Двама гении,една тема
НОВИЯТ РЕД НА ПЛАНЕТАТА
През XXI век културата ще бъде онази сила, която ще определя бъдещето
 |
Карлос Фуентес (р.1928 г. в Мексико) е един от най-значимите латиноамерикански писатели. Автор е на романи, пиеси, критически студии и есета. |
Столетие между две Балкански войни. Разтворим ли историческите карти от началото на века, ще видим, че той е започнал с война на Балканите, с каквато и приключи. Интересно е, че преди няколко години говорихме за това столетие като за "триумф на демокрацията". А сега сме толкова объркани. Няма истински ориентири. Вярвам в ролята на договора за обединение на Европа. Това е пътят да избегнем противоречията, войните и всичко, което ни пречи да живеем нормално. Сега има Босна, Сърбия, Херцеговина, Косово, Албания, защото няма Маастрихт. Убеден съм, че културата ще бъде онази сила, която ще определя новия ред в света. Досега тя беше притеснена от студената война, разделила света на две половини по един доста елементарен начин.
Факсимиле
от статия на Фуентес за глобализацията в "El Mundo - Baleares"
Преди 500 години Западът тръгна по света да налага своите ценности, без да
пита и иска разрешение от никого. А сега ние берем плодовете - останалият свят
се е запътил на Запад, без да пита. В Европа имаше, от една страна, национализъм,
а от друга, там нахълтаха емигранти - хора от старите европейски колонии. По
тази причина през XXI век в Европа ще се появят огромни проблеми. Ще може ли
да се помири световното село с локалното село? Ще може ли да се помирят глобалната
икономика с конкретните проблеми - културни, идеологически, етнически и т. н.?
Как ще се разбират свръхразвитият Север със свръхслабия Юг?Масираната емиграция
от изток към запад, от юг към север ще бъде огромното изпитание на XXI век.
Как ще трябва да приемем и да се отнасяме с хора, които не са като нас? Това
е голям проблем. Как да се отнесеш към босненеца? Или към косовския албанец?
Как да постъпиш с хаитянина? С мексиканския сезонен работник в Щатите? С гастарбайтера
от Турция, дошъл в Германия? Не се ли изгражда днес нова Берлинска стена? Висок
зид от стоманобетон, който ще спре свободното движение на хората, контактите,
културния обмен, търговията? Ето някои страни започнаха да изграждат свои общи
пазари, за да се изолират от други.Въпреки всичко това бе най-добрият век. Октавио
Пас твърди, че не бил успешен за Латинска Америка. Не съм съгласен. Първо: ние,
хората, се опознахме по-добре. Вече сме една общност. Гражданското общество
започна да руши централизма, наследен от колониалния свят. Изгражда се ново
общество, което се организира отдолу нагоре, от периферията към центъра. В изкуствата
се забелязва истински възход. Образованието и здравеопазването са достъпни за
всички. Държавата функционира значително по-добре отпреди, непрекъснато се приемат
по-съвършени нови закони, има гласност, има контрол, има обществено мнение.
Разбира се, икономическата криза все още е огромният проблем пред нас. Трябва
да направим преоценка на досегашните икономически модели. За съжаление латиноамериканците
не са толкова творци, колкото имитатори. Те вярват, че съществуват спасителни
формули, но само в Европа и Щатите, които ще решат проблемите им с магическа
пръчка. И това вече е традиция - да мислим, че някой друг ще ни помогне. Нашата
независимост бе извоювана от хора, които копираха пряко Щатите, Франция и Великобритания,
за да положат основите на демокрацията. Сега копираме моделите на Тачър и Рейгън.
Един европейски капитализъм с коопериране, колективни трудови договори, социално
обезпечаване и т. н. или японския модел, който засега функционира най-добре?
Да се следва примерът на един Карлос Андрес Перес от Венецуела, който се опитваше
да въведе капитализъм без социална база, би било голяма грешка. Докато Салинас
Гортари добави един доста силен социален момент към своята политика на икономическа
либерализация. Мисля, че колкото и тежки да са проблемите, мерките днес не бива
да бъдат прекалено радикални.
Правните проблеми също са от голямо значение. Ако между нация и култура съществува
идентичност, между нация и правосъдие няма. Културата, която правим от 500 години
насам, ни обединява и сближава. Ние сме ибероамериканци, както ибероевропейци
са испанците и португалците. Понякога си мисля, какво би станало тук, ако вместо
испанците бяха дошли англичаните? Дали щяхме да имаме по-силни и по-демократични
държави? Сигурно англичаните щяха да избият индианците, това, което испанците
не направиха. Разбира се, имало е и кръв, и убийства, робство, принудителен
труд, но не по-тежко от това, на което ние, днешните латиноамериканци, сме подложили
днешните индианци. Всъщност конквистата не е преустановена, тя продължава, ние
сме днешните конквистадори.
В Латиноамерика съществува и култура на метисите, без която не може да се разбере
нашият континент, както и голямата роля, която той ще изиграе през настъпващия
XXI в. Това е култура, основана върху културите на Африка и стара Америка -
т. е. индианска Америка. Робството при нас беше премахнато преди Щатите и това
също даде отражение върху цивилизацията ни. Не бива да забравяме, че ролята
на културата е много по-голяма, отколкото мислят някои. Културата ще определи
бъдещето на новия ред в Европа и света. Но демокрацията, към която се стремим,
се изгражда с помощта на социалната справедливост, а у нас тя все още не е на
необходимото равнище.
"НАШИЯТ СВЯТ ЩЕ ЗАГИНЕ..."
На гости у Хърбърт Уелс
 |
Големият италиански писател Джовани Папини (1881 -1956), автор на сборника с новели "Трагично всекидневие" (1903) и "Завършеният човек" (1913), на остри памфлети, не е пощадил бъдещето - настоящето на днешния свят. |
Хърбърт Уелс ме взе за журналист.
- Роден съм, - веднага започна той, като ми посочи едно кожено кресло, - през
1866 в Броумли, графство Кент. Бях продавач в един магазин, после учих биология.
През 1886 основах "Научно ученическо списание", където поместих и
първата си статия, беше за философията на Сократ...
Наложи му се да му обясня кой съм и да го помоля да не ми повтаря своята биография,
включена в "Кой кой е?", която бях пропечл предварително.
Херберт
Уелс
- Тогава, какво мога да направя за вас?
Хърбърт Дж. Уелс е едър, самоуверен мъж, който прилича повече на управител на
чифлик, отколкото на писател. Добре охранен, с кръгло и масивно, румено лице,
което сякаш ми казваше: "Картите са на масата. И по- накратко!" Да,
той няма нищо общо с поезията и метафизиката. Останал си е "вечен продавач
на новини". Като млад е продавал шалове и шапки, а сега се занимава с търговия
на научни утопии, романи и разкази, разни парадоксално и паранормални истории.
За да го накарам да говори, трябва да му кажа, че съм готов да организирам в
Европа анкета за бъдещето на човечеството. Едва когато чува думата "бъдеще",
той се оживява.
- Знаете ли, че - започва Уелс - тази тема е моя и никой в тази страна не е
успял да ми я открадне. Английската литература си има своите големи автори.
Един национален "бард" - Ръдиард Киплинг, един национален "клоун"
Джордж Бърнард Шоу и един национален "пророк" - това съм аз. От ноември
1901, значи откакто публикувах моите "Антицитати", главното ми занимание
е пророчеството. Пророчествата ми, разбира се, са научни - механични, астрономически,
биологически, политически, военни, социални. Досега нещо не съм пропуснал. Човешкият
ум не може да измисли нещо по- висше. Религията, дори онази, езическата, с нейните
оракули, както и останалите пдревни, като например, юдейската, се базираха върху
пророците. Последната цел на науката, както доказаха вече Осуалд и Поанкаре,
е да се правят пророчества. Моята слава като пророк е в литературата...
Словото на мистър Уелс бе прекъснато за миг от телефона.
- Колко думи казахте? - извика пророкът.- Добре, за колко дви? Вери уел, шест
хиляди думи до двайсет и пети май. Вери уел, гуд бай!
- Стана дума - продължи писателят, обръщайки се този път доста по-приветливо
към мен, - за ново пророчество за вестник "Уестминстър газет". Прочетете
го, когато излезе, нали сте вестникар. Мога да споделя сега с вас, че основната
идея ми идва предварително и много бързо. Вече съм готов и с тази статия. И
така: преди този двайсети век да преполови, човечеството ще преживее една голяма
световна война, която ще унищожи значителна част от населението на света. В
основата й ще бъдат бойните самолети, бомбите и химическите оръжия. Много градове
ще бъдат бомбардирани, ще има огромни разрушения, безброй жертви. Стари културни
центрове ще се превърнат в руини и пепелища. Ще пострадат фабрики, заводи, пътища,
мостове, ферми. И когато тази страшна и разрушителна война приключи, на планетата
ще останат по- малко хора - измъчени, уплашени, гладни същества. Ще загинат
интелигентните хора - лекари, инженери, учители... Ще останат повече примитивни
хора и те няма да могат да възстановят нашата цивилизация напълно. Много неща
ще бъдат безвъзвратно унищожени, изгуби, забравени...
Постепенно запазените инструменти на труда ще бъдат похабени и хората няма да
могат да ги възстановят. Оцелелите книги ще бъдат използвани през зимите за
отопление. Машините ще ръждясат, ще се амортизират... Хората ще тръгнат по горите
като диваци, за да търсят храна. За по-малко от петдесет години горда и културна
Европа и свръхбогатата и нахална Америка ще бъдат населени от неопримитиви,
които ще бъдат далече под равнището на блестящия за нашата цивилизация период
от XVIII до XX век. И тъкмо тогава ще започне един нов цикъл - дълъг и уморителен
в човешката история... Да, прочетете последния майски бой на "Уестминстър
газет", за да се запознаете с детайлите от тази картина...
Беше покана да си вървя... Едва излязох от стаята и чух как клавишите на пишещата
машина затракаха бясно. Беше сър Уелс, започнал да записва своето седемдесет
и седмо пророчество.
Превод: Огнян Стамболиев
16.12.2006
Мнения по темата: