43 % от магистратите признават за корупция

Българите искат желязна ръка срещу престъпността, всеки трети се чувства застрашен

Около 68 % от българите са склонни да приемат ограничаването на демократичните норми с цел по-ефективното справяне с престъпността. Това показва социологическо изследване, направено по поръчка на Министерство на правосъдието, и представено на национална конференция на тема "Критерии за мониторинг по прилагането на Наказателно-процесуалния кодекс", съобщи агенция "Фокус". Изследването показва нагласите на магистратите относно новия НПК и организацията на съдебната система. 60% от анкетираните смятат, че съществува корупция в съдебната система, на това мнение са и 43% от магистратите. 30% от обществото се чувства застрашено от престъпността, като за най-големи опасности да посочени кражбите и убийствата. Значителен е и броят на хората, които след като са станали жертва на престъпление, не са се обърнали към правоохранителните органи - 1/4 от анкетираните. 14% пък смятат за безсмислено да се обръщат към правосъдните органи.
Новият Наказателно-процесуален кодекс (НПК) има най-много двусмислици и противоречия в текстовете за досъдебното производство. Това заяви вчера зам.-министърът на правосъдието Ана Караиванова при представянето на мониторинг за прилагането на закон от влизането му в сила в края на март. Резултатите от мониторинга показват, че има несигурност в тълкуването на новите норми и частични проблеми в прокуратурата при изпълнението на ролята на наблюдаващия делата обвинител.
Според Караиванова типичен пример за това са случаи в районния съд в Харманли, където е имало отложени дела заради неявяването на наблюдаващия прокурор по делото, а той бил заместван от друг обвинител, който не бил определен по съответния ред.
Новите процедури и текстовете, свързани с изпълнение на наказанието също са проблематични, каза Караиванова. Според нея разследващият орган може да бъде заменян с друг от същия район, но това трябва да става само с прокурорско постановление. Сроковете за допълнително разследване след връщането от съда за отстраняване на нарушенията трябва да бъдат спазвани по текстовете, посочени в НПК.
Експертите изготвили мониторинга смятат, че е напълно възможно прокурорът да събира допълнителни доказателства, след като е приключило разследването. Но доказателства, събрани извън едномесечния срок на разследването, също ще се считат за валидни, уточни Ана Караиванова.

16.12.2006