Българският феномен

Макар и беден, позабравен, нашенецът твори. И го прави така, както никой друг не умее

ПЕТКО ПЕТКОВ

Веселин Топалов - големият шампион на малка България

Днес в НДК ще се състои тържественото честване на 75-годишнината от основаването на Българската федерация по шахмат (БФШ). Навярно не всички читатели знаят какво се е случило в далечната 1931 г. Личностите, събитията и фактите, свързани с великото начало на организирания български шахмат, са много и извънредно интересни. Сега мога да кажа само някои неща във връзка с периода 1931 - 1944 г.
В предвоенна България терминът "федерация" е почти непознат в спорта. Сдруженията на състезатели се наричат "съюзи". Такава организация е образувана на 1 юни 1931 г. в София - Български шахматен съюз (БШС).
На учредителния конгрес (31 май - 1 юни) присъстват делегати от клубовете в София, Варна, Плевен, Пловдив, Стара Загора, Оряхово, Лом и Враца. По това време в България има около 600 организирани шахматни членове, все любители. Тъй наречените шахматни клубове в страната са скромни сдружения, чиито членове се събират предимно в кафенета. Там шахматистите са желани, но не единствени посетители.

Знаменит поет оглавява шахматния съюз

Учредителният конгрес на БШС през 1931 г. избира управителен съвет с председател Теодор Траянов (1882 - 1945) и подпредседатели Фердинанд Хоринек (1896 - 1982) и Борис Данаилов (1899 - 1965). Приема се устав, взема се решение БШС да стане член на Международната шахматна федерация (ФИДЕ). В идните години БШС укрепва и развива дейност на широк фронт. Парите идват от членски внос и волни пожертвувания.
През периода 1931-1944 в държавните първенства на България блестящо се изявяват Георги Гешев (1903-1937), Ксений Атанасов (1901-1936), Найден Войнов (1895-1919 ), Юрий Тошев (1907-1975), Олег Нейкирх (1914-1985), Александър Цветков (1914-1990), Михаил Кантарджиев (1910-2002), Андрей Малчев (1915-1994), Емил Карастойчев (1916-1997), Александър Кипров (1916-2000), Веселин Попов (1921-1989).
По сила играчите ни значително отстъпват на майсторите от Европа и Америка. България дебютира на т. нар. "турнир на нациите" през 1936 г. в Мюнхен, но заема последно място. Олимпийският ни дебют през 1939 г. в Буенос Айрес е също катастрофа - 20-о място. Индивидуални успехи няма.
Изоставането на България в предвоенния период изглежда отчайващо в сравнение със свръхсилите СССР, САЩ, Англия, Германия, Франция. Но далеч пред нас са и други, по-малки държави, които жънат триумфи в олимпиадите. Достатъчни са само няколко примера.
Полша е олимпийски шампион през 1930 г., има сребърни медали през 1931 и 1939 г. и бронзови през 1928, 1935 и 1937 г. В отбора блестят гросмайстори като претендента за световната титла Рубинщайн, Тартаковер, Найдорф.
Унгарците са златни медалисти през 1927 и 1928 г. и втори през 1930 и 1937 г. Предвожда ги колосът Мароци. Чехословакия е втора през 1933 г. и трета през 1931 г., а начело на отбора е знаменитият гросмайстор Флор.
Французите се водят от легендарния световен шампион Алехин, начело на Холандия е екс кралят на света Еве, кубинците си имат гения Капабланка и т. н.
Даже в съседните ни държави - Югославия и Румъния, шахматът е значително по-напред. Белградският клуб е основан още през 1876 г., а гросмайсторското трио Видмар, Костич, Пирц е признато в цял свят. Букурещкият клуб е открит още през 1890 г., през 1906 г. там се играе първият международен турнир.

Как стана възможен българският бум

На фона на тъжната предвоенна картина изглежда невероятно постигнатото от България през 2005 г. - три световни шампионски титли: на Веселин Топалов (мъже), Антоанета Стефанова (жени), Любен Спасов (ветерани), водеща роля има и българската шахматна композиция в света. "Българският феномен" става тема на безброй шахматни коментари в цял свят.
Защо и как една малка балканска страна стига до такъв триумф, непосилен за други народи? Отговорът изглежда много труден. По-нататък ще споделя само лично мнение.
Българинът е извънредно талантлив и упорит човек. Това се знае, доказано е многократно във всички сфери на живота. Но има и някой други причини за шахматния бум в държавицата ни.
За щастие първопроходците в нашия шахмат са уникални личности. Нито една друга страна не може да се похвали с хора, които имат подобни качества. Това е големият ни исторически шанс - започваме с исполини, каквито другите нямат!
Общоизвестно е, че Теодор Траянов си остава единственият голям поет в света, който е шахмастор. Няма друг жрец на перото, който да притежава такава неизтощима енергия като ръководител, организатор, популяризатор. Есетата на Траянов за шахмата също са без аналог в световната литература. Първият председател на БШС е човекът, който приобщава българското висше общество към шахмата. Огромен е интелектуалният и емоционален заряд, който Траянов предава на всеки свой дръзновен следовник. На таблото, както и в баладите на поета, бушува непрестанно бурята на живота. Вижте фрагмент от партията Траянов - Пинкас, играна още през 1922 г.

ДИАГРАМА 1

В позицията на диаграма 1 Траянов играе: 1.Тхg7!! и след 1ЕДd6 2.Oh6!! Пинкас се предава, защото 2...Дхс6 води до фантастично красив завършек: 3.Тg8+!! Цхg8 4.Ke7 мат. Ако 1...Цхg7 следва нова феерия: 2.Оh6+ Цg8 3.Де8+!! Дхе8 4.Кf6 мат. Преди повече от 80 г. този български бисер обхожда страниците на почти всички шахматни издания в света.

Ученикът на Траянов твори чудеса

Не е чудно, че първият ученик на маестрото - по интелект, дух и майсторство, е друг младеж от висшето столично общество - Георги Гешев (1903 - 1937), първият и неизменен шампион на България в периода 1933-1936 г. Създава безсмъртни партии, композира задачи. Автор е на първия български етюд.

ДИАГРАМА 2

Положението на диаграма 2 е от партията Гешев - Размов, играна през 1927 г. в първия шампионат на София, спечелен от Гешев. Маестрото изумява публиката с хода 12.Кхе6!! - чудесна интуитивна жертва, чиито последици ще станат ясни след дълга и много сложна игра: 12...fxe6 13.Дh5+ Kh6 14.Oxg5 Oe8 15.Дh4 Дd7 16.f4! Цg8 17.Oxh6 gxh6 18.Tf3 Tf7 19.Дh6 Tg7 20.Th3 Цf8 21.f5! exf5 22.Oxf5 Дe7 23.Tf1 Дg5 24.Og6! и 1:0.
Чак след три десетилетия гениалният Михаил Тал ще започне да громи света с подобни извънземни атаки, плод на шестото чувство. Но от друга страна се усеща - шедьовърът на Гешев е твърде близък до първообразеца на Учителя Траянов.
Ще минат много, много десетилетия, ще се сменят не едно и две поколения славни наши играчи. И всеки от тях ще бъде поклонник на комбинативния, емоционалния шахмат. Българинът не обича позиционните окопи. Не ви ли се струва, че има нещо много общо между видените изпълнения на Траянов и Гешев и прелестните комбинационни феерии, с които днес ни радват Веселин Топалов, Антоанета Стефанова, Кирил Георгиев?
А какво да кажем за богаташа Фердинанд Хоринек - първия подпредседател на БШС през 1931 г.? От коя планета е този милионер, който обикаля като апостол страната и пали навсякъде шахматни огънчета, сам играе в състезания, съдийства турнири, изнася лекции, дава десетки хиляди свои левове помощ за шахматни състезания? Такъв би трябвало да го измислиш.
Но той съществува. Вместо да се радва на бизнеса и на светския живот, Хоринек се захваща да напише даже шахматно ръководство - първото българско (1923 г.). После сътворява още една книга, а през същата 1923 г. става автор и на първата българска шахматна задача двуходовка - виждате я на диаграма 3 (решение - 1.Дd4!).

ДИАГРАМА 3

В българският шахмат Хоринек е първият, който с дела доказва върховенството на великата цел над материалното, делничното. Познавах го лично, както и почти всичките му съратници и следовници. До един бяха идеалисти като бай Фердо: Александър Цветков, Олег Нейкирх, Андрей Малчев, Александър Кипров, Михаил Кантарджиев, Емил Карастойчев.
Никой от тях не ламтеше дори за дребни житейски облаги. До края на живота си тези хора творяха. Създаваха оригиналното, необикновеното - типичното само за тях като автори и за България като школа.
Преди повече от 4 десетилетия Цветков и Нейкирх - прочути с треньорската си дарба, написаха първата българска дебютна енциклопедия.
Спомням си как в САЩ възторжено отпечатаха книгата на шесткратния български шампион Александър Цветков "Офицерски ендшпили", която няма аналог в световната ендшпилна теория. Последва серия от изключителни теоретични статии за пешечните ендшпили. Вариант в Царски гамбит носи името му.

ДИАГРАМА 4

На диаграма 4 виждате фрагмент от партията Цветков - Сколд (1951 г.). След 42.Te3! Дd7 следва блестящата жертва 2.Txе8!! и черните се предават, защото на 2...Дxe8 ще последва 3.Дxb7+.
С Андрей Малчев работих съвместно много години. Той беше човекът, който като дългогодишен главен редактор извиси до световно равнище българското списание "Шахматна мисъл".
Още в началото на 60-те години Малчев си постави уникална задача - в отдел "Теория" на списанието да се публикуват само оригинални статии! Нито едно друго издание в света нямаше сили за това. България бе първата държава, която по идея на Малчев въведе свои, национални Ело коефициенти. Той написа великолепна теоретична книга за "Испанска партия". Заемаше висши ръководни постове във ФИДЕ, беше главен съдия на мача за короната Карпов - Каспаров през 1985 г. в Москва.

ДИАГРАМА 5

На диаграма 5 виждате положение от партията Кантарджиев - Кипров (1937), в която черните етюдно печелят: 1...Кхе3! 2.fxe3 0-0-0 +!
Александър Кипров бе един от най-известните изследователи на шахматните комбинации в света - автор на едноименната рубрика в списанието ни, както и на знаменитата книга "Идеите на шахматните комбинации" (1974).
Българският феномен в шахмата е плод на желязна закономерност, типична за нацията ни. Макар и беден, позабравен, нашенецът твори. И го прави така, както никой друг не умее.
Празнувайки светлия 75-годишен юбилей, да не забравяме за исполините - първотворци на българския шахмат. Мечтата да бъдем като тях е смисъл на живота ни в един тревожен свят, тъй беден на истински ценности и цели.

09.12.2006