![]()
Проф. Йордан Йорданов:
Българинът става homo elektronicus
Преходът е икономически стрес и влияе върху биологията на човека, казва директорът на Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН
![]() |
Днес в Института по експериментална морфология и антропология с музей при БАН ще бъде представена книгата "Антропология на населението на България в края на ХХ век". Мащабното изследване е осъществено от екип на института под ръководството на чл.-кор. Йордан Йорданов и бе представена неотдавна в страница "Наука" на ДУМА. |
- Прогнозата на експерти от вашия институт, че следващото поколение
ще е от шишковци с високо кръвно, е стряскаща. Пропуснали са само очилата с
висок диоптър. Вярно ли е това, проф. Йорданов, и на какъв емпиричен материал
се основават очакванията ви?
- Правенето на прогноза, засягаща физическото развитие, общата биологична характеристика
на едно население, народ, племе, етнос, трябва да става и е правилно от научна
гледна точка, на базата на данни от предходни времена. За щастие на съвременните
български антрополози, физиолози, морфолози, които работим в тази област, досега
имаме две изследвания с национален обхват. Първото е на акад. Стефан Ватев от
началото на ХХ век - 1904/1912 г., и второто на акад. Методий Попов от средата
на столетието - 1943/47 г. Третото е нашето, също с национален обхват, направено
в последните години на миналия век - 1989 - 1993 г.
Когато говорим за бъдещата характеристика на българския гражданин трябва да
видим какво е станало в тази част на Югоизточна Европа, в границите на съвременна
България, през целия ХХ век, как и дали се е променил българинът за сто години.
Без тази база от данни всяка преценка за бъдещото развитие е несериозна, ненаучна
и вероятно няма да се осъществи.
- От кои параметри се интересувате при изследванията?
- Наблюдават се глобалните характеристики на човешкото тяло - ръст и тегло.
По отношение на ръста данните на акад. Попов и нашите са почти еднакви. Имаме
съвсем слабо увеличение на средния ръст на българския мъж. Детайл е дали са
171 или 179 см. Теглото обаче се е увеличило. Но телесната маса е функция е
отражение на социалните условия. Начинът на хранене, на живот, на труд - видът
и неговата продължителност, всички тези фактори влияят върху телесното тегло.
Предимно върху охранеността на човешкото тяло. Не е тайна обездвижването на
съвременния човек. Отдавна го наричат homo sedens - седящ човек, а в началото
на ХХI век названието е още по-страшно - homo elektronicus. Човекът сега не
само е обездвижен, но е и изключен от преки връзки с околната среда. Този факт
също е основание за прогнозата.
- От какво зависи човешкият ръст?
- Ръстът на човека е наследствено обусловен, но за рода homo той има оптимални
граници, които му позволяват да съществува в условията на повърхността на планетата
Земя. Ръстът се влияе от значими социални и природни фактори - войни, земетресения,
наводнения, пандемии, които засягат милионни маси от хора. Тогава природата
"ползва" компенсаторен механизъм и увеличава ръста, за да създаде
по-устойчиво поколение, след което процесът се успокоява и намира отново оптималната
си среда.
- Кои са най-разпространените заблуди за биологичното развитие на човека?
- Най-погрешното схващане е, че древният човек бил нисък и после ръстът се увеличава.
Ако използваме данните за кроманьонския човек - 172 см. (а има намерен и мъжки
скелет с ръст 176 см.), излиза, че за 40 хиляди години би трябвало съвременният
човек да е вече към 3,5-4 метра. След Втората световна война родените българи
са увеличили своя ръст компенсаторно, както са увеличили своя ръст и техните
дядовци, родените след Балканската и Първата световна война - това са двата
върха. След това в края на 80-те години този процес затихва. Едното се нарича
акселерация, другото - ретардация.
- Какви са параметрите на българското население, проф. Йорданов?
- То се намира във великолепната среда на европейското население. Европеидите
т. е. ние, се намираме на долната граница на високия ръст и за мъжете, и за
жените. Започва от 170 см., а ние сме над него. Прогнозите за ръста са такива.
За теглото обаче всичко е в ръцете на човечеството, което дебелее. В ръцете
на родителите, които прехранват или непълноценно хранят децата си. У нас се
допускат груби грешки в това отношение. Това е преодолимо, но не трябва да се
забравя, че последиците от увеличената подкожна мастна тъкан водят и до проблеми
с холестерола и кръвното налягане. Тенденция е хипертонията да "се подмладява".
Това е в ръцете на родителите, но и на държавата, защото хранителните продукти
на пазара могат и трябва да се контролират.
- Кой друг глобален процес засяга и нас българите?
- Още след кроманьонския човек започва процес на грацилизация (стават по-фини)
на костите на скелета. Оттам и слабото развитие на мускулатурата. И другият
процес, който е свързан с намаляването на дължината на черепа и увеличаването
на главата на широчина , е скъсяване и уширяване у европейското население. Той
приключва към ХIV век. В нашия регион продължава до по-късно и сега населението
в Европа в по-голямата си част е средноглаво, една голяма част е късоглаво.
Този процес обаче като ръста има флуктуираща (променяща се) крива. Забелязва
се и друг процес поради смесване на расите. У съвременните българчета се отчита
висок процент пигментна дисхармония - светли или пъстри очи с матова кожа и
тъмнокестенява коса. В абсолютния смисъл на понятието това означава по-красиво
население, а от друга гледна точка това смесване на расовите белези обуславя
по-здраво население.
- Къде четящият българин може да научи повече любопитни подробности
за физическото си развитие?
- Излезе от печат двуезичната (на български и английски) монография "Антропология
на населението на България в края на ХХ век", подготвена от издателството
на БАН "Проф. Марин Дринов". Резултатите са от изследване на 5 300
души от 154 населени места на страната. Почти по равно са мъже-жени на възраст
30-40 години - това е биологично стабилната възраст, преди да започнат процесите
на стареене. Извадката е представителна за страната, обхванати са хора от всички
видове професии, предприятия, заводи (в края на 80-те те слава богу работеха).
Тази монография е антропологична "снимка" на физическото състояние
на българското население в края на века, направена по над триста белега. Измервали
сме всичко: физиометрични показатели като пулсова честота, артериално-систолно
и диастолно налягане; вместимост на бели дробове; сила; подробна здравна анкета;
анамнеза от болести, за да имат национална стойност данните от изследването.
Книгата е богато илюстрирана и макар да е академично издание, в нея четящият
българин може да открие истини за себе си и за развитието на човешкия вид.
Това е едната част от програмата "Антропология на българското население".
Другата част е изследването на костен материал от археологическите обекти у
нас. Известно е, че заедно с Гърция и Италия сме един от най-богатите терени
на находки. Тези изследвания понякога са единствената информация за това какви
са били хората, живели по тези земи. Най-старата наша находка е от Малък Преславец,
Силистренско на 8 хиляди години. Това е времето на ранния рисуван неолит, VI
хилядолетие преди Христа. От тогава насам тази територия е била населявана,
имаме паметници. Това даде основание, пак в изпълнение на тази национална антропологична
програма в 1997 г., нашият Институт по експериментална морфология и антропология
да създаде постоянна антропологична експозиция "Човекът в миналото".
- Кой и къде може да използва данните от вашето изследване, какво е
"приложението" им в обществото?
- И когато бяхме на терен, и сега, сме убедени, че тези данни ще бъдат полезни
за държавата, основно за българската икономика. Големите държавни предприятия
някога бяха ползватели на нашите изследвания - ръкавици, обувки облекло. Това
е т.нар. промишлена антропология - ергономичните условия, на които трябва да
отговаря изработката на една маса, чин, кабина, педал, разстояние и т. н. Всичко
това е една база данни, които ще бъдат ползвани. Има интерес към тях, трябва
да се направят и т. нар. антропологични стандарти. Например българското население
има висок свод на ходилото и не всички вносни обувки са удобни. Българката пък
се оказа с една от най-тесните ръце, когато става дума за ръкавици. Нашата дамска
ръка е най-близо до тази на швейцарките. Основната полза на нашите данни е за
икономиката, защото внея са приложими. За обществото е важно също да знае какво
е здравето на нацията, за тях се съди по основните белези и по тях се правят
прогнозите.
- Кога ще е следващото мащабно проучване на физиологичните параметри
на българина? Вероятно ще минат доста години, щом предишното сте приключили
през 1993 г.?
- Нека мине поне едно поколение, преди 2020 г. няма да има съществени различия.
- Това засега далечно проучване ще открие ли отражения на този безкраен
преход, в който живеем? Ще се отрази ли преходът върху българина?
- Ще се отрази. Ние хванахме периода в самото му начало. 10 ноември ни завари
в хотела в Монтана и ни идваше да се ощипем, тогава никой не вярваше, че нещо
ще стане. Преходът не е майтап работа и е много наивно да се смята, че той е
политически. По своята същност той е икономически преход, сиреч стресова ситуация,
и няма начин да не се отрази и на биологията, така, както се отразяват всички
други процеси, засягащи големи маси от хора.
- Както се развиват политико-икономическите процеси в света, не е ли
отдавна нарушен Дарвиновият принцип за естествения подбор?
- Естественият подбор на жизнения, здравия, на по-силния, на по-можещия, отдавна
е нарушен. Така е от биологична гледна точка. И от гледна точка на разума. Е,
може би и той вече е подчинен на тази първична основа у човека да бъде над,
да е най-силният в племето. Но тук не властваш със своите мускули, кости, стави,
острота на зрението, а властваш със своя ум, който долу-горе покрива същите
задачи като при властването на самеца.
- Вие оптимист ли сте, проф. Йорданов?
- Вулгарно звучи обяснението защо съм оптимист, но ние сме просто един биологичен
вид. Много трудно изчезват видовете. Устойчиво нещо е природата.
- Значи висшият разум се е погрижил и за това да не се самоунищожим?
- Оптимист съм в прогнозата и пак ще си послужа с пример. Вярванията на човека,
че ще го бъде, са се сбъднали. В погребенията от неолита, енеолита, новокаменната,
каменномедната и бронзовата епоха, положените са преимуществено в свито положение
тип хокер, т. е. тялото на мъртвия се свива така, както е плода в майчината
утроба. Това показва, че човекът е познавал положението на плода в утробата
и, погребвайки мъртвия, което е доста по-сложно от последващите ритуали (по
гръб, по лице, сгънати ръце по християнски и т. н.), той го приготвя за ново
раждане. Той го свива в тази поза така, защото вярва, че ще се прероди отново.
- Това атавизъм ли е?
- Никакъв атавизъм. Известните кроманьонци от пещерата Грималди, женски и юношески
скелет един в друг, са погребани по същия начин. Какво излиза? Че от преди 40
хиляди години, човекът е вярвал в прераждането. И до ден днешен това е залегнало
в основата на всички религии. По времето на бронзовата епоха, III хилядолетие
преди Христа, когато човекът открива колелото, имаме го в с. Плачи дол, Добричко,
започват да заливат тялото на мъртвеца около главата, китките и глезените с
червена боя, охра - железен окис. Защото заливайки го с тази боя, червена като
кръвта, те му дават нов живот. Как няма да сме оптимисти, че човекът има бъдеще?
28.11.2006
Мнения по темата: