Проф. Йордан Йорданов:

Българинът става homo elektronicus

Преходът е икономически стрес и влияе върху биологията на човека, казва директорът на Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН

Днес в Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН ще бъде представена книгата "Антропология на населението на България в края на ХХ век". Мащабното изследване е осъществено от екип на института под ръководството на чл.-кор. Йордан Йорданов и бе представена неотдавна в страница "Наука" на ДУМА.

Разговаря Веселка Венкова

- Прогнозата на експерти от вашия институт, че следващото поколение ще е от шишковци с високо кръвно, е стряскаща. Пропуснали са само очилата с висок диоптър. Вярно ли е това, проф. Йорданов, и на какъв емпиричен материал се основават очакванията ви?
- Правенето на прогноза, засягаща физическото развитие, общата биологична характеристика на едно население, народ, племе, етнос, трябва да става и е правилно от научна гледна точка, на базата на данни от предходни времена. За щастие на съвременните български антрополози, физиолози, морфолози, които работим в тази област, досега имаме две изследвания с национален обхват. Първото е на акад. Стефан Ватев от началото на ХХ век - 1904/1912 г., и второто на акад. Методий Попов от средата на столетието - 1943/47 г. Третото е нашето, също с национален обхват, направено в последните години на миналия век - 1989 - 1993 г.
Когато говорим за бъдещата характеристика на българския гражданин трябва да видим какво е станало в тази част на Югоизточна Европа, в границите на съвременна България, през целия ХХ век, как и дали се е променил българинът за сто години. Без тази база от данни всяка преценка за бъдещото развитие е несериозна, ненаучна и вероятно няма да се осъществи.
- От кои параметри се интересувате при изследванията?
- Наблюдават се глобалните характеристики на човешкото тяло - ръст и тегло. По отношение на ръста данните на акад. Попов и нашите са почти еднакви. Имаме съвсем слабо увеличение на средния ръст на българския мъж. Детайл е дали са 171 или 179 см. Теглото обаче се е увеличило. Но телесната маса е функция е отражение на социалните условия. Начинът на хранене, на живот, на труд - видът и неговата продължителност, всички тези фактори влияят върху телесното тегло. Предимно върху охранеността на човешкото тяло. Не е тайна обездвижването на съвременния човек. Отдавна го наричат homo sedens - седящ човек, а в началото на ХХI век названието е още по-страшно - homo elektronicus. Човекът сега не само е обездвижен, но е и изключен от преки връзки с околната среда. Този факт също е основание за прогнозата.
- От какво зависи човешкият ръст?
- Ръстът на човека е наследствено обусловен, но за рода homo той има оптимални граници, които му позволяват да съществува в условията на повърхността на планетата Земя. Ръстът се влияе от значими социални и природни фактори - войни, земетресения, наводнения, пандемии, които засягат милионни маси от хора. Тогава природата "ползва" компенсаторен механизъм и увеличава ръста, за да създаде по-устойчиво поколение, след което процесът се успокоява и намира отново оптималната си среда.
- Кои са най-разпространените заблуди за биологичното развитие на човека?
- Най-погрешното схващане е, че древният човек бил нисък и после ръстът се увеличава. Ако използваме данните за кроманьонския човек - 172 см. (а има намерен и мъжки скелет с ръст 176 см.), излиза, че за 40 хиляди години би трябвало съвременният човек да е вече към 3,5-4 метра. След Втората световна война родените българи са увеличили своя ръст компенсаторно, както са увеличили своя ръст и техните дядовци, родените след Балканската и Първата световна война - това са двата върха. След това в края на 80-те години този процес затихва. Едното се нарича акселерация, другото - ретардация.
- Какви са параметрите на българското население, проф. Йорданов?
- То се намира във великолепната среда на европейското население. Европеидите т. е. ние, се намираме на долната граница на високия ръст и за мъжете, и за жените. Започва от 170 см., а ние сме над него. Прогнозите за ръста са такива. За теглото обаче всичко е в ръцете на човечеството, което дебелее. В ръцете на родителите, които прехранват или непълноценно хранят децата си. У нас се допускат груби грешки в това отношение. Това е преодолимо, но не трябва да се забравя, че последиците от увеличената подкожна мастна тъкан водят и до проблеми с холестерола и кръвното налягане. Тенденция е хипертонията да "се подмладява". Това е в ръцете на родителите, но и на държавата, защото хранителните продукти на пазара могат и трябва да се контролират.
- Кой друг глобален процес засяга и нас българите?
- Още след кроманьонския човек започва процес на грацилизация (стават по-фини) на костите на скелета. Оттам и слабото развитие на мускулатурата. И другият процес, който е свързан с намаляването на дължината на черепа и увеличаването на главата на широчина , е скъсяване и уширяване у европейското население. Той приключва към ХIV век. В нашия регион продължава до по-късно и сега населението в Европа в по-голямата си част е средноглаво, една голяма част е късоглаво. Този процес обаче като ръста има флуктуираща (променяща се) крива. Забелязва се и друг процес поради смесване на расите. У съвременните българчета се отчита висок процент пигментна дисхармония - светли или пъстри очи с матова кожа и тъмнокестенява коса. В абсолютния смисъл на понятието това означава по-красиво население, а от друга гледна точка това смесване на расовите белези обуславя по-здраво население.
- Къде четящият българин може да научи повече любопитни подробности за физическото си развитие?
- Излезе от печат двуезичната (на български и английски) монография "Антропология на населението на България в края на ХХ век", подготвена от издателството на БАН "Проф. Марин Дринов". Резултатите са от изследване на 5 300 души от 154 населени места на страната. Почти по равно са мъже-жени на възраст 30-40 години - това е биологично стабилната възраст, преди да започнат процесите на стареене. Извадката е представителна за страната, обхванати са хора от всички видове професии, предприятия, заводи (в края на 80-те те слава богу работеха). Тази монография е антропологична "снимка" на физическото състояние на българското население в края на века, направена по над триста белега. Измервали сме всичко: физиометрични показатели като пулсова честота, артериално-систолно и диастолно налягане; вместимост на бели дробове; сила; подробна здравна анкета; анамнеза от болести, за да имат национална стойност данните от изследването. Книгата е богато илюстрирана и макар да е академично издание, в нея четящият българин може да открие истини за себе си и за развитието на човешкия вид.
Това е едната част от програмата "Антропология на българското население". Другата част е изследването на костен материал от археологическите обекти у нас. Известно е, че заедно с Гърция и Италия сме един от най-богатите терени на находки. Тези изследвания понякога са единствената информация за това какви са били хората, живели по тези земи. Най-старата наша находка е от Малък Преславец, Силистренско на 8 хиляди години. Това е времето на ранния рисуван неолит, VI хилядолетие преди Христа. От тогава насам тази територия е била населявана, имаме паметници. Това даде основание, пак в изпълнение на тази национална антропологична програма в 1997 г., нашият Институт по експериментална морфология и антропология да създаде постоянна антропологична експозиция "Човекът в миналото".
- Кой и къде може да използва данните от вашето изследване, какво е "приложението" им в обществото?
- И когато бяхме на терен, и сега, сме убедени, че тези данни ще бъдат полезни за държавата, основно за българската икономика. Големите държавни предприятия някога бяха ползватели на нашите изследвания - ръкавици, обувки облекло. Това е т.нар. промишлена антропология - ергономичните условия, на които трябва да отговаря изработката на една маса, чин, кабина, педал, разстояние и т. н. Всичко това е една база данни, които ще бъдат ползвани. Има интерес към тях, трябва да се направят и т. нар. антропологични стандарти. Например българското население има висок свод на ходилото и не всички вносни обувки са удобни. Българката пък се оказа с една от най-тесните ръце, когато става дума за ръкавици. Нашата дамска ръка е най-близо до тази на швейцарките. Основната полза на нашите данни е за икономиката, защото внея са приложими. За обществото е важно също да знае какво е здравето на нацията, за тях се съди по основните белези и по тях се правят прогнозите.
- Кога ще е следващото мащабно проучване на физиологичните параметри на българина? Вероятно ще минат доста години, щом предишното сте приключили през 1993 г.?
- Нека мине поне едно поколение, преди 2020 г. няма да има съществени различия.
- Това засега далечно проучване ще открие ли отражения на този безкраен преход, в който живеем? Ще се отрази ли преходът върху българина?
- Ще се отрази. Ние хванахме периода в самото му начало. 10 ноември ни завари в хотела в Монтана и ни идваше да се ощипем, тогава никой не вярваше, че нещо ще стане. Преходът не е майтап работа и е много наивно да се смята, че той е политически. По своята същност той е икономически преход, сиреч стресова ситуация, и няма начин да не се отрази и на биологията, така, както се отразяват всички други процеси, засягащи големи маси от хора.
- Както се развиват политико-икономическите процеси в света, не е ли отдавна нарушен Дарвиновият принцип за естествения подбор?
- Естественият подбор на жизнения, здравия, на по-силния, на по-можещия, отдавна е нарушен. Така е от биологична гледна точка. И от гледна точка на разума. Е, може би и той вече е подчинен на тази първична основа у човека да бъде над, да е най-силният в племето. Но тук не властваш със своите мускули, кости, стави, острота на зрението, а властваш със своя ум, който долу-горе покрива същите задачи като при властването на самеца.
- Вие оптимист ли сте, проф. Йорданов?
- Вулгарно звучи обяснението защо съм оптимист, но ние сме просто един биологичен вид. Много трудно изчезват видовете. Устойчиво нещо е природата.
- Значи висшият разум се е погрижил и за това да не се самоунищожим?
- Оптимист съм в прогнозата и пак ще си послужа с пример. Вярванията на човека, че ще го бъде, са се сбъднали. В погребенията от неолита, енеолита, новокаменната, каменномедната и бронзовата епоха, положените са преимуществено в свито положение тип хокер, т. е. тялото на мъртвия се свива така, както е плода в майчината утроба. Това показва, че човекът е познавал положението на плода в утробата и, погребвайки мъртвия, което е доста по-сложно от последващите ритуали (по гръб, по лице, сгънати ръце по християнски и т. н.), той го приготвя за ново раждане. Той го свива в тази поза така, защото вярва, че ще се прероди отново.
- Това атавизъм ли е?
- Никакъв атавизъм. Известните кроманьонци от пещерата Грималди, женски и юношески скелет един в друг, са погребани по същия начин. Какво излиза? Че от преди 40 хиляди години, човекът е вярвал в прераждането. И до ден днешен това е залегнало в основата на всички религии. По времето на бронзовата епоха, III хилядолетие преди Христа, когато човекът открива колелото, имаме го в с. Плачи дол, Добричко, започват да заливат тялото на мъртвеца около главата, китките и глезените с червена боя, охра - железен окис. Защото заливайки го с тази боя, червена като кръвта, те му дават нов живот. Как няма да сме оптимисти, че човекът има бъдеще?

28.11.2006

 

Мнения по темата: