Палитра

Давид Перец

Французин, българин или просто свободен човек

Снежана Карлуковска

Тридесет години са изминали от последната голяма ретроспекция на Давид Перец, състояла се на ул. "Шипка" 6. Тези дни отново на "Шипка" 6 е показано творчеството на големия художник. Това е юбилейната изложба на Давид Перец (1906, Пловдив - 1982, Париж), по случай 100-годишнината от рождението му. Показани са творби, запазени в българските държавни и частни музеи и галерии. За по-зрялото поколение художници и ценители неговото изкуство е добре известно. Завиждам на по-младите, на които им предстои да се срещнат с творчеството на Давид Перец.

"Жена в гръб", 1971 г.

Син на най-устойчивата раса, както го нарича неговият приятел Златю Бояджиев, Перец има нелек път в изкуството. Заниманията през младежките години - фирмописец, бояджия, десенатор на тъкани, не успяват да го отклонят от главното - да рисува. След гладуването по студентско време (1927-1933), след униженията на жълтата Давидова звезда и трудовите лагери (1942-1944), идва ред да се пребори и с трудностите на емигрантския живот в Израел и във Франция.

"Риба", 1958 г.

Живописта му от самото начало притежава магическо въздействие над зрителя. Художествената реалност е едновременно материална, плътна, осезаема и имагинерна. Емоционалният взрив от чувства пред красотата на Родопите художникът прехвърля директно върху зрителя. Пространството, светлината и материята са влезли в тези неголеми по формат пейзажи, изразени чрез широтата на рисунката и експресията на цветовете. В края на 30-те и 40-те години материята на картините се сгъстява още повече, но тя не измества поетичния поглед над реалността. Бляскавите натюрморти, едновременно класицистични и модерни, в последно време са в постоянните експозиции на галериите. Художникът притежава чувствеността на градския човек. Нервът, с който Перец рисува, произтича както от неговия темперамент, така и от силата на прозрението на неговото племе, от ясното съзнание за преходността на престоя му тук, на това място, по това време.

"Лодки край Ница", 1961 г.

След установяването му в Париж през 1949 г. той обогатява и насища експресивната сила на формата и колорита. Картините му от 50-те години сияят подобно на стъклописи. Стилът на Перец еволюира постепенно към лиричната абстракция, за да създаде през 60-те и 70-те години цикъла живопис и графика "Земята след историята", който е неговото откритие и личен принос в изкуството на ХХ век.

Женски портрет, около 1945 г.

Французин или българин е Перец, или просто е свободен човек? За нас днес, той е повече българин. Завинаги е свързан с приятелите си от Дружеството на новите художници, които дадоха модерен възглед за пластическите стойности в българското изобразително изкуство. По силата на взетата в собствени ръце съдба, в неговите картини е развит онзи логичен творчески път на поколението от 30-те години, който, за съжаление, в България бе прекъснат и забавен.

Пейзаж от Родопите, 1937 г.

Името му извиква неизменно в паметта присъствието на другите двама "Бараци" - Златю Бояджиев и Васил Бараков. В изкуството на Перец се отразяват звездите от онези незабравими летни нощи, прекарани под открито небе в Родопите през 1933/1934 г. Иначе, трябва да подчертаем, че той продължава българското присъствие в Париж и се нарежда достойно до своите по-възрастни събратя Жул Паскин и Жорж Папазов. Или другояче казано, неговата звезда витае в съзвездието на световното изкуство.

Добричлия гостува в "Кавалет"

Георги Атанасов в своето ателие

Изложба на добричкия художник Георги Атанасов е открита във варненската галерия "Кавалет". В нея той се представя с тушови рисунки, създадени през последните години и показани наскоро в Братислава.
В цялото си творчество Георги Атанасов демонстрира поливалентната си творческа природа, утвърждавайки собствен стил във всички жанрове и техники, в които работи. Античност и митология, метафоричност и поетика са зоните, в които присъства със свои авторски интерпретации. Рисунката и графиката от епохата на Дюрер са негово предпочитание като естетическа и пластическа култура на изображението. В същото време авторът е ревностен последовател и на най-доброто в българската класическа щампа и графика, разбира се - с едно съвременно модерно звучене. Линията и обемите са категорични, като нюансирането в черното и бялото идва от умело положения щрих.
Популярният добричлия е роден през 1954 г. Завършва ВТУ "Кирил и Методий" при проф. Никола Хаджитанев. Работи в областта на графиката, живописта и рисунката.
Участва в национални и колективни изложби в София, Добрич, Русе, Габрово, Силистра, Пловдив и др. Има самостоятелни изложби в София, Добрич, Русе, Силистра, Балчик, Албена и др. Участва в колективни изложби в Белгия, Франция и Словакия и др.

28.11.2006