БАЛКАНИКА" ОТКРИВА НОВИ ДУХОВНИ ПРОСТРАНСТВА
Известната фондация ще връчи през 2007 г. юбилейния си десети "Балкански Нобел" за литература, споделя нейният президент - писателят Николай Стоянов
 |
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ е роден през
1948 г. в Карлово.Завършил е българска филология в Софийския университет
"Св.Климент Охридски". Специалиезира във Франция. Работипоследователно
в Българското национално радио, Студията заигрални филми, вестник "Пулс",
списание "Пламък". Главенредактор е на вестник "Свят и
дипломация". |
- През тази година се навършиха 10 години от създаването на фондация
"Балканика". Каква е равносметката от дейността на фондацията през
изминалите години?
- На практика "Балканика" вече навлезе в своята единадесета година,
но решихме да отбележим юбилея й през 2007 г., когато ще бъде връчена поредната
десета награда. Иначе фондацията е учредена на 3 юни 1996 г. в Охрид от издателствата
"Култура" (Македония), "Библиотека 48" (България), "Кедрос"
(Гърция), "Фоно" и "Джан" (Турция), "Народна книга"
(Сърбия) и "Паралела 45" (Румъния) и "Чабей" (Албания ).
- Кое е най-същественото постижение на фондацията?
- Може би това, че извън политиката тя намира свои решения и инструменти за
преодоляване на разстоянието между хората и държавите на Балканите. Известно
е, че живеем хилядолетия на едно място, което е пословично със своите конфликти
и разделения. След създаването на "Балканика" като че ли се познаваме
много по-добре отколкото преди; чувстваме се по-близки. Днес знаем много повече
за онова, което се случва зад високите дувари на държавите ни. Доскоро познавахме
големите, известни имена на балканските литературни класици. Вече знаем доста
повече за богатото духовно пространство на Балканите, за това колко интересни
са процесите и явленията в националните литератури на всяка страна. За изминалите
десет години фондация "Балканика" е номинирала 70 писатели. Носители
на наградата "Балканика" станаха: през 1997 г. сръбският писател Давид
Албахари за романа "Стръв", през 1998 г. - Антон Дончев за "Странният
рицар на свещената книга", в 1999 г.- гръцкият писател Никос Баколас за
"Свят на честта", 2000 г. - румънецът Василе Андру за "Небесни
птици", 2001 г. - македонският писател Венко Андоновски за романа "Пъпът
на света", 2002 г. - Фатос Конголи от Албания за "Светът на Дамокъл",
2003 г. - Айфер Тунч от Турция за "Мама ще ви посети на вечеря", 2004
г. - Димитър Шумналиев - за "Влюбени разкази", 2005 г. - гръцката
писателка Маро Дука за "Невинни и виновни". Сред отличените има както
"живи класици" от по-възрастното поколение, така и по-млади и съвсем
млади писатели, известни в своите страни, а непознати у нас.
- Богато и интересно се оказа балканското литературно простраство, нали?
- Изключително богато и интересно и много примамливо за изследователите на литературата.
Появиха се възможности за любопитни сравнения и тълкования. От една страна балканските
народи са наследили общи митове и легенди; някои от обичаите ни са сходни; народопсихологията
ни има допирни точки. Но са налице и немалко драматични различия, натрупано
е огромно количество отрицателна енергия. Всичко това е в процес на преосмисляне
и то става до голяма степен благодарение на дейността на "Балканика".
Постепенно започва да се изгражда една нова представа за онова, което се твори
в този някога (пък и до ден днешен) размирен, но много талантлив регион на Европа.
И понеже старият континент изживява известна криза в областта на литературата,
на нашия ареал се гледа с очакване. Няма да е пресилено ако се каже, че всяка
година в балканските страни - било в Сърбия, било в Турция или Румъния - излизат
по няколко страхотни книги.
- Вероятно и поредният Нобел неслучайно замина за Турция?
- Първо Орхан Памук съвсем не е случаен писател, нито пък Турция - случайна
страна. Няма защо да се заблуждаваме - изкуството и литературата на даден народ
привличат погледа на ценителите и специалистите тогава, когато зад тях стои
силна държава и определена традиция. С всичко това нямаше как да не се съобрази
Нобеловият комитет.
Разбира се, Орхан Памук спечели и с превъзходната си PR - кампания, като зае
една неочаквана позиция спрямо турския геноцид над арменците. Имах щастието
да се запозная с него лично по време на една от първите европейски литературни
срещи в Сараево през 2001 г. Самият той е изключително симпатичен човек, с много
качества, интелектуалец от висока класа, владеещ блестящо английски, преподаваше
в САЩ. Но в кръга на тъжната шега мога да кажа, че неговият Нобел значително
намалява шансовете на балканските писатели някой от тях през следващите години
да получи тази неистово бленувана награда.
- Нека обърнем поглед пак към приза "Балканика". Той не е
ли в някаква степен асоциативно подсказване към Нобеловия комитет?
- Едва ли ще е пресилено ако се каже, че с наградата "Балканика" ние
успяхме да насочим вниманието на сериозните издателски къщи и литературни кръгове
в Европа към онова, което става в нейния така наречен Югоизток. Истина е,че
фондацията прави доста прецизен подбор на заглавия и имена от балканските литератури.
Неслучайно една известна американска издателка преди време сподели с мен: "Г-н
Стоянов, вие ни вършите огромна услуга, тъй като в известна степен получаваме
вече журирана литературна продукция и спокойно можем да осъществяваме нашата
издателска селекция. Фактът, че почти всяка книга, получила наградата "Балканика",
излиза с марката на известни европейски издателства потвърждава думите й.
- Какъв е приносът на "Балканика" и създадената издателска
мрежа за популяризиране на наградените заглавия?
- Книгите на всички наши лауреати са издадени в балканските страни, но за да
се журират творбите те се превеждат на френски или английски език.А това разширява
рязко възможностите за информация и обективен издателски избор. "Балканика"
има съществен принос за бързото тиражиране на наградените книги в други страни.
- Значи фондацията разполага с добър преводачески екип?
- Нещо повече, ние създадохме така наречената Балканска работилница за преводачи,
която проведе своите първи сесии в Севлиево и Варна.
- Какъв е принципа на работата й?
- В работилницата участват млади хора, знаещи по един или два балкански езика
и вече са започнали превода на дадена творба. По време на сесиите те се срещат
с авторите на книгите и в продължение на 15 дни работят заедно. По този начин
се постига по-голяма прецизност на превода, по-голяма изразителност. Създават
се трайни творчески връзки. На семинарите се обсъждат и множество проблеми на
преводаческото изкуство, дискутира се и върху най-новите янления в различните
национални литератури. Фондацията вече има солидна база данни от имена на преводачи,
към които проявяват интерес много европейски издатели, неправителствени организации,
културни институти.
- "Библиотека 48" е издателството, което тиражира наградените
книги в България. Как се развива то досега?
- Издателството има трудности, каквито съпътстват почти всички издателства в
България в момента поради свиването на книжния пазар, намаляването на интереса
към книгата и затлачването на съзнанието на хората с лошите образци на масовата
култура, на ерзац-литературата. Въпреки всичко обаче ние продължаваме линията
си да издаваме книги на талантливи български писатели и балкански автори. Това
не означава, че сме наложили някакъв монопол върху техните заглавия. След като
бе създадена "Балканика" се нароиха много издателства, които се стремят
да създават паралелни структури на фондацията. Не мисля, че в това има нещо
лошо. Тъкмо обратно, така ефекта от дейността ни се мултиплицира. Лошото е,
че понякога тези издателски стремежи имат чисто комерсиални подбуди, в резултат
на което нерядко възникват конфузии. Иначе наградата "Балканика" е
достатъчно известна и не виждам начин, по който може да й се попречи. Нещо повече
"Балканският Нобел" вече навлиза в полезрението на немалко известни
политици от Балканите. Лично аз имам близки отношения с много от водещите държавници
в региона. Приятел съм например с министъра на външните работи на Албания -
Бесник Мустафаи, който е блестящ разказвач. Познавам се добре с министъра на
културата на Албания - Буяр Лескай, с бившия председател на гръцкия парламент
Апостолос Какламанис, с кмета на Истанбул, с много държавници от Македония и
Сърбия и др. Прави впечатление огромният интерес на тези политици към дейността
на фондацията и към литературата изобщо. У нас, когато връчвахме наградата на
Антон Дончев, не дойде нито един български държавен мъж, с изключение на бившия
президент Желю Желев. Прави чест и на президента Георги Първанов, че преди три
години той намери време в няколкото часа пауза между две тежки пътувания да
уважи церемонията на тогавашния лаурят, албанският писател Фатос Конголи. Това
впечатли изключително всички гости и писатели.
- Неразделна част от дейността на фондацията е и Балканският културен
център. Какви са неговите задачи и цели?
- Центърът е на чудесно място, в сърцето на София - на ъгъла на бул. "Васил
Левски" и ул. "Оборище". Няма да скрия, че с предишното ръководство
на Министерството на културата имахме сериозни проблеми, което забави дейността
ни. Сега - слава богу - с подрепата на проф. Стефан Данаилов и новото ръководство
на МК нещата са наред.
Организираме премиери на новоиздадени книги,изложби. Миналата година в рамките
на един месец представихме литературата и културата на Албания. Предстоят подобни
прояви, посветени на Македония и Румъния. Възнамеряваме да открием филиали на
Балканския културен център и в столиците на съседните страни от региона.
- Какви нови проекти предвиждате да бъдат осъществени в близко време?
- Ще участваме в европейската програма "Култура 2007" с много интересна
издателска идея. На последното заседание на фондация "Балканика" в
Белград беше взето решение да бъде възстановен финансовият израз на наградата,
която ще се равнява на 10 000 евро. Възнамеряваме да създадем фонд със сума,
която по принципа на Нобел да дава дивиденти за наградата. Тук не мога да не
изразя моята благодарност към художника Ставри Калинов; вече 10 години той предоставя
на фондацията безвъзмездно символа на "Балканика" - летящият "Пегас",
който се връчва на нашите лауреати.
- Какво те впечатлява и разочарова в дейността ти като шеф на "Балканика"?
- Впечатлява ме отношението към мисията на писателя в съседните страни. Разочарова
ме завистта- лошото око, с което се гледа на всеки успех у нас. Все още не смеем
да кажем: "А бе това е стойностен човек, написал е интересна книга!"
Непрекъснато се делим на някакви групи, подгрупи, кланове. Понякога обслужваме
и чужди интереси не по най-добрия начин. Може би затова понякога в чужбина ни
гледат с подозрение. Това е моят горчив опит като председател на "Балканика".
- Върху какво работиш в момента, какво пишеш, какво предстои да излезе
от тебе?
- Мисля, че е крайно време да издам новата си книга "1948". Жанрово
тя трудно може да бъде определена. Подобно на "Транзитна виза" е смесица
между белетристика, есеистика и публицистика. Роден съм през 1948 г. и с тази
книга правя опит да разкажа за драматичния живот на моето поколение. В подтекста
на замисъла влиза и обратната цифра на "1984", емблематичното заглавие
на Оруел.
- Кой е залогът за успеха на едно издателство днес?
- Класическата формула е да се издават бързоликвидни заглавия, бестселъри и
с парите от тях да излизат стойностни творби. Уви, ние не можем да се похвалим
с онова, което става например в Гърция. Там на всеки 200 метра има книжарници,
в които се продават книги на гръцки писатели. Същото става в Белград и други
балкански страни.
- Каква е твоята максима?
- "Бъди търпелив!" Известен съм като спокоен човек, по зодиакален
знак съм "Телец". Трудно се ядосвам, но хване ли ме яд, да не ми излиза
никой насреща. Но общо взето съм търпелив и виждам, че търпението ми се възнаграждава.
- Бъди успяващ!
09.12.2006
Мнения по темата: