Постоянната величина Иван Несторов

Популярният актьор от Младежкия театър е на сцената вече 46 сезона

Севелина Гьорова

В "Случайната смърт на един анархист" от Дарио Фо, постановка Андрей Аврамов

Най-сетне в началото на този театрален сезон Младежкият театър влезе в своята обновена сграда след двайсет години ходене по мъките. Мнозина от неговите артисти, неразривно свързани с най-големите празници на неговата сцена, не доживяха този ден. Няма да видим повече героите на Димитър Буйнозов, тези вечни търсачи на правдата и защитници на най-хуманните каузи, нито философите и мъдреците на Николай Бинев с техните удивителни прозрения за света и за човека.
Защо да продължавам тъжния списък. Люба Алексиева, пресъздала в този театър обаятелни немирници и ласкави, грижовни майки, има щастието да изиграе Нянята в годината на своето осмо десетилетие. А й партнира в ролята на Телегин в същата пиеса - "Вуйчо Ваньо" от Чехов, Иван Несторов, актьорът, който в цялата история на Младежкия театър е с най-дълъг творчески стаж в него - от далечната 1963 г., т.е. 43 сезона.
Приет в театралната академия от Стефан Сърчаджиев след три години граничарска служба и сурово изпитание на физическите и духовните сили, той учи актьорско майсторство при проф. Боян Дановски. И се дипломира в една от най-любимите за изпитна работа творби на професора - "Както ви се харесва" от Шекспир. Играе Орландо, роля, която е била дипломна и за Апостол Карамитев. Завършва, както се казва, впечатляващо, но е изпратен от тогавашния ректор проф. Георги Костов "да укрепва" Силистренския театър. Затова с готовност още през следващия сезон се отзовава на поканата на новия директор на Добричкия театър, режисьора Борис Тафков и на драматурга Никола Русев, да работи с тях. Запазил е силни впечатления от техния търсачески дух и младежка работоспособност. Там го гледа комисия от Младежкия театър - директорът, главната драматуржка Ана Каракостова и актьорът Георги Черкелов, и получава покана да постъпи в трупата. Първата роля е капитан Естанислао Браво от "Почивка в Арко Ирис" на Димитър Димов в партньорство с Виолета Минкова. Другият състав е от опитните вече артисти в трупата Борис Арабов и Луна Давидова. А обаятелният капитан Алварес се изпълнява от неговия съвипускник Димитър Буйнозов, дошъл от театъра във Варна, където е бил изпратен по разпределение.
Прави ми впечатление, че в дългия си творчески път Иван Несторов с особена отчетливост си спомня незабравимите творчески срещи с режисьорите. Своите творчески постижения разглежда като част от партньорството с тях, с тяхното оригинално виждане и съвременен усет. С Николина Томанова работи в "Светът е малък" образа на Дон Силвестър, напуснал отдавна родината, но обременен от нейната история и от лично преживените драматични събития, както и вихрения Петручио от "Укротяване на опърничавата" на Шекспир в партньорство с Йорданка Кузманова - Беатриче. Това беше страстен любовен дует на две пълноценни ренесансови личности, на два неукротими темперамента. С Андрей Аврамов той преминава през неговите постановки на Дарио Фо, за да съчетае едно истинско комедиантство със смели социални прозрения. Младен Киселов с аналитичността си му помага да изгради сложни образи като писателя Тригорин в "Чайка" на Чехов, този смешен в любовните си пориви застаряващ писател, чието замиращо вече творчество го прави и пошъл, и подъл, и трагичен едновременно. Пак със същия режисьор е увлечен от смелото решение в "Любов необяснима" от Недялко Йорданов, където картите на предателя са разкрити още в началото и представлението не разчита на занимателната интрига, а на психологията на характерите. После ще последва Чарлз Форчайлд в "Мъжът си е мъж" от Бертолд Брехт, една нова естетика, смело афиширане на намеренията на героите. Играе при Вили Цанков в Шекспировата хроника "Ричард III" и в трагедията "Ромео и Жулиета", като остро сменя амплоато - от трагично и сатирично до ярко комедийно, какъвто е неговият слуга Питър. В Николай Люцканов вижда една от най-търсещите, най-провокативните режисьорски личности. Незабравима е работата им в "Завръщане в бъдещето" от Кольо Георгиев - капитан Контев. В детския отдел на театъра играе малко, инцидентно, но оценява какво богатство са били за театъра завладяващите постановки на режисьорката Лиляна Тодорова, изпълнени с поезия и приказност.
Сега публиката може да го види в ролята на Дядото от мюзикъла "Копче за сън" от Валери Петров, постановка на Иван Урумов. Героят му не е някакъв сантиментален старец, а мъдър и проникновен писател, който до креватчето на внука си разбира, че израстването на едно дете, навременният отговор на неговите въпроси е може би по-важно от един недовършен писателски ръкопис, че животът често ни изправя пред предизвикателства, каквито и най-богатото творческо въображение не може да роди.
Иван Несторов, актьор с блестящи външни данни, играе невзрачния Телегин във "Вуйчо Ваньо" от Чехов в проникновената постановка на Стефан Мавродиев, един от най-големите празници на този театрален сезон. Играе в партньорство с Люба Алексиева и с тънко вникване в чувствителната душа на героя. Чувстваш се някак духовно покорен от толкова спотаена болка, самота, но и все по-рядко срещащото се човешко великодушие. И разбираш колко относителни са схващанията за човешкото щастие - дали то е в собствената наслада или в щедростта да отдадеш всичко на другия, който даже е бил неблагодарен, даже те е оскърбил.
След такава внушителна поредица от образи, в които съм гледала Иван Несторов - герои, любовници, мъдри старци, забавни слуги, безпощадни полицаи, се питам какъв всъщност актьор е той? Драматичен, комедиен, характерен или просто хистрион, който умее да сменя маските на своите сценични създания с виртуозността на средновековен маг? Едно е сигурно - той умее да се превъплъщава. За него логиката на самия образ е най-важната и никога не се опитва да й измени:
- Никой герой не излиза на сцената, за да заяви: "Аз съм отрицателен образ."
Най-добрите му роли крият изненадата от неочакваното развитие на образа. И винаги ще си спомням като един от най-добрите примери за това неговият професор Арнхолм от "Морска жена" на Ибсен, изигран на сцената на театър "Възраждане" под режисурата на Асен Гаджалов и в партньорство с Виолета Донева като Елида. С пределна външна сдържаност той изрази неочаквани и неподозирани пориви на своята душа, създаде един от най-загадъчните и многопластови образи в постановката. Това в най-голяма степен изразява и творческото му верую - че театърът е образно мислене, изразявано спонтанно и ненатрапчиво, с точно чувство за художествена мярка.
След толкова творчески години актьорът споделя, че театърът заема важно, но не и единствено място в неговия живот. Той не прави патетични декларации. Не по-малка любов и грижа изискват и семейството, грижите за деца, внуци, преди това за родители. Роден в село Павел баня, където за първи път е запленен от театъра чрез художествената самодейност, зареден с енергията на казанлъшкото читалище "Искра", дало не един изтъкнат творец на българската сцена, той винаги се връща при корените си, при мъчителния спомен за своя баща, обикновен занаятчия, инвалид, рано овдовял. Поддържа родната къща и градината. За него това място е извор на сили и вдъхновение, опора на собствената му ценностна система, на която остава верен досега. Дава си сметка, че годините на пълна липса на комерсиалност в театъра са безвъзвратно отминали. Но намира, че творецът трябва да има самообладанието и силата да устоява на евтините изкушения, защото халтурата убива творческата личност, разрушава я. А как тогава ще градиш личности на сцената и как ще защитаваш тяхната правда с вдъхновение и майсторство?
Актьорът Иван Несторов - една от постоянните величини на сцената на Младежкия театър, която не ни е разочаровала. А сега ни радва с изкуството си в две наистина дълбоки и сложни роли.

21.12.2006