Нека всеки българин има богат дом!

Интервю с извънредния и пълномощен посланик на Руската федерация в България Анатолий Потапов

- Днес стартира съвместен руско-български проект. Читателите в България ще могат да научат от първо лице информацията за различните аспекти на живота в Русия. Какво според вас е значението на този факт за развитието на двустранните отношения?

- Нормалното развитие на отношенията между държавите се нуждае от благоприятна атмосфера, създавана и от двете страни. За да разбере по-добре как живее днес Русия, българският народ трябва да има обективна представа за ситуацията в нашата страна. Необходима е правдива, неизопачена информация, каквото все още няма достатъчно в българския печат. Разбира се, в сравнение с това, което се говореше и пишеше за Русия само преди няколко години, днес ситуацията е по-добра. Но все пак недостигат ярки материали, разказващи за грандиозните промени, ставащи в страната ни. Затова ние се надяваме, че с новия проект българското обществото ще може да получи повече достоверна, интересна и разнообразна информация за съвременния живот в Русия. Вярваме, че честният разговор на страниците на ДУМА ще помогне да се създаде в братския ни народ позитивна настройка за развитието на двустранните ни отношения. Ние, от своя страна, сме готови да задълбочаваме руско-българските връзки във всички области.
- Вие често посещавате различни региони в България. Какви са впечатленията ви от тези визити? Как смятате, достатъчно ли са информирани българите в различните части на страната за руската действителност?
- За две години и половина работа, след като прекосих България от Видин до Бургас и от Силистра до Сандански, аз заобичах тази необикновено красива страна. По силата на професията и характера си обаче аз обръщам повече внимание на хората, на тяхното отношение към Русия и руснаците. С пълна отговорност мога да заявя, че тук отношението към нас е, както и преди, много топло, особено в отдалечените краища на страната. При това сега, когато България става член на Европейския съюз, това отношение, лишено от предишните ярко изразени икономически връзки, стана по-искрено.
В провинцията информацията за Русия идва чрез централните български вестници. В условията на свободния печат техните публикации често имат тенденциозен характер. Но зад това обикновено стои или персоналната позиция на отделния журналист, или стремежът на многотиражното издание да се задържи на върха на популярността. Затова смятам, че информационните приложения на "Российская газета" в ДУМА, които носят обективна информация за вътрешния живот в страната ни и ролята й на световната сцена, ще бъдат добре дошли за българския читател.
- Върху кои аспекти на двустранните отношения е желателно да се направи акцент в руското приложение?
- Трябва преди всичко да се съхрани определен баланс между представянето на практичните въпроси на руско-българското сътрудничество и това, което би могло да заинтригува читателя в България. Икономиката е основата в днешния етап в двустранните отношения, тя дава възможност и двете държави по-бързо да се развиват и да прогресират. Например би било полезно по-подробно да се разкаже за реализирането на дългосрочните съвместни проекти в областта на енергетиката.
В течение на много десетилетия между нашите народи бяха създадени най-тесни връзки в хуманитарната област, така да се каже, "общо културно пространство". Без съмнение интерес ще предизвикат публикации за новини в сферата на културата и науката. Приближава 130-годишнината от освобождението на България от османското робство. Това е прекрасен повод да си спомним още веднъж за стабилните културни, религиозни и човешки връзки между народите на двете страни и тяхната съвместна история.
- Какво ще пожелаете на българските читатели?
- На България й предстои нелесен период на "асимилация" в обединена Европа. Той ще бъде труден в икономически план. Бих искал да пожелая на всички българи трудните времена да минат колкото се може по-бързо. Нека всеки българин има богат дом.
И още едно, според мен, много важно пожелание: в България, станала част от Обединена Европа да се завърнат, след като се разходиха по света, нейните млади таланти. Струва ми се, че те с желание ще живеят и работят в своя "дом", чиито стени вече се простират до Атлантическия океан.

Трансбалканската перспектива

Новият руско-българо-гръцки петролопровод е изгоден за световната петролна търговия

Алексей ЧИЧКИН

Казахстанската петролногазова компания "КазМунайГаз" и акционерите на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК) ще могат да участват в дела на Гърция и България (общо 49%), ако се наложи, в проекта за строителството на петролопровода Бургас-Александруполис. Това съобщи в началото на декември зам.-министърът на промишлеността и енергетиката на Руската федерация Андрей Дементиев пред журналисти в Москва. Той също така отбеляза, че междуправителственото споразумение по този проект ще бъде подписано към 1 януари 2007 година.

Това съобщение бе направено едновременно с визитата на руския вицепремиер Сергей Иванов в Атина, която свидетелства за заинтересоваността на Москва да форсира реализацията на проекта за трансбалканския петролопровод за транзит на каспийски и руски петрол, заобикалящ Турция, по-точно - Босфора, Дарданелите и Мраморно море. Проектът за междуправителственото споразумение за строителството на Бургас-Александруполис вече е изпратен за обсъждане на правителствата на Гърция и България. Към момента е подписано споразумението между "Газпром-нефт", "Транснефт" и "Роснефт" за създаване на руска компания в рамките на тръбопроводния консорциум "Бургас-Александруполис" ("ООО ТК-БА"), където делът на всяка една компания ще е една трета. Общият дял на Русия в този проект е 51 процента.
Първите договорености за изграждането на тръбопровода бяха постигнати още в средата на 90-те години, когато възникнаха проблеми с транзита на каспийски петрол през Турция. При това отначало се планираше построяването на петролопровод Констанца (румънското черноморско пристанище)-Бургас-Александруполис, след това Варна-Александруполис. По много причини обаче бе решено да се приеме вариантът Бургас-Александруполис.
Тази артерия ще работи, накратко казано, по следната схема: каспийският петрол ще идва в Бургас от Новороссийск и Туапсе с танкери. След това ще върви по тръбопровода до гръцкото пристанище Александруполис на Егейско море. Това е най-краткият път между Руското черноморие и Егейско-Средиземноморския басейн. Според някои информации не е изключено в Бургас да идва петрол и от грузинските пристанища Поти и Батуми, ако рязко се съкрати пропускателната способност на Босфора и Дарданелите.
От 1995 г., след голяма танкерна авария в Босфора, Турция ограничава танкерното съдоплаване в пролива заради екологичните проблеми и теснотата на самия проход от Черно в Егейско море. В същото време действа безсрочна международна конвенция (Монтрьо, 1936 г.) за безпрепятствения "невоенен" транзит през Босфора-Мраморно море-Дарданелите. Тя не позволява на Турция самостоятелно да регулира режима на корабоплаването в този регион. Но, както аргументирано смята турският посланик в Русия Куртулуш Ташкент, през годините след приемането на конвенцията натоварването на проливите е нараснало десетки пъти, при това с най-бързи темпове се увеличават именно курсовете на танкерите с петрол, което не може да не влияе на околната биосфера.
В същото време вече работи най-краткият тръбопроводен маршрут между Каспия и Източното Средиземноморие - Баку-Тбилиси-Ерзерум-Джейхан, който заобикаля проливите. Очевидно е, че колкото повече е натоварването на този маршрут и по-малко са петролните транзити през проливите, толкова повече растат транзитните доходи на Грузия и особено на Турция. Но от аналогични доходи са заинтересовани и България, и Гърция. В същото време, както е известно, близо до Джейхан и Ерзерум периодично действат кюрдските сепаратисти, затова трансбалканският вариант на транзит на петрол, може да се каже, е по-надежден политически.
Според българския президент Георги Първанов, проектът Бургас-Александруполис "ще обозначи ново качество на взаимоотношенията на Русия, България и Гърция и, освен това, той е изгоден от гледна точка на развитието на международната, в това число трансбалканската инфраструктура". Както смята Валентин Кунев, директор на българската транзитна корпорация "Balkan and Black Sea Petroleum Association", "има политическа воля да се реализира проектът, който е изгоден за всички участници. Най-важното е количеството петрол, който ще тече по тръбопровода, за да се осигури неговата рентабилност". А ето и мнението на министъра на развитието на Гърция Димитрис Сиуфас: "Новият петролопровод съвсем не изключва другите пътища за транспортиране на каспийски петрол. Но той е много важен, тъй като в още по-голяма степен ще разшири икономическите и търговските връзки между трите страни".

