Фронтовакът на волейбола

Митко Димитров не стана заслужил треньор, но предаде опита си на безброй свои колеги

АСЕН МИНЧЕВ

Носителките на КЕШ от ЦСКА (отляво надясно): прави - Катюша Ничева, Мая Стоева, Елена Шаханова, Митко Димитров, Цветана Божурина, Румяна Каишева, Мария Минева; клекнали - Лидия Танчева, Верка Стоянова, Соня Йовчева и Ваня Русинова - Манова

Завършилото в Япония световно първенство и третото място на нашите волейболисти потвърдиха, че българската школа по традиция е сред най-добрите. Безспорният връх е олимпийското сребро от Москва'80, но по-възрастните помнят и същия успех от световния шампионат в София'70. Още три пъти нашите са с медали от световно - третите места в Прага'49, в Москва'52 и в Париж'86 г.
Но всичко започва от световния пробив, който прави родният волейбол още с началото на световните първенства. Преди близо 6 десетилетия, това 3-о място в Златна Прага постави изключително високия ориентир за следващите ни поколения национали. Митко Димитров е един от тогавашната ни желязна основна шесторка, заедно с безспорния лидер и капитан на отбора К. Шопов, Д. Стоянов, Г. Коматов, Б. Гюдеров и Т. Симов. Заслужават да си припомним и останалите: Кърджиев, Хаджипетров, Ангелов, Мошелов, Владимиров и Баджаков. Специално внимание заслужава треньорът Валентин Анков, с право наричан патриарх на родния волейбол.
А Митьо, както е повече известен Митко Димитров, отлично си спомня и сега подробности за пътя до медалите. "Още в групата победихме Италия с 3:1 и Франция с 3:0. За представянето срещу Италия получих най-високата оценка за играта си от водача на отбора Ангел Васев, зам. председател на ВКФС. И след това продължихме добре, като отстъпихме само пред руснаците и домакините, които се открояваха. В решителния мач за третото място срещнахме силния отбор на Румъния. Борбата бе крайно оспорвана и

продължи повече от два часа

и половина. Едва от средата на петия гейм започнахме да увеличаваме нашия аванс. Това стана с активната игра на нападателите и особено на Шопов, с когото играехме на диагонал, защото забивахме с лявата ръка, а аз му бях заместник на капитанския пост. Другият диагонал беше Гюдеров и Стоянов, както и разпределителите, универсалните Комата и Тошко, които също атакуваха. Знам, че дадохме всичко от себе си и стигнахме първи до победната 15-а точка!"
С мъка изкопчвам думите му, когато го питам с какво бяха наградени след завръщането в София. С видимо неудобство той споделя, че им разрешили да задържат за лично ползване горнището на дочените анцузи и гуменките, с които са играли в Прага... В допълнение им връчили годишното течение от 12 броя на сп. "Физкултура и спорт". И една странна особеност - дават ги на 11 души от отбора, без Митко Димитров. И на 5 души от основната шесторка дават званието Майстор на спорта, пак без Митко.
През следващата година България за първи път в своята история е домакин на голяма международна спортна проява - европейският шампионат е в София. Отново треньорът Анков и капитанът Шопов успешно водят Митко и другите ни национали към финалната четворка и България заема място веднага след медалистите: СССР, Чехословакия и Унгария.
До бронзови медали стигна Митко Димитров с националите още при своя дебют в представителния тим. Валентин Анков го включи в състава за балканското и средноевропейско първенство, също в София'48. По това време маджарите бяха призната сила и Митко самокритично си

признава вината за загубата

ни от тях. В петия гейм те водят с 14:13 и точно негов удар над мрежата изважда топката само на сантиметри в аут, което води до тяхната 15-а точка и крайната им победа. Въпреки това България е на трето място.
Когато започваме да говорим за неговото начало във волейбола той връща спомените си към 1931 г., като ученик от 5-и клас в родната Стара Загора. С първите стъпки в този спорт го въвежда учителят по физическо Николов. По-сериозните си занимания Митко започва при най-добрия волейболист на града - съученика му от горните класове Иван Иванов, който веднага го включва в отбора на гимназията.
Любовта на Митко към волейбола продължава и когато той става юнкер във Военното училище в София (1938). Неговото майсторство и особено рядко срещаното забиване с лявата ръка прави ударите му трудни за спасяване и това веднага му осигури място в отбора на училището. Редуват се оспорвани срещи с Немското училище, силния състав на Перник, Френския колеж и други. Завършеното висше военно образование идва с произвеждането на Митко Димитров в първо офицерско звание - подпоручик през 1941 г.
Разпределят го в 12-и пехотен балкански полк в Стара Загора, където веднага попада на точното си място, защото става отговорник по спорта. И организира не само волейболната активност, но и разнообразни прояви по други спортове, най-вече лека атлетика и ски. Волейболното майсторство на Митко излиза и извън полка, защото той е организатор, администратор, треньор и капитан на местния Локомотив.
И по време на Отечествената война (1944-1945) командирът на 7-а рота от 12-и пехотен балкански полк на 8-а Туджанска дивизия поручик Митко Димитров не е забравил любимия си волейбол. Той и сега отлично си спомня

славния боен път на ротата

от родния град до австрийските Алпи. И че навсякъде, където тя се е задържала за повече от седмица, винаги е намирал време и място за волейбол, за да ободри и раздвижи войниците си.
След войната у нас има и държавна подкрепа за популяризирането на волейбола, Издадено е постановление, че преди всеки футболен мач за първенство на страната трябва да има и среща по волейбол. А на профсъюзното първенство на Южна България (1947) идва и първият сериозен успех на Митко и водения от него Локомотив. Това е първото място след победа на финала в Пловдив срещу силния състав на местния Локомотив, воден от бъдещия му съотборник в националния тим Г. Коматов.
Предишната 1946 г. обаче кавалерът на Ордена за храброст поручик Митко Димитров само година след войната е вкаран в градския затвор - защото е завършил Военното училище преди 9 тХ 44 г. Естествено, срещу смелия и честен войн и патриот няма никакви конкретни обвинения и след 11 месеца и половина е отново на свобода. В Локомотив тогава нямат треньор по футбол и веднага му предлагат да поеме отбора, което за един бивш политически затворник е повече от спасителен пояс...
Разбира се, че успоредно с това води и играе в отбора по волейбол. А на финалите в Пловдив'47 силните му изяви при мрежата впечатляват капитана и играещ треньор на Чавдар (Сф), бъдещия национален капитан К. Шопов. Той успя да убеди Митко да премине във военния столичен отбор,

вече като студент по право

(дипломира се през 1951 г.). Следва обединението на Чавдар и Септември и там е първата му републиканска титла, вече с тима Септември при ЦДВ във Варна'48, защитена и на следващата година.
Ръководните умения на терена съвсем естествено издигнаха Митко за играещ треньор, след като К. Шопов премина в БФВ. През 1951 г. завърши и първата треньорска школа по волейбол във ВУФ (сега НСА), ръководена от Валентин Анков. На висшистите, завършили тази школа, законът признаваше за завършен и целия курс на ВУФ, с което Митко Димитров вече имаше три висши образования: военно, юридическо и спортно! Той успешно водеше ЦСКА, но въпреки това не пуснаха треньора при гостуването на отбора в Израел през 1954 г. Тогава става ясно, че не случайно са пропуснали в списъка за Майстор на спорта и за наградата от 12 броя на сп. "Физкултура и спорт" преди 5 години.
Каква ти случайност, та нали е бил офицер по царско време... И затова по време на унгарските събития през 1956 г. му препоръчват сам да напусне ЦСКА, за да не бъде уволнен. Големият треньор Митко Димитров обаче веднага е привлечен в Славия (тогава Ударник) с известните Пондалов, Чалашканов, Пиперков, Дунчев, Трънков, Лечев и успя да ги изведе до купата на България. Доказаните му треньорски умения бяха достатъчни за да го поканят за съюзен треньор в женското направление към федерацията. Две години по-късно, през 1962-а, лично водеше известните националки Берковска, Димчева, Ленкова, Чакърова, Янева, Радева и другите за 6-ото място на световния шампионат в Москва.
Митко отново стана клубен треньор, като пое мъжете на Спартак през 1967 г. Там бяха известните Сръндев, Пърлев, Кръчмаров, Маринов, К. Иванов и на следващата година ги изведе до титлата, а по-късно те бяха подсилени с Панталеев, Константинов - Гибона, Векилов, Александров. След обединението с Левски Митко Димитров пое целия волейбол. Пак му възложиха

националния женски тим

и той го ръководеше за 4-ото му място на европейския шампионат в Белград'75. Последваха 2 години работа в Кувейт, а от 1978 г. Димитров започна с младия но перспективен женски състава на ЦСКА, с прославените по-късно Стоева, Божурина, Каишева, Стоянова, Манова, Шаханова. Така дойде най-успешната за него 1979 г., когато отборът спечели всичко възможно: титлата, купата, Спартакиадата и най-високото международно клубно отличие - КЕШ, на финала в Измир!
Големият успех заслужено донесе и висшето спортно звание у нас Заслужил майстор на спорта за всички в отбора, отново без неговия треньор Митко Димитров. Всепризнатата му компетентност намери признание в поканата да води треньорски курс по време на женския турнир "Спринг къп" в Измир същата година. Там испанците го поканиха да поеме отборите на Сан Когат в Барселона, които той изведе до медалите в първенството на страната. Стана треньор и на женския национален отбор на страната и го изведе до най-доброто му класиране - 7-о място на "Спринг къп" в Брюксел
След завръщането си у нас през 1982 г. пое мъжете на Миньор Бухово и ги класира в Елитната група. Същия успех той постигна след това и с жените в отбора на Шумен (88-89 г.), а бе и съветник на треньорката на жените в Левски-Спартак Верка Стоянова за спечелената купа на България (1991).
Благодарение на високата си ерудиция и свободното ползване на немски и испански език, той бе ръководител на десетки международни треньорски курсове както у нас, така и в Канада, Турция, Гърция, Македония. Огромния си опит сподели в многобройни научни публикации в наши и чуждестранни специализирани издания. Вече на години, той и сега може да бъде видян на най-интересните прояви от нашия волейбол, а често посещава и внуците от дъщеря си Лилия и съпруга й Наско Бъчваров. 32-годишната Мартина е специалист в хотелиерството, а 24-годишният Митко е фармацевт.

04.12.2006