Наука
Замъкът на Смиловене
Величествена крепост на тракийски владетел отпреди 2500 години разкри край Копривщица археоложката Даниела Агре
Даниела
Агре
Неочаквано щастливо завърши проучвателният сезон за археоложката от АИМ-БАН Даниела Агре, която стана известна с откриването на богатия владетелски гроб при Златиница-Маломирово миналата година и на "златното" погребение при Синеморец това лято. Екипът й миналата седмица се прибра от Копривщица, където този път не се натъкна на злато, но откри нещо, което за науката вероятно е по-ценно и от най-блестящото съкровище.
Величествена укрепена резиденция на тракийски владетел - наистина като по учебник, разкри Агре на билото на скалист хълм в местността Смиловене в землището на Копривщица. Такъв обект по нашите земи досега не е проучван - укрепен замък, в който вероятно е живеел тракийският владетел на региона в края на V в. пр.Хр. Подобно укрепление се нарича тюрзис - с тази дума Ксенофонт е назовал резиденцията, в която е бил приет от тракийския династ Севт II. Смята се, че единственият проучен тюрзис по нашите земи е този в древната столица Севтополис, останала под яз. "Копринка" край Казанлък. Миналата година в местността Кози грамади до Хисаря бяха открити останките от владетелски дворци. Тюрзисът в Смиловене обаче е класически - от ранна епоха е, бил е извън селище, силно укрепен и обитаван вероятно само от вожда, негомата охрана и "обоза", както бихме казали днес.
От височината като на длан се вижда гр. Стрелча, край който се намира известната царска гробница в Жаба могила. Хълмът с укреплението е бил жестоко опустошаван от иманяри още през 30-те години на ХХ век, но в последно време вандалите са надминали себе си - всичко наоколо е претърсено с металотърсачи, камъните от запазените градежи на места са варварски разбити, разровени и потрошени, показва Даниела Агре. Да се чуди човек не е ли останала у днешния българин капчица уважение или поне емоция към историята и ценностите ни!
Като архитектура укреплението е уникално. Построено е на билото на хълма върху естествена скала, която от северната страна е била отрязана отвесно, за да бъде недостъпна крепостта. На това място е направен 15-метров ров, който е служел и като каменна кариера, и като допълнително фортификационно съоръжение, установява археологическият екип. Разкопките всъщност са още в началото, но вече добре се вижда как стените са градени нагоре, следвайки формата на скалата. Крепостната стена, която огражда целия тюрзис, е правена с т.нар. сух градеж от огромни гранитни блокове (квадри), перфектно обработени и плътно прилепнали един в друг. На снимките археолозите ясно са запечатали малки дупки в долните камъни, в които вероятно е закрепван лост, с който са избутвани горните квадри, за да прилепнат плътно. Помежду им има пълнеж от ломени дребни камъни, примесени с пръст. Стените са запазени на над 1,80 м височина, а дебелината на зида е 2,50-2,80 м. Блоковете са разположени шахматно в 4 реда и са с различна височина и размери - очевидно, за да бъде по-стабилна стената. Същият гранит е бил използван и при строителството на гробницата в Жаба могила, забелязва веднага Даниела Агре.
Затворено между крепостните стени е било пространство с площ около 220 кв. м. Входът е вероятно от юг. В скалата е оформена тераса и човек веднага си представя как на нея владетелят оставял коня си. Оформен е бил двор, в чиято северна част е самата сграда. По останките от градежа личи, че тук е използван втори вид камък - пясъчник, а квадрите са още по-прецизно обработени и може да се определи, че постройката е била на два етажа. Тюрзисът е изключително масивен и е трябвало да изрази величието и мощта на тракийския владетел.