С какво да летим?

Поглед към плановете на руските авиостроители

Наталия ЯЧМЕННИКОВА

През следващите две десетилетия се очаква мащабите на авиопревозвачите в Русия да се утроят. Според прогнозите на западни експерти, обемът на изпълняваните от руските авиокомпании полети ще нарасне средно с 6% годишно. В същото време като цяло в света този показател ще се увеличава с 5,3% годишно.
Според сметките руските авиокомпании ще имат нужда от приблизително 1000 нови граждански самолета. Почти половината от тях трябва да са теснокорпусни самолети, които могат да качват на борда ски по 110 и повече пътници.

"Развитието на парка на гражданската авиация в Русия влиза в динамична фаза", заяви един от авторитетните западни експерти, вицепрезидент на отделението "Боинг-граждански самолети" Крейг Джоунс.
Днес в експлоатация са около 40 самолета от ново поколение: това са Ил-96, Ту-204, Ту-214 и други. "Новите руски самолети са напълно съпоставими със самолетите западно производство", казват експертите. Така например, Ил-96-300 по функционалните си възможности и комфорт е аналогичен на "Боинг 767-300". Той отстъпва на своя западен аналог само по горивна ефективност. Но пък и цената му е почти два пъти по-ниска. Между другото самолетите Ту-204 и Ту-214 са един и половина пъти по-икономични в разхода на гориво, отколкото самолетите, които те трябва да сменят.
Предприятията на руската авиационна промишленост обаче са прекалено малки, за да изпълнят големи поръчки. Именно заради това бе взето решение да се създаде обединена авиостроителна корпорация (ОАК) в Русия, под чиято "шапка" ще се произвеждат всички руски самолети - и гражданските, и военните. Поставените пред ОАК цели са повече от амбициозни: да се излезе в челната тройка на световните производители на авиационна техника и да се превземат до 12 процента от световния пазар.
Неотдавна бе публикувана нова версия на федералната програма за развитието на гражданската авиотехника, която предвижда петкратен ръст на бюджетните инвестиции в тази промишленост. Основен обект на бюджетното финансиране ще стане излизането на пазара на серийните самолети Ил-96, Ту-214, Ту-204-100/120/300, а от 2008 г. - на нов руски регионален самолет, както и на ново семейство хеликоптери. Освен това се предполага бюджетна подкрепа за производството на уникалните машини, които нямат аналози на световния пазар - тежките транспортни самолети Ан-124 и самолетите-амфибии (Бе-200), доизработването и сертификацията на хеликоптера Ми-38 и разработването на нов хеликоптер Ка-62. Към 2015 година не е изключено и появяването на нов модел средномагистрален руски самолет, който засега няма официално наименование.
Необходимият резерв за конкуренцията на световния авиационен пазар може би бе създаден благодарение на перспективния регионален самолет "СуперДжет-100". В Комсомолск на Амур вече започна сглобяването на първите корпуси и, ако всичко върви по график, през 2008 г. тези самолети ще се появят на пазара. Това ще е семейство реактивни лайнери с 60, 75 и 95 места и с дължина на полета над 3000 километра. Тази машина ще смени Ту-134, които в близките години ще бъдат бракувани.
Новият самолет има характеристики, които трябва да му осигурят предимство пред конкуренцията: новият двигател и съвременната аеродинамика го направиха с 8-10 процента по-икономичен.
Според специалистите, пазарът на регионалните самолети през периода до 2025 година ще е за около 5700 машини. Цялата програма "СуперДжет-100" заедно с инвестициите за разработването на двигателя и създаването на инфраструктурата за техническо обслужване се оценява на 1,6 милиарда долара. Това се относително скромни инвестиции за "входен билет" на такъв перспективен пазар.
С още по-бързи темпове върви руско-украинският проект Ан-148. Сега първите модели на самолета минават изпитания, които трябва да завършат с получаването на сертификат. А половин година след това се планира самолетът да получи сертификата според европейските стандарти JAR-25.
"СуперДжет-100" е много важен, но не единствен проект за развитието на руската авиационна промишленост. Русия има много силни продукти в тази сфера. Сред тях е уникалният самолет-амфибия Бе-200 и нетранспортният Ан-124. Тези машини нямат световни аналози по техническите си параметри.
Освен това, според президента и генерален конструктор на ОАО "Туполев" Игор Шевчук, самолетът Ту-204-300 ще стане един от най-търсените от авиокомпаниите. За пръв път в страната ни този авиолайнер получи сертификат по стандартите АП-25, които съответстват на европейските и американските изисквания. Благодарение на това потенциалният пазар за този самолет съществено се разшири. Между другото американският аналог на Ту-204 и Ту-214 - "Боинг-757", вече е спрян от производство.
Фирмата "Туполев" се готви да започне и серийното производство на новия товарен самолет Ту-204-300, който се създава на базата на научно-техническия и конструкторския резерв, получен при създаването на семейството на пътническите лайнери Ту-204, Ту-214 и Ту-334. Конструкцията на Ту-204-330 на 75% е унифицирана със самолетите Ту-204. Машината Ту-204-330 може да превозва товарни контейнери и различна транспортна техника с общо тегло до 35 тона.

Отглеждайте банки - големи и малки

Руската банкова система има широки перспективи

Олег ГЛАДУНОВ

Преки филиали на чужди банки няма да бъдат допуснати в Русия, в същото време присъствието на чуждия капитал в банковата система на страната ще бъде увеличено до 50 процента. Това е един от главните компромиси, постигнати при подписването на споразумението с Америка за присъединяването на Русия към Световната търговска организация (СТО). От друга страна Държавната дума прие на първо четене законопроект, облекчаващ от 1 януари 2007 година влизането на чужди инвеститори в капиталите на руските банки. Според замисъла на вносителите на законопроекта, това ще понижи заплахата от загуба на държавен контрол над банковата система след въвеждането на 50-процентната квота на чуждестранното присъствие в банковия капитал и ще способства за ръста на капитализацията на руския банков сектор за сметка на западните участници с миноритарен дял.

И така, Русия не разрешава филиали на чужди банки, но присъствието на чужденците в банковите капитали на страната активно нараства. За това какво означава такава "експанзия" за руския банков сектор разказва зам.-председателят на комитета на Думата за кредитните организации и финансовите пазари Анатолий Аксаков, който освен това е и президент на Асоциацията на регионалните банки на Русия и член на Националния банков съвет на Банката на Русия.
- Делът на чуждия капитал в началото на годината бе 11,7%, сега той вече надвишава 14% и доста бързо нараства. Днес се наброяват 51 кредитни организации със стопроцентно участие на чужденци в капитала. Техните "дъщери" ни носят нови финансови технологии, които отдавна са отработени на Запад, знания и опит, съществено засилват конкуренцията в банковата сфера. И докато делът на чуждото участие не е заплашващ, това е положително явление и то трябва да бъде приветствано.
В бившите социалистически страни обаче ситуацията е друга - в Чехия, например, има почти 100% чуждестранен банков капитал, в Полша - повече от 80 процента. Затова контролът върху финансовите потоци от страна на държавата там е загубен, а това вече е въпрос за национална сигурност. Отначало се предлагаше да ограничим присъствието на чуждия капитал на руския пазар до 25 процента. В споразумението, постигнато с американците, Русия увеличи тази квота двойно - до 50 процента. Според личното ми мнение, това е таванът на присъствието на чуждия капитал, с който можехме да се съгласим без да навредим на националната банкова система. Но при условие, че ще вървим към това на етапи - в продължение на 10 години.
А интересът към нашите банки на Запад е огромен. Например, преди две седмици бях в Германия, срещах се с представители на големи западни банки. Те просто се "бият" за срещи с нас, искат да разберат условията, да получат поне някаква минимална подкрепа.
За да конкурират успешно чужденците, президентът Путин предложи на руските банки да се окрупнят чрез сливане и поглъщане. Тезата, че банките трябва да се окрупняват, е абсолютно правилна. На за това, първо, трябва да се създадат законодателни условия, тоест, да се разработи механизмът на сливанията и поглъщанията. Трябва да се направи процедурата толкова проста, че банките сами да поискат да се обединяват. Засега обаче тя е много усложнена и това предложение на президента трудно ще се реализира. Второ, доколкото ми е известно, президентът е говорил и за държавна подкрепа, в това число - за сформирането на мощни банки, които да могат да конкурират западните. И още, тъй