О писменехь
Три континента - САЩ, Южна Америка и Европа ?!?
Ще бъде ли РУБИКОМ за България 1 януари 2007 г.
В Българското национално радио започна втората половина от тъй наречената
Езикова радиоакадемия. Падна се на моя милост да изнесе първата лекция, след
като известни наши езиковеди (като проф. М. Виденов, проф. В. Мурдаров, проф.
В. Райнов и др.) вече бяха говорили пред радиожурналистите. Поради спецификата
на тази медия - да си служи не с писмена реч, а с говор - наложи се да бъдат
разглеждани специалните въпроси на българското ударение. То впрочем е твърде
сериозен препъникамък и за телевизии, и за радио, тъй като почти не се поддава
на закономерности, особено за мястото му в думите.
Една наскоро присъединила се към гилдията млада дама скочи с възгласа:
„Стига с тия ударения!”
тъй като и проф. Мурдаров също така широко разглеждал въпроса.
Вярно е - може някому да му втръсне от постоянни разговори за специфичното ни
ударение. Но какво да се прави, като само два дни след заниманието ни точно
в новините на радиото чухме за нефтеното петно по Дунава, че започвало от устието
на река ТимОк, че ТимОк продължавала да изхвърля замърсители и т.н. - та до
4 пъти все ТимОк... А знайно е от време оно, че граничната река се нарича “ТИмок!
Да не говорим, че името на българския град от Североизтока ОпакА се изговаря
по три невероятни начина - Опака, ОпАка и нужното ОпакА; че нашумялото наскоро
родопско село ГелА (с неговите певици-баби) бе редовно съобщавано като ГЕла.
По време на наводненията през пролетта чухме и за “затворен пътят Арчар - Дунавци”
(в новините по Би Ти Ви), докато е известно названието на старата Рациария като
АрчАр.
Може да добавим и цяла поредица подобни грешки - все от практиката на радиото:
в преглед на печата се съобщава за завода за отпадъци край ШишмАнци, а пловдивският
кореспондент веднага произнася 2-3 пъти истинското ШИшманци. К. Катев отправя
поздрав към И.Н. от село ЧупренЕ, а то си е ЧупрЕне. Да не се спираме на твърде
неприятния изговор в названието на стар софийски квартал БАталова воденица,
което Р. Каменски произнася с две грешки: “Разрушаването на гетото в БатОлова
воденица се отлага.”
Вярно е, че названията на множество селища са претърпели изменения във връзка
с ударението - просто защото нашето ударение не е с точно определено място в
думата, а произволно се мести. Обаче не е простено на радиоводещи да произнасят
ИречЕково, когато то е назовано на К. Иречек; нито РебЪрково (вместо РебъркОво),
СеланОвци (то е СелАновци), МошИно (вм. МОшино), Горна МалИна (а то е софийското
село Горна МАлина), село Извор, както и Български Извор (техният изговор, вярно,
е необичаен като ИзвОр, но какво да се прави!). Справки да се правят - това
е изходът! А има и речник на географските имена...
За капак
да се спрем само на два по-специални примера. В музикално предаване водещата
4-5 пъти говори за ария на Атила - става дума за хунския вожд АтИла. А най-достъпните
речници - правописният и на чуждите думи - категорично посочват думата като
АтИла.
По повод празника на манастира “Свети Иван Рилски” водеща на сутрешния блок
разговаря с монах и пита: “Очаквате ли много мИряни в манастира?” А тълковният
речник посочва еднозначно: “мирЯнин - светско лице, противоп. на духовник”.
Ще рече: формата за мн.ч. от мирЯнин ще да е мирЯни, а не “мИряни”. Вярно, думата
е особена и рядка, но все пак, все пак...
Ударението в чужди имена изисква специално разглеждане. Само да споменем за
някои известни имена, напр. Павел Йозеф Шафарик (чех или словак) трябва да е
с ударение ЙОзеф ШАфарик, а не както го чуваме по програма “Христо Ботев” -
“Павел ЙозЕф ШафАрик”.
А полския държавник ЯрОслав Качински радиокореспондентката ни от Полша го произнася
като Ярослав, колкото и да лепне на езика ни точно това. Подобно и с полската
атлетка Ева ПахОлак (а не ПАхолак - по националната телевизия); както и “Загиналите
в полския град КАтовице” (а то е КатовИце).
Географски открития
с историческо значение - ура!
Заслугата е на наши журналист(к)и. Една се възмущава, че на въпроса в една от
стотиците игри по телевизии и радиа “Кой континент е най-близо на юг от Северна
Америка... Албена не успя да отгатне, че това е ЮЖНА АМЕРИКА” - а авторката
го отгатна, нали? И кой е той? (Виж главните букви!)
Друга журналистка (пак в централен всекидневник) разказва, че “Шоуто на прочутия
югославянин (Горан Брегович) ще е за деня на София на 17 септември... Бендът
е показал шоуто на три континента - Европа, САЩ и Южна Америка”...
Ха така! И САЩ, и пак Южна Америка станаха все континенти, та тъй да достигнем
кой знае докъде... Абе солидна географска осведоменост, няма що! А че Югославия
и югославяни няма вече кой знае от колко години, това е друга бира, нали?
Па и Албания наше издание обяви за кавказка република, пък по Би Ти Ви съобщават
за
„Визита при краля
на България”
(а то да било на Белгия), кой да му сее на корена ряпа! И пак в новините на
Би Ти Ви: “ПРОХОДЪТ през Дарданелите е затворен” - да не е проливът, защото
ние знаем за проходи през планини, не и през морска шир...
Къде-къде са по-дребни пропуските в географски твърдения от типа на следните
(от седмичен вестник): “Конкуренти от наркобизнеса му режат ушите и го захвърлят
в лозята на Перник, БРЕЗНИШКО” - да не би да съществува още някакво населено
място с име Перник? А в новините по БНР слушаме: “Затворени са всички пътища
в Кърджалийски ОКРЪГ” - колко години трябват на изготвящите такива съобщения
по радиото, за да осъзнаят териториалното деление на България?
Впрочем и други показват “завидна осведоменост” в това отношение - проф. К.
Петков бил роден в Димово, Монтана” - а град Димово е във Видинска област, пък
какво прави това “Монтана” тук, така и остава неясно. Впрочем още от този район:
„Трупът е намерен
край съседния на Видин град ДУНАВСКИ” - а такъв град в България като че липсва,
защото той е Дунавци.
От същия вестник научаваме за географското име КАЙМАКЧАЛЪМ - а това май че беше
Каймакчалан. Както стряска и откритието на “ЕЛЕНОВСКИ БАЛКАН”: “33 декара гори
в ЕЛЕНОВСКОТО село Константин. То е малка махаличка(?) в ЕЛЕНОВСКИЯ БАЛКАН”
- то че не е “махаличка”, а си е доста солидно село, и не е в някакъв измислен
“Еленовски балкан”, а в Еленския - сиреч край град Елена, това е дреболия за
автора. Както се оказва дреболия за Иван Кулеков в шоуто на Слави, когато нарича
град Златарица, В.Търновско, “село в планината”, при това “в посока Долна Оряховица”,
та и го изкилифенчва като название - нарича Златарица Златарево...
Една солидна авторка от централен вестник пише, че “2007 година ще бъде много
по-голям РУБИКОМ за България, отколкото бе 89-а година.” И допуска две грешки:
РубикоН е название на гранична река в Северна Италия; през 49 г.пр.Хр. Цезар
я преминава, като започва гражданската война в Рим. Заради това, че е име на
река, думата се пише не само с главна начална буква, но и не завършва на М,
па има и преносно значение “невъзвратима крачка, решителна стъпка”. Ама нали
е нужно авторите да мислят или да се поровят в речници...
Да проследим и други по-дребни пропуски, които по-скоро изглеждат коректурни.
Но това не оправдава допусналите ги. Седмичник пише за “Резиденцията на Симеон
II в пловдивското СЕЛО Баня” (то все пак е град), а Би Ти Ви пък изкриви и това
лесно название: “Симеон имал къща в град БАНКЯ” - ха сега де! Къде всъщност
човекът има къща? Да не се спираме на други дреболии.
Централен всекидневник пише за
„проходите Дюлински
и ХАИМБОАЗ”
А това название идва от турската дума хаине, заради която преди век проходът
е бил известен и като Хаинето. За село Гомотарци, Видинско, научаваме, че се
наричало “ГОТОМАРЦИ”, а търговищкото село Стеврек се появява като СТЕВРЕ; да
не говорим за албанския отбор “Динамо (ТЕРЕНА) - може би Тирана...
Дреболии, дреболии, ама носят ли точна информация? А кой трябва да ни я дава
- нали средствата за масови комуникации? По човешки казано - телевизии, радио,
вестници. И техните почти неизброими автори и специалисти-журналисти.
16.12.2006
Мнения по темата: