Сръбско безхаберие може да доведе до катастрофа

Преминаването на тирове по стената на хидровъзела "Железни врата" 2 застрашава България с природно бедствие

Анита Христова
Искра Милева

Изглежда въпросът ще я бъде ли България или не може да бъде разглеждан в много прозаичен аспект и, учудващо за всички, извън призмата на присъединяването към Европейския съюз. Наскоро ДУМА публикува материал, посветен на "сивите" маршрути на тежкотоварни камиони, които стратегически се изплъзват от маршрутите, по които трябва да минават, пътувайки на Запад. Казано в резюме, водачите на тирове никак, ама никак не ги влече да ползват ферибота Видин-Калафат, нито пък моста на Русе, или ферибота в Оряхово. Те предпочитат да използват КПП Брегово, а после - през Сърбия и по язовирната стена на ВЕЦ "Джердап". Причината е заниженият митнически контрол.

Ако се пропука...

Дотук добре - намерили му леснината. Но като се откъснем от първото усещане за безнаказаност, на преден план изпъква един много по-сериозен проблем. И той се крие именно в стената, по която преминават тежкотоварните автомобили.
Всички помним какво се случи през пролетта и лятото. Голямото количество дъждове доведе до страшно прииждане на реката с много негативни последици за всички крайдунавски държави. Тогава хидровъзелът "Джердап" изпускаше контролирано по 16 000 куб/м. вода в секунда, вследствие на което Румъния беше жестоко наводнена. У нас положението не беше много по-розово. Беше обявено бедствено положение в осемте области по българското поречие на река Дунав заради приливната вълна и високото ниво на водата. Това се случи при контролираното изпускане на вода от страна на съседите ни от Сърбия. Не бихме искали дори да си помислим какво би се случило ако язовирната стена се пропука и Дунав с цялата си мощ се стовари върху нас. За съжаление това не е само мрачна прогноза, предизвикана от излишна доза черногледство. Факт е, че по стената на "Джердап" могат да преминават само автомобили с тегло до 5 тона. Факт е също така, че поради "некои съображения", голяма част от трафикът на тирове е отклонен или по-точно казано се е самоотклонил и се движи по финансово по-изгоден маршрут. Третият факт е, че от управлението на хидровъзела в Сърбия отказаха за ДУМА какъвто и да било коментар по въпроса. От името на редакцията бяха изпратени мейли до четирима представители на ръководството - директорът на ВЕЦ "Джердап" Драган Станкович, както и тримата му заместници - Петар Манзалович, Србо Петрович и Влада Попович. Попитахме ги следното:
1. Какъв е капацитетът на ВЕЦ "Джердап 1" и "Джердап 2"?
2. Каква част от страната захранва с електроенергия ВЕЦ "Джердап"?
3. Какъв брой леки автомобили и камиони преминават дневно по моста на хидросъоръжението?
4. Кога последно е бил извършван ремонт на стената на хидровъзела?
За съжаление въпросите на ДУМА останаха без отговори. Това ни кара да си мислим, че "сивите" маршрути са благословени от властимащите в Сърбия. Типично по балкански никой не се и замисля за възможните последици от евентуалното пропукване на бента, строен преди повече от 30 години. А на нас - българите ни остава само да се молим наум. Да не ни залее, че тогава нито Европейският съюз ще ни помогне, нито нищо.

"Джердап" не е строен за тирове

Не можем да повлияем на използването на язовирната стена "Джердап" за преминаване на тирове от България към Сърбия. От това обаче можем да понесем много щети. Това е мнението на шефа на дирекция "Напоителни системи" към Министерството на земеделието и горите инж. Александър Цветков. Единственото, което може да се направи от българска страна е да се изиска проверка от сръбските и румънските власти на стената, защото всъщност те са дали разрешение тировете да минават оттам. Това трябва да стане, тъй като язовирната стена е строена през 60-70-те години и едва ли тогава специалистите са предвиждали такова натоварено движение по нея. Не трябва да се правят апокалиптични прогнози, но всяко преминаване на такава тежест по съоръжението се отразява. Стената може да не се разруши сега, но вибрациите, които тировете правят с преминаването постепенно й влияят, обясни инж. Цветков. Освен това друг опасен фактор е котата на водите на Дунав през последните години. От 170 години не са измервани такива височини на водата. Дори при премерено изпускане на водата през пролетта, много населени места понесоха щети и бяха разрушени много съоръжения, допълни Цветков. Само за пролетното наводнение щетите бяха в размери на 50 млн. лв. Тези пари трябва да се влагат в изграждането на нови съоръжения за следващите години, а не за щети, категоричен е Цветков. Въпреки че всички помним големите наводнения, при едно пропукване или срутване на стената "Железни врата", трагедията ще е страшна, смята инж. Александър Цветков. При засиления трафик на тирове през ГКПП "Брегово" неговата препоръка към сръбските му колеги е да се проверят обстойно новите условия на експлоатация на съоръжението, след като са дали разрешение за трафикът на тежкотоварните камиони да минава оттам.

50% губи държавата от ферибота във Видин

Наполовина са намалели приходите на фериботното пристанище във Видин от 2005 г. насам. От това съответно страда и държавата, тъй като пристанището е 100% нейна собственост. Това каза за ДУМА ръководителят на финансовия отдел на фериботния комплекс Петър Петров. Това той отдава на намалелия трафик на тирове с ферибота във Видин. Както ДУМА писа само на няколко километра преди да преминат през ГКПП-то и да стъпят на фериботната платформа във Видин, за да стигнат до Румъния, тировете се отклоняват по третокласен път и след около 30-тина километра стигат до ГКПП "Брегово". Там те обикновено спестяват таксата от 83 евро, която се плаща, за да се качат на ферибота във Видин, а заплащат само такса за товар в размер на 5 евро. На много места се писа, че на ГКПП "Брегово" няма кантар и рентген и затова там проверките не били регламентирани. Има и двете устройства, само че те рядко се ползват. Това става предимно заради натоварения трафик оттам, обясни Петров. Има си и други врътки - когато не се премери натовареността на оста на тира, обикновен водачът спестява около 250 лева в едната посока на маршрута си, допълни той. Интереси определено има. Не може държавата да вложи в първокласни пътища, а тировете да минават по третокласни, смята Петър Петров. Той разказа, че след като влязат в Сърбия тировете едва се разминават и има места, на които е необходимо да се чакат с часове, за да може единият да мине първи. Опасните завои Петров дори не пожела да коментира. Освен всички пропуски, които са допуснати на ГКПП "Брегово", там пропускат тежкотоварни автомобили и при високи температури, което е строго забранено на фериботните комплекси във Видин и Оряхово. И във Видин, както и в Оряхово, прави впечатление, че връщащите се от Румъния тирове са доста повече от излизащите от нашата страна. Във Видин работят румънска и българска фериботна платформа, като през 1999 г. - 2002 г. е имало опашки от по 4-5 километра чакащи тирове. Сега я се качат два-три, но на два часа платформата трябва да потегли, обясни Петър Петров. От 2005 г. преминалите тирове през фериботното пристанище във Видин са намалели почти наполовина. През август 2005 г. са преминали 1883 тира, а през същия месец 2006 г. - 1287. Положението обаче става още по-лошо през септември тази година - през ферибота са минали 824 тира, докато миналата година броят им е бил 1127. През октомври броят спада още повече - 901, докато миналата година през фериботното пристанище във Видин са преминали 1924 тира. Благодарение на медиите, които повдигнаха въпроса, прави впечатление, че от началото на декември броята на тировете през фериботния комплекс във Видин се увеличава. А това е необходимо, за да има в клайна сметка мост Видин-Калафат, обясни Петров. Тогава може би нещата ще се нормализират и водачите на тирове ще предпочитат да минават по "царския път", смята шефа на финансови отдел на фериботното пристонище във Видин.

През ГКПП Брегово минавал хероин

Контрабанден канал за стоки и дрога разбиха миналата седмица сръбските сили за сигурност. Тировете минавали през ГКПП Брегово и преносът на стоки ставал с протекцията на българските митничари. При операцията е задържан лидерът на групировката, пренасяла стоките и наркотичните вещества Фарук Кадрич и над 25 други лица, сред които съдии и митничари, членове на така наречената "митническа мафия". Контбрабандните стоки пък са минавали през софийската стокова борса "Илиянци". Веригата тръгвала от Турция, през Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Хърватия и е стигала до европейските държави.
Кадрич е известен на сръбската полиция като един от най-големите наркотрафиканти. Той поема бизнеса от брат си след като той е арестуван и променя трафика на наркотика. През ГКПП Брегово, където, както ДУМА писа, не се извършват регламентирани проверки, са минавали тирове с българска, македонска и босненска регистрация. Благодарение на липсата на рентген и всички останали проверки при Брегово тировете са преминавали на българска територия и са се насочвали към складовете на "Илиянци". Там хероинът се натоварвал и се транспортирал към Сърбия, Босна, Черна гора, Хърватска.

08.12.2006