като самият аз бях ръководител на малка кредитна организация в региона, мога да кажа, че и тези банки винаги ще имат своя ниша на пазара на банковите услуги. Те могат да бъдат напълно конкурентноспособни за сметка на по-малък бюрократизъм при приемането на решения за кредитиране, както и oпростен и ускорен процес на даване на кредити. При това, между другото, те практически нямат проблеми с връщането на кредитите - в моята банка нямаше нито един такъв случай. Нишата на малкия бизнес е нишата на малките банки и те не бива да се унищожават изкуствено. Малките регионални банки спокойно ще съществуват заедно с големите и с чуждите.
А за да се помогне на малките и средните банки да се развиват, капитализират, трябва да се разшири рефинансирането, да им се даде възможност да работят с финансови инструменти на фондовия пазар, да издават облигации, обезпечени кредити. Тогава банките ще започнат бързо да растат. Твърде важно е решението да бъде принципно, на държавно ниво. За година-две, според мен, можем да разрешим капитализираната печалба на кредитните организации да не се облага с данък печалба, или да се облага с облекчен данък. Тогава много банки ще започнат да увеличават капитализацията. Да не забравяме, че данъците трябва да изпълняват не само фискална, но и регулираща функция. Спомнете си по-рано имаше т. нар. "инвестиционна" отстъпка, която стимулираше инвестициите в развитието на производството. Ако печалбата на основателите, насочена към капитализацията на банките, се облага с по-нисък данък, това ще стимулира процеса на увеличаване на капитализацията на цялата банкова система.
Засега обаче капитализацията на банковата ни система е по-малка от капитала на голяма западна банка, ние няма да можем да конкурираме никой. Нито Внешторгбанк, нито Сбербанк няма да са конкуренти.
Ръководството на Централната банка и банковите организации в Русия оценяват тенденциите в развитието на банковата система позитивно, разбира се, отбелязвайки при това и негативните моменти, като рисковите кредити. От страна на западните рейтингови агенции обаче звучат доста сурови оценки за степента на риска - руската банкова система изглеждала едва ли не "най-рисковата" в света.
Смятам, че истината е по средата. Неотдавна бях в Германия, интересувах се от мнението на германските колеги: те казват, че западните агенции имат завишени изисквания към Русия, които всъщност не са съвсем обективни.
Ако инвеститорите купуват руски ценни книжа с ниска доходност, това говори за доверие към нашите банки. Не случайно западният банков капитал идва у нас - те първо всичко пресмятат и оценяват рисковете. И сега се страхуват, че няма да успеят да влезнат в квотата на чуждото присъствие на пазара, когато тя бъде установена.
Подобна чуждестранна "експанзия" ще продължи дълго. Русия е още силно недокапитализирана, тоест тя струва много по-скъпо, отколкото сега, и нашият фондов пазар засега не отразява реалната стойност на страната, съответно той тепърва ще расте и расте. Засега ние стоим на прага на взрив за масово обновяване на основния капитал - неговият коефициент на обновяване е изключително нисък, не повече от 2-3 процента. Когато това обновяване започне, капитализацията на всичките компании ще расте, съответно и стойността на фондовия пазар ще нараства.
Между другото капитализацията на фондовия пазар в Русия нарасна от 40 милиарда долара през 1999 година до днешните почти 800 милиарда, тоест - 20 пъти за 6 години. В каква друга страна е имало такъв ръст? Нито в една.

16.12.2006