрид'80 на 3 по 20 с м/к пушка с Лечева
и Матова и на 60 изстрела легнал с Кирова и Матова. Тя има и сребърно отборно
отличие с Кирова и Матова на 3 по 20 с м/к пушка от Хамеенлинна'78.
Индивидуалните й бронзови медали са три: от Рим'77 на 3 по 20 с м/к пушка, от
Осло'80 на 40 изстрела с пневматична пушка и от Атина'81 на същата дисциплина.
Има и три бронзови отборни отличия, та се набраха общо 16 медала от европейски
и световни първенства, от които 9 златни!
Нека всеки сам прецени къде да постави успеха й от Лвов'80. Във военния шампионат
на бившия СССР участват и армейските отбори на бившите социалистически страни.
Регламентът позволява и
Анка се състезава при мъжете,
а треньор на руснаците е прославеният от войната известен снайперист Козлов.
И въпреки това на 3 по 20 с м/к пушка българката побеждава всички и то с възможния
максимум от 600 т.
Освен за победите и призовите си места, тя пази спомен и за първата си крачка
към рекордните постижения. На неофициалния европейски шампионат за жени във
Висбаден'65 тя за първи път записа името си сред рекордьорите, като спечели
победата на 60 изстрела от лег с 595 т., което бе нов рекорд на Европа и света.
А след 10 г. Международната федерация три пъти подред я обяви за най-добра в
света сред жените за годината (от 1974 до 1976)!
Макар и сравнително късно, едва след гимназията, силната родова връзка насочи
19-годишната Анка към стрелбата. И баща й, и дядо й са били състезатели по ловна
стрелба, а баща й дори е бил в националния отбор и участник в балканиадите преди
войната. Той стана и първият й учител по изключително важната за този спорт
психологическа подготовка. Затова съвсем естествено през 1958 г. в родното Панагюрище
тя се насочи към стрелбата при треньора Веселин Йолов. И още оттогава тя е запомнила
завинаги първия суров урок, който й дадоха там за грижовното отношение към личното
оръжие.
На една от първите си тренировки, без да прегледа старателно всички детайли
на пушката, тя заема позиция и се готви за стрелба, но не забелязва, че липсва
блендата на диоптрическия мерник. А липсва, защото треньорите нарочно са я отвинтили,
в което се състои и самият урок. Та този урок е изградил у нея един от железните
закони в спортната стрелба Ц задължително познаване и на най-малкия детайл от
оръжието, а преди всяка стрелба - стриктна проверка на абсолютно всичко!
Само след два месеца сериозна подготовка дойде първото й официално състезание.
Включиха я в градския отбор за окръжното първенство в Пловдив. Там се представи
добре и намери място в окръжния отбор за републиканското в Мусачево, където
стана втора. Този невероятно бърз прогрес веднага намери продължение и с нейния
дебют в националния отбор за световния шампионат в Москва'58. Активната си
23-годишна състезателна кариера
тя завърши успешно в ЦСКА, като националка на европейското в Атина'81. И след
това Анка Пелова остана в клуба, където ръководеше любимия си спорт до 1989
г., а в последните 3 години бе и треньорка на националния отбор за девойки.
Изведе Петя Дудекова до европейската титла, както и до отборната заедно със
сестра й Валя и Аница Вълкова.
Високо международно признание получи Анка Пелова, когато бе поканена да води,
заедно с Георги Сливов (пистолет), треньорски курсове в Гърция през 1989 г.
На следващата година тя отново бе там за обучение на гръцките треньори, а за
Средиземноморските игри през 1991 г. водеше националните отбори на Гърция. Които
за първи път спечелиха медали на тази престижна проява: сребърен (жени) на пушка
и бронзов (мъже) на пистолет.
През 2000 г. Пелова и Сливов бяха официално ангажирани за олимпийската подготовка
на гърците за игрите в Атина'04, за което и двамата получиха висока оценка.
Макар и като треньор на Гърция, на Игрите в Атина Анка Пелова искрено изживя
и радостта от втората олимпийска титла на Мария Гроздева, защото специално се
срещна с нея за да й пожелае успех и да й вдъхне кураж преди финала.
Освен стрелбата, Анка наследи от баща си и склонността към рисуването. Това
е главната причина за голямото й желание да следва архитектура. Но в онези години
у нас човек имаше право свободно да завърши само средното си образование. За
следване се искаше бележка за политическа благонадежност, каквато Анка не получи,
въпреки че само за няколко стотни дипломата й от гимназията не беше с пълен
отличен! Защото властта преценила, че баща й, Лука Ланджев, не е много благонадежден.
Причината е, че той бил секретар на околийския управител в Панагюрище до 9 Iх
1944 г., което автоматично го превръща в човек, на когото не се гледа с добро
око... А той просто е бил издигнат на такъв пост, заради
двете си висши образования
- право и финанси.
Изправена на кръстопът, Анка напуска родното градче и се омъжва в София за Димитър
Елицин. А при кандидатстването за софийско жителство отново я преследва тъмната
диря на неблагонадежната й лична и семейна характеристика, въпреки че на 9 септември
1944 г. е била само на 5 г. Така едва след 20-ина години стана вишистка, макар
и не архитектка, защото завърши ВИФ.
Обявиха я и за почетен гражданин на Панагюрище. Синът й, 45-годишният, Петър
също се занимаваше със спортна стрелба (пистолет), а е електронен инженер. Той
я дари с две внучки, 18-годишната Нора и 14-годишната Александра, а най-малък
е Петър, на 13. Вторият брак на Анка е с авиоинженера полк. Любомир Пелов. Дъщеря
им Людмила също бе стрелкиня. Стигна и до националния отбор за девойки с двойна
световна титла на 40 изстрела с пневматичен пистолет от Будапеща'87 в отборното
с А. Митрева и М. Петрова, а сега завършва НСА и право. Тя също има две дъщери:
Миряна на 11 и Йоана на 5 г. От внучките само Александра във Враца се опита
да тръгне по пътя на баба си, а Миряна се занимава с модерен балет и мечтае
за медицина.
27.11.2006
Мнения по темата: