Руският хокей чества юбилей
Червеният площад се превръща в най-голямата ледена пързалка, на която ще блеснат звезди от Сборная и от Америка
![]() |
Незабравимият вратар Владислав Третяк (вляво) наблюдава как бившият главен треньор на НХЛ Скоти Баумън си оправя екипа преди пресконференцията за предстоящия довечера мач |
Забележителен юбилей ще отбележи бляскаво днес руският хокей на лед. На огромната
ледена площадка на Червения площад в Москва с демонстративен мач на руски звезди
и асове от НХЛ ще бъде отпразнувана 60-годишнината на хокея в Русия и половин
век от първата победа на съветски тим на олимпиада. Организатор на мегаспектакъла
е спортният министър на Русия, феноменалният защитник на Сборная Вячеслав Фетисов.
Треньор на руския тим пък ще е безспорният Номер 1 в професията Виктор Тихонов.
Но нека се върнем близо век назад. В спортните енциклопедии четем, че хокеят
на лед е игра, в която два отбора, подавайки си шайба с помощта на стикове,
се стремят да я вкарат колкото може повече пъти в противниковата врата. Играе
се на ледена площадка с размери 61 на 30 метра, заобиколена от заоблена по ъглите
ограда с височина 1,22 метра. Отборите са от по 23 играчи, като по време на
игра на леда се намират шестима от тях - вратар и петима полеви състезатели
с предпазна екипировка. Мачът е от три части по 20 минути, броят на смените
е неограничен.
При тази свобода на правилника и възможното многообразие на тактическите варианти
човек направо може да си умре от смях, прочитайки оценката за играта, направена
в брой 9 на сп. "Физкултура и спорт" за 1932 година: "Играта
има ярко индивидуален и примитивен характер, твърде бедна е на комбинации и
в този смисъл изобщо не може да се сравнява с широко практикувания в СССР хокей
с топка, известен като "бенди". На въпроса, трябва ли да се култивира
у нас канадският хокей, трябва да отговорим отрицателно."
Мъдрата препоръка се прилага в практиката и вероятно затова първият шампионат
по хокей на лед на СССР започва на 22 декември 1946 г. с мачове в Москва, Рига,
КАунас и Архангелск. В протоколите е записано, че първият гол е дело на играещия
треньор на столичния Динамо Аркадий Чернишев. Именно хокеистите на Динамо са
и първите шампиони.
Забележително е обаче, че хокеят в бившия СССР се развива не с дни, а с часове.
Показателно за това, е че на 28 февруари сборен отбор на Москва побеждава с
6:3 чешкия ЛТЦ, чийто състав е гръбнакът на националния тим, спечелил година
по-рано световната титла. И в този мач московчани печелят именно благодарение
на
великолепната си техника на пързаляне
и на високоскоростните комбинации. Година по-късно за пръв път хокеист получава
званието "Заслужил майстор на спорта" - това е легендарният Анатолий
Тарасов. Именно той е и автор на първия учебник за хокей с шайба.
Първият феноменален триумф на съветския хокей е през 1954 година. Още при дебюта
си на световно първенство (в Швеция) Сборная, водена от безспорния си лидер
Всеволод Бобров, печели титлата, като в решителния мач надиграва Канада със
7:2, а Бобров е обявен за най-полезен играч в първенството. Треньори на шампионите
са Аркадий Чернишов и Владимир Егоров.
Златен е и олимпийският дебют за Сборная на игрите в Кортина д'Ампецо през 1956
година. Тогава Владимир Егоров, Анатолий Тарасов и Аркадий Чернишов са обявени
за заслужили треньори на СССР, а в Москва отваря врати първата пързалка с изкуствено
заледяване - "Соколники".
Москва за пръв път е домакин на световно по хокей през 1957 година. Шампионатът
се играе в открития шест месеца по-рано Дворец на спорта "Лужники",
а по ирония на съдбата, без да е допуснал нито една загуба, тимът на СССР се
класира втори. В решителния мач за титлата руснаците се нуждаят от задължителна
победа над Швеция. След първите две части те водят с 4:2, а в последната третина
шведите изравняват и взимат златните медали.
Реваншът идва през 1963 година, когато
Сборная печели титлата
на шампионата на планетата в Швеция и водена от дуета Чернишов - Тарасов в
следващите девет години неизменно е на световния връх, като печели и титлата
на олимпиадата в Инсбрук'64.
Следват още олимпийско злато от Гренобъл'68 и Сапоро'72, с което се слага край
на славната ера на треньорския дует Чернишов - Тарасов. А за този период под
тяхно ръководство по три олимпийски титли са спечелили незабравимите Виталий
Давидов, Виктор Кузкин, Александър Рагулин и Анатолий Фирсов.
Паметен в историята е и 2 септември 1972 година, когато е първият мач от суперсерията
срещу канадските професионалисти от НХЛ. Успехът на руснаците под ръководството
на Всеволод Бобров е зашеметяващ - 7:3. Второто руско домакинство на световно
е през 1973 година и тогава Сборная е без конкуренция за титлата.
Само година по-късно (1974) за пръв път в историята в Залата на хокейната слава
в Торонто попада чужденец. Под портрета му пише: "Анатолий Владимирович
Тарасов - забележителен хокеен теоретик и практик с огромен принос за развитието
на хокея. Светът трябва да благодари на Русия за това, че подари Тарасов на
хокея."
Следват победни серии на Сборная срещу канадските професионали и на клубните
ЦСКА и Криля Советов срещу съперници от другата страна на Атлантика. А през
февруари 1976 година след
невероятно драматичен финал
срещу Чехословакия тимът на СССР отново е олимпийски шампион в Инсбрук.
След два световни "провала" - сребро от Катовице'76 и бронз от Виена'77
идва ред на крути организационни мерки - треньорът Борис Калугин е заменен от
Виктор Тихонов. И на другата година в Прага Сборная пак е шампион.
Под ръководството на Тихонов започва поредната серия от уникално красиви победи.
Съперниците буквално биват смазани от бясната скорост на руските атаки, от мощта
на нападателите като Валерий Харламов, Борис Михайлов, Владимир Петров, от свръхтежката
категория на защитника Александър Рагулин и непробиваемия вратар Владислав Третяк.
Не по-малко удивление предизвикваше и следващото поколение звезди на Сборная
- Анисин, Малцев, Шалимов, Фетисов, Касатонов, Крутов, Ларионов, Макаров и др.
Особено внимание заслужава великолепната ударна тройка Михайлов - Петров - Харламов,
която можеше да вкарва гол след гол, без никой да разгадае комбинациите между
тримата.
Забележително е, че в сметката на Борис Михайлов за Сборная има 98 гола а асистенциите
на Валери Харламов са 82. По системата "гол плюс пас" Михайлов има
164 точки, а Харламов - 156.
И накрая, обобщено накратко. Сборная има в актива си 20 световни титли - рекорд,
повторен само от канадците. Но серията от 9 поредни изкачвания на върха на планетата
едва ли скоро ще бъде повторена. На отделна сметка са 26-те титли на Европа
и 8-те победи в олимпийски турнири. И великата школа, родила днешните звезди
като Сергей Фьодоров, Павел Буре, Валерий Буре, Алексей Жамнов, Алексей Яшин,
Алексей ковальов и много други, благодарение на които се дължи сегашният блясък
на хокея от другата страна на Атлантическия океан,
09.12.2006
Мнения по темата: