Интербригадисти

Ангелите на свободата

Испанската гражданска война през спомените на четиримата живи и днес (от близо 1000) български участници в нея

Испанската гражданска война избухва през 1936 г., когато войските на генерал Франко превземат последната републиканска крепост - Барцелона. По време на метежа обаче франкистите търпят доста поражения от доброволците в интернационалните бригади, които се сражават на страната на левия републикански фронт. Това което правят интербригадистите в Испания с оръжие в ръка е същата битка, която водят и антифашистките сили вътре в самата Германия по това време.
Най-много българи сред интернационалистите е имало в балканския батальон "Георги Димитров", който участва в сражението при река Харама, недалеч от Мадрид, през февруари 1937 г. Сред имената на нашите сънародници дали живота си за испанската свобода са тези на Владо Георгиев, Тодор Божанов, Георги Гавазов, Димо Ташев, Никола Ватов, Иван Гребенаров.
Днес в България има само четирима живи интербригадисти. Това са Гина Мичева (сестра на някогашния член на Политбюро Пеко Таков), Атанаска Радулова, Марин Чуров и Робърт Меламед.
Участниците в интернационалните бригади са били мъже и жени, посланици на хилядите хора по света, които са вярвали, че трябва да се защитават идеите на демокрацията и ако условията изискват, да жертваш живота си за тях, е съвсем естествено да го пожертваш. Те са били на различна възраст и от различни вероизповедания, разбира се голяма част от тях са комунисти - млади или ветерани - хора, подтикнати от събитията, които виждат на родна земя, обединени около отговорността за съдбата на европейските народи, заплашени от агресията на фашизма в навечерието на Втората световна война.
Малкото останали живи участници в Испанската гражданска война и до днес си спомнят как току-що пристигналите доброволци, насядали по паважа на испанските площади, подпрени на оръжията си в очакване, с чуждестранния си акцент се питат едни други дали е хубава Испания, защото са дошли да я защитават, а дори не са я виждали до този момент. Спомнят си и как част от тях са загинали още същия ден ...
Историята и бъдещите поколения няма да забравят, че през 1936-1939 г. в Испания е имало революционна, национално-освободителна война, в която са участвали хиляди хора, изразили чувствата и вярата на милиони по света в братството, равенството и свободата.
От началото на тази война са минали вече 70 години.

"Над цяла Испания небето е безоблачно"

Българи-интербригадисти

Ако днес попитате някой какво значи това, надали ще ви отговори, че тази фраза поставя началото на метежа, прерастнал в гражданска война.
През първата половина на 1936 г. напрежението между управляващия ляв Народен фронт и дясната опозиция в Испания придобива застрашителни размери. Убийството на водача на парламентарната опозиция Калво Сотело през юли 1936 г. става повод за избухването на отдавна подготвяния от военните метеж.
Гражданската война започва като бунт на армейски командири в Испанско Мароко срещу засилващите се социалистически и антиклерикални тенденции на републиканското правителство на Азаня. Начело на бунта са генералите Санхурхо, Мола и Франко. След смъртта на Санхурхо, при самолетна катастрофа, Франко поема ръководството на войските.
Районите на Кадис, Сарагоса, Севиля и Бургос застават на страната на националистите, а Мадрид, Барселона, Билбао и Валенсия остават под републикански контрол.
Метежниците са подпомагани от германски военновъздушни части от легиона "Кондор" и 50 000 италиански "доброволци". СССР изпраща съветници, военни специалисти и техници на републиканците, оръжие и муниции. На страната на мадридското правителство се сражават интернационалните бригади, съставени от

комунисти и леви симпатизанти от 65 страни

Американски интербригадисти от батальона "Линкълн"

Гражданската война протича в четири основни етапа.
През 1936 г. Франко завладява половината Испания, включително цялото протежение на португалската граница - ключов път за снабдяване. Баските и каталунците се обединяват около правителствените сили и отстояват изтока и севера, а националистите са отблъснати на подстъпите към Мадрид.
През юни 1937 г. националистите имат успехи на север, като овладяват Билбао.
През 1938 г. с още по-голяма немско-италианска помощ Франко подновява офанзивата по всички фронтове. През март националистите настъпват в Каталуния, а през април достигат Средиземно море и разделят на две териториите, контролирани от републиканците. През юни силите на Франко напредват към Валенсия, а на река Ебро се водят тежки боеве. През декември националистите пробиват каталунския фронт, но Мадрид устоява на атаките им през цялата година.
В последната фаза на войната противоречията между съперничещите си групировки сред републиканците и прекратяването на съветската помощ довеждат до бързо разпадане на съпротивата. Барцелона пада на 26 януари 1939 г., Валенция и Мадрид на 28 март и всички сражения спират три дни по-късно.
Жертвите на Гражданската война възлизат на над половин милион души от двете страни.

Долорес Ибарури-Пасионария:
"Аз не знам какво ми готви животът, но знам, че пътят на борбата за социализъм, който аз избрах, е единствения път..."

Атанаска Пенкова Радулова е родена във варненското село Николаевка. Остава сирак след Първата световна война.
"Бях едва седемнадесетгодишна когато ме приеха във варненската организация на комсомола. Беше 1932 г. Около година по-късно след няколко ареста ме изключиха от гимназията "за комунистическа дейност", разказва днес спомените си 91-годишната интербригадистка в малкия си уютен софийски апартамент. "Тръгнах да работя по фабриките, но нали бях белязана, след като научаваха каква съм, скоро ме изгонваха. Така продължи докъм средата на 1936 г."
Тогава избухва Испанската гражданска война, която мнозина определят като

генерална репетиция на Втората световна

и Атанаска въодушевена от подвизите на своите испански връстници започва да мечтае за фронта, където да помогне за извоюването на свободата на един народ. Завършва краткотраен курс за медицински сестри и се обръща с молба към ръководните другари, както ги нарича тя, от варненската партийна организация да й помогнат да замине за Испания. Те одобряват желанието на младата жена и й оказват необходимото съдействие. Следва продължително и трудно пътуване, но след като минава френско-испанската граница, започва да диша свободно. "Париж, Фигерас, Барцелона, Валенция минаха пред очите ми като в сън. Широко разветите алени знамена, поздравите "Рот фронт!" с вдигнати юмруци, възторженото посрещане ме опияниха от щастие. Сърцето ми преливаше от гордост, че ми е оказана чест да служа в редовете на испанската републиканска армия. Сълзи се стичаха по бузите ми при спомените за онова, което оставих зад себе си - конспиративни събрания, арести и побоища."
През януари 1937 г. Атанаска Радулова пристига в Албасете, тогава разпределителен център и база на интернационалните бригади. Там я очакат Атанас Долапчиев и инженер Палазов, които я посрещат топло, по бащински. Зачисляват комсомолката в санитарните служби. Постъпването в болница №1 в град Албасете съвпада с първата варварска бомбардировка от фашистите над мирните испански градове и села. "За няколко минути фашистките зверове изсипаха над спящия 20-хиляден град около 170 бомби", спомня си Атанаска и допълва, че това било нейното бойно кръщение. През същата тази болница по-късно минават ранените българи интербригадисти: Йордан Кискинов, Продан Табаков, Атанас Димитров - Зингера, инженер-химикът Тонев и много други.
Йордан Кискинов е първият ранен българин за когото младата медсестра се грижи в Испания. "Вражески куршум бе пронизал каската и засегнал мозъка му при боевете пред Мадрид. Когато постъпих в болницата, той се беше вече вдигнал от леглото, но все още едва пристъпваше с бастун. Всички българи и югославяни говореха с голямо уважение за "стария комита" и

се прекланяха пред безпримерната му смелост и преданост

Скоро след това като инвалид той бе изпратен за окончателно лечение в Съветския съюз. Възстановил здравето си там, през Втората световна война той се завърна в родината и загина като парашутист" с гордост, но и с печал разказва за него Радулова.
"В болницата идваше на лечение и другарят Атанас Димитров (Зингера). Ранен в крака, той се движеше с бастун, но продължаваше да работи в арсенала. Жизнерадостен и весел, говореше с жар и вяра за крайната победа. Когато над централната част на Испания надвисна опасността да бъде откъсната, Зингера отиде доброволно на фронта, въпреки че не му разрешаваха. Там захвърлил бастуна, за да поеме картечницата, той загина геройски в неравен бой."
От болницата в Албасете тя е изпратена в Беникасимската болница, която е по-скоро възстановителна и се намира близо до пристанището, което фашистите бомбардирали почти всеки ден, оставяйки след себе си болезнени викове на обгорени и давещи се моряци, отекващи до днес в ушите на българката.
През 1937 г. младата интербригадистка започва работа в редакцията на "Български информационен бюлетин", където се среща отново с политическия ръководител на българските интербригадисти Съби Димитров, с Янко Комитов и с писателя Иван Вельов. Освен, че сътрудничи при издаването на бюлетина, тя завежда кореспонденцията на Димитров с Коминтерна и с други организации, както и с интербригадистите. Помага и при решаването на кадрови въпроси, посреща новопристигащите и съдейства при разпределянето им по частите и военните школи, организирани около Албасете, Посо Рубио и Касас Ибанец. Атанаска често посещава школите, където всички я посрещат сърдечно и споделят с нея своите болки, грижи за семействата и децата си. Оттам са спомените й с Георги Жулев, Август Попов, Димитър Пападжиков, член на ЦК на БКП, паднал убит при Мореля, Коце Попов и с още много други загинали в битките за свободата на Испания.
"Никога няма да забравя обезумелите мъже със страшни погледи и усмирителните ризи, които при евакуацията изоставихме в болницата и до днес не ми е известно каква е била тяхната участ...", споделя Атанаска.
"След загубата на войната ние, спасилите се от побеснелия фашизъм интербригадисти, имахме "щастието" и "привилегията" да опознаем французите - великодушни и гостоприемни с техните принципи - не другаде, а върху пясъците на Сан Сюприен и Аржалес сюр мер, обградени с два реда телени мрежи", продължава разказа, но вече за концлагерите, в които е била Радулова. "Две години прекарахме на безплатния морски курорт, спяхме на земята в прах и мръсотия, храна нямаше, а липсата на тоалетни бе превърнала плажа в живописен пъстър килим, от който се носеше страшна миризма", шегува се днес интербригадистката. Следва преместване в Камп де Гюрс в долните Пиренеи. Настаняват ги по 50-60 човека в барака, "постоянни проливни дъждове, непоносимата кал, въшки... Но ние не падахме духом, след близо 3-годишна война изтощени, ранени, инвалиди,

едва останали живи, се готвехме за нови фронтове

Организирахме политкръжоци, учехме чужди езици, въпреки забраните и непрестанните обиски. Чакахме втората световна. "
"От Камп де Гюрс ни пратиха в дисциплинарният лагер Камп де Верне. Оттам мисли за депатриране... В България още от Драгоман полицията насочваше другарите направо в Еникьой-Кръсто поле."
И така, след години прекарани във френски и български концлагери, Атанаска Радулова продължава участието си в антифашистката борба в България.

След 9 септември 1944 г. дълги години работи в системата на здравеопазването.
За приноса си в борбата срещу фашизма е наградена със званието "Герой на социалистическия труд". Испания също я удостоява с паметни медали. Заедно със свои другари отива на честванията по повод 50- и 60-годишнината от края на войната. Последното й посещение в Испания е през 2001 г. Тогава се запознава и с лидера на социалистическата партия и сегашен премиер на страната Хосе Луис Сапатеро. Дори и днес въпреки напредналата си възраст продължава да поддържа връзка с организации от САЩ, Испания и Китай. Помага им при попълване на архивите от времето на войната. С гордост споделя, че в архива в Албасете има специален български кът и дори скоро е съдействала на испански сътруднички да досъберат и дообработят факти от живота на интербригадистите. Атанаска и до днес получава списание, издаваното от американска организация, която се грижи да запази спомена за делото на батальона "Линкълн". Въпреки своите 91 години тя продължава да се интересува от всичко, свързано с Испания. Редовно гледа испанска телевизия и е наясно какво става и днес на Пиренеите, а всекидневната й е превърната в кабинет, в който Атанаска продължава да събира и подрежда спомени за събития и хора, а на масата й лежат изрезки от вестници и документи, свързани с последното решение на испанското правителство да компенсира близките на загиналите интербригадисти. За съжаление техният брой не може с точност да бъде определен, защото много българите са заминали за испанския фронт с фалшиви паспорти, но според различни източници те са около 1000 души. В Българския антифашистки съюз (БАС), имат данни за 460 българи, сражавали се в батальона "Георги Димитров". От тях са загинали 75.

Съдбовни срещи с фашизма

по същото време има и друг българин - Марин Чуров
Той е роден е през 1917 г. През 1937 г. като студент заминава за Испания и се сражава в защитата на републиката. Той е най-младият българин, участвал като доброволец в интернационалните бригади през Испанската гражданска война. През 1996 г. с декрет е удостоен с почетно испанско гражданство. След разгрома на Испанската република попада във френски лагери. По време на германската окупация на Франция е пленен. В продължение на пет години преминава през нацистките концлагери на смъртта. На 5 май 1945 г. части на американската армия го освобождават от лагера Маутхаузен. След края на Втората световна война се завръща в България. Работи като дипломат в Министерството на външните работи. Бил е управляващ легация в Берн и Париж, посланик в Мароко, Чили, Еквадор и Бразилия. Като посланик в Чили е непосредствен свидетел и участник в събитията по време на преврата на Пиночет през 1973 г. и убийството на президента Салвадор Алиенде.

Паскал:
" Ако човечеството не победи войната, войната ще победи човечеството"

През 1937г. Xeмингyeй наблюдава испанската гражданска война. Като много писатели, той поддържа каузата на лоялистите (поддръжниците на законно избраното социалистическо правителство). В "За кого бие камбаната" (1940) Xeмингyeй се връща отново към Испания. Историята в този роман обхваща няколко дни и се върти около взривяването на мост от малка група партизани.
През 1934 г.

Салвадор Дали нахвърля първите ескизи

на своята чудовищна алегория за разфасовано човешко месо. През пролетта на 1936-а картината е готова. Кръщава я "Скеле с варен боб: предчувствие за Гражданската война. По-късно в дневника са Дали пише "От всички части на мъченическа Испания се носеше миризмата на тамян, на филони, на прогорена клисарска лой и на разсечена духовна същност, която се смесваше с мириса на коси, облечени от потта на промискуитета на онази, другата, плътската същност - похотлива и все така конвулсивно разсичана, а също и с мириса на тълпите, блудстващи както помежду си, така и със самата смърт."
Много интелектуалци, философи, новелисти, поети, журналисти са участвали в Испанската гражданска война. Сред тях са имената на класиците: Х.Р.Хименес, Мигел Ернандес, Антонио Мачадо, Рафаел Алберти, Х. Ортега-и-Гассет, Мануел де Файя, Федерико Гарсия Лорка, Ърнест Хемингуей, Долорес Ибарури - Пасионария, Джордж Оруел, Мигел де Унамуно, Иля Григориевич Еренбург, Карл Марцани, Ким Филби, Артур Кестлер, Йосиф Григулевич, Антоан Дьо Сент-Екзюпери и много други.

09.12.2006