Доколкото големият гробен комплекс в Жаба могила се намира твърде близо -
на около 6-7 км от това място, Даниела Агре предполага, че династичният замък
в Смиловене има безспорна връзка с него. В Жаба могила несъмнено е бил погребан
и почитан мощен владетел, пред входа на гробницата навремето бяха открити четирикола
колесница с два коня и украсеи с над 50 сребърни апликации. Още един кон е бил
положен само с юзда. А според вярванията на траките конят е заместителят на
царя-жрец и е връзката с Отвъдното. Според хипотезата на Агре тюрзисът е принадлежал
на местния владетел на племето беси, който след смъртта си е бил погребан в
Жаба могила. Възможно е, казва тя, да се търси и връзка с гробните храмове в
Старосел, които заедно със съоръженията при Копривщица и Стрелча да образуват
един комплекс. Доколкото обаче в науката има и хипотеза, че част от бесите към
края на V век пр.Хр. са били приобщени към царството на одрисите при владетеля
Ситалк, тепърва ще се анализира вероятността уникалните архитектурни решения
на новооткрития тюрзис да имат връзка с одрисите.
В средата на източната стена археолозите се натъкват на непознато досега отводнително
съоръжение - прецизно издълбан в камъка канал е минавал през цялата стена малко
над основата й и вероятно е извеждал дъждовната вода през своеобразен чучур
навън от укреплението. Току под канала иманярите са изровили огромен изкоп.
А че това е станало наскоро, археолозите веднага разбрали, защото на мястото
се въргаляла бутилка "Девин" с розов етикет, който се появи не тъй
отдавна. Възможно е в древността под стените да е имало пространство, в което
да е обикаляла стражата, допуска заместникът на Даниела в екипа - Деян Николов.
Това, разбира се, ще бъде установено догодина.
Според Даниела Агре крепостта е била използвана чак до IV в. от н.е. Екипът
е намерил много останки от керамика, която е благодатна за датиране на обиталището
- в пластовете се смесват останки от ритуални и трапезни тракийски и по-късни
антични съдове. Това ни дава възможност да се докоснем до всекидневния бит на
обитателите на тюрзиса и по намерените многобройни тежести за стан например
да съдим, че на това място са извършвани и обикновени битови дейности, обяснява
Агре. Намерените монети рамкират наистина дълъг период на обитаване - от края
на V в. пр.Хр. до края на IV в. от н.е. Сред находките е сребърна монета на
императрица Фаустина - съпругата на Марк Аврелий, която е сечена в периода 161-175
г.
по хълма надолу навсякъде се въргалят камъни от градежа. Понеже са масивни,
някои тежат около един тон, не са били отмъквани. А това означава, че е напълно
възможно целият тюрзис да бъде възстановен в автентичния му вид и да стане изключително
атрактивен и ефектен паметник, сравним с тези в Делфи, смята Даниела Агре. От
другата страна на рова археолозите са забелязали останки от други постройки,
също оградени с крепостна стена - може би къщи за охраната или за прислугата.
Но на този терен екипът още не е проучвал нищо.
Освен на интересния обект археолозите не могат да се нарадват и на още нещо
- на прекрасните хора, които са открили в Копривщица. Кметът Никола Каменаров
помагал с всички сили на екипа, сам донесъл дори лопати. Осигурил незабавно
полицейска охрана на обекта, която ще остане на мястото и през цялата зима до
откриването на следващия проучвателен сезон. А проучването и охраната са станали
възможни, благодарение на спонсорството на "Геотехмин". Директорката
на музеите в града Искра Шипова пък довела всичките си хора и ученици да помагат
в разкопките на екипа на Агре, която както винаги работи с много студенти. Миналра
е седмица, а тя все посяга към диска, на който копривщенци са записали цяло
филмче от последната вечер на раздяла - весело тържество с игриви подаръци,
с баница, театрални миниатюри, с хора и ръченици, с диджей. За всичките си археологически
години не съм изживявала подобно нещо и съм благодарна за това, което тези хора
направиха за нас, споделя искрено Даниела Агре.
28.11.2006
Мнения по темата: