ПРИРОДА

Царството на езерата е в Канада и Аляска

Поне пет милиона естествени водоеми красят планетата ни

"Спи езерото; белостволи буки
над него свождат вити гранки,
и в тихите му тъмни глъбини
преплитат отразени сянки."

Пенчо Славейков

Езерата обикновено се асоциират с тишина и спокойствие, душевна хармония и символ на природната мощ. Естествените водни хранилища често се крият из гънките на високите планини, превръщат се в притегателно място за туристи-природолюбители или са станали обитание за самотни животинчета.
Езерата са толкова много, че все още никой не ги е преброил. Подозира се, че те са поне 5 милиона, като почти половината са в Канада и Аляска. Добре известна е статистиката, според която най-голямото езеро в света е Каспийско море, а най-дълбокото е езерото Байкал в Сибир. Също така Финландия е известна като страната на хилядите езера, а щатът Минесота - като Земя на стоте хиляди езера. По 100 хиляди водоема са преброени във Великобритания и Ирландия, в Дания, Белгия, Холандия и Франция.

Езерата могат да бъдат кръгли, лентообразни, сърповидни и да пазят в дълбините си сладка или солена вода. Някои от тях са се образували преди десетки милиони години, дори е доказано, че в Австралия има езеро на 700 млн. години.
Безспорно едно от най-популярните езера в света е Виктория. То се намира в плато и граничи с Танзания, Уганда и Кения. Виктория разстила водите си на площ от 68 800 кв. километра и това я превръща в най-голямото на континента, както и в най-голямото тропическо езеро в света и второ по площ сладководно езеро в света. Езерото съдържа цели 2750 куб. километра вода, но не е много дълбоко - достига едва до 84 метра дълбочина. Интересен факт е, че във Виктория има 3000 острова, много от които са дори населени.
Като всеки природен феномен и този напоследък е изправен пред

сериозни заплахи.

Изследователите му забелязват, че нивото на езерото е достигнало рекордно ниска стойност от 80 години насам. Само за последните две години то е загубило близо 20 на сто от обема си. Това е не само природна загуба, но и вреда за местното население. Езерото осигурява препитание на близо 30 милиона души. Освен това в Уганда, където то се влива в река Нил, са изградени два язовира. Те са основният източник на електричество за региона. По силата на международно споразумение са наложени ограничения за количеството вода, което може да се черпи от езерото. Някои обаче обвиняват Уганда, че надвишава двойно лимита, за да избегне режим на тока. Угандийските власти естествено отхвърлят обвиненията и твърдят, че спадащото ниво на езерото се дължи на тежката суша, обхванала Източна Африка. Положението се усложнява и от биологичното и промишлено замърсяване на района, както и от изсичането на горите, което води до намаляване на дъждовете. Учените се опасяват, че сегашната ситуация може да доведе до екологична катастрофа.

Съвсем наблизо, подобно на протягаща се след блажен сън котка, се е разположило на цели 650 км другото известно езеро в Африка - Танганика или както по-често се нарича то - Танганайка. Неговата най-голяма дълбочина е 1470 м., което го нарежда на второто място в света по обем и по дълбочина след езерото Байкал в Сибир.
Няма как подобен голям водоем да не "захапе" територии на много държави. Танганайка се разделя между Бурунди, Демократична република Конго, Танзания и Замбия. Първите европейци, които откриват езерото през 1858 г. са английските изследователи Ричард Бъртън и Джон Спик. Те го намират, докато търсят изворите на река Нил. Фауната на езерото се украсява от стотици водоплаващи птици, но плаши с хипопотами и крокодили. През последните 10 години 300 души изчезват от бурундския бряг на езерото. Според местните хора виновни за това са

огромните крокодили-убийци.

Когато говорим за големи естествени водоеми, не може да не споменем и най-голямото и най-високо разположеното солено езеро в Китай - Цинхай. Надморската му височина е 3195 м, площта - 5694 кв. км, а обиколката - 360 км, като всичко това е събрано в Тибетското плато. В езерото се вливат цели 23 реки, през лятото те го стоплят до 20 градуса, докато през зимата Цинхай замръзва.
Като се има предвид местоположението на езерото, не е чудно, че за него се разказва стара легенда. Според нея през династия Тан преди 1300 години, една принцеса на път към Тибет, където трябвало да се омъжи, преминавала покрай Цинхай. Тя тъгувала за родното си място, хвърлила своето огледало в небето и то се превърнало в езеро. Затова тибетците вярват, че Цинхай е вълшебно езеро и през няколко години провеждат тържествен религиозен ритуал близо до брега му.
Езерото е уникално и с птичия свят, който намира убежище по бреговете му. Стотици хиляди птици превръщат Цинхай в рая на птиците. За тях езерото действително е спасителен пункт, тъй като то е обявено за резерват.
Европейските езера вероятно не могат да се сравнят с езкотиката на Изтока, но за тях също име легенди. Една е свързана с може би най-известното за българите езеро - Балатон, Унгария. Според легендата, в дълбините му има черква, а в нея момиче. То плаче, а сълзите му правят водата на езерото толкова чиста. Казват, че докато девойката плаче, в Балатон винаги ще има бистра вода. Вероятно заради това и водоемът е най-големият сладководен в Централна Европа. След него се нарежда Женевското езеро, което се поделя между Франция и Швейцария. Езерото има форма на полумесец, дълго е 73 км, достига до 14 км ширина, а най-голямата му дълбочина достига 310 м. На самия бряг на езерото е кацнал Шильонският замък. Местните хора казват, че в коридорите на подземията и по стръмните стълби може да се срещнат блуждаещите сенки на затворници... Но пък защо ли някой трябва да влиза в тъмни подземия, вместо да се разхожда край кристалните води на Женевското езеро и да мечтае да узнае тайните на дълбините му.

Страницата подготви Деси Велева

16.12.2006