Сърцето подведе Туркменбаши

Туркменистан се сбогува с доживотния си президент

Неочаквано, на 66 години почина пожизненият президент на Туркменистан Сапарамурат Ниязов, съобщиха световните агенции. Държавната телевизия на Туркменистан излезе с извънредна емисия новини, в която потвърди официално появилите се по-рано съобщения за смъртта на Ниязов. "В 1,10 ч. днес (22,10 ч. българско време в сряда) спиране на сърцето предизвика скоропостижната смърт на президента на Туркменистан Сапармурат Ниязов", се посочва в изявлението на телевизията. Причината за смъртта според първоначалните информации е инфаркт.
Ройтерс съобщава, че обстановката в столицата Ашхабад е спокойна, а веднага след съобщението за кончината работници са започнали да прибират новогодишната украса от градските улици.
В правителствено комюнике се казва, че страната ще продължи външната и вътрешната политика, водена от покойния пожизнен президент. Държавата ни трябва да остане обединена и непоколебима, заявяват от кабинета, цитиран от ИТАР-ТАСС.
Ниязов бе на власт в централноазиатската държава - втория по големина производител на природен газ в бившия СССР, от 1985 г., години преди Ашхабад да обяви независимостат си от Москва. Като възможна причина за кончината на Ниязов се посочва напредналата форма на захаран диабет, измъчвала Туркменбаши.
Лидерите на туркменската опозиция, които са принудени да живеят зад граница, тъй като са осъдени на доживотен затвор в родината си, обаче твърдят, че Ниязов е починал още преди няколко дни, а не миналата нощ. Както посочва председателят на опозиционна Републиканска партия и бивш посланик на Туркменистан в Турция, Нурмухамед Ханамов, въпреки всичко до 2-3 дни те смятат да се върнат в Туркменистан. В плановете им влиза създаването на "опозиционно-коалиционно правителство", пререзглеждане на националното законодателство и организирането на всеобщи президентски избори.
Във връзка с кончината на Туркменбаши, в републиката е обявен 7-дневен национален траур. Организацията на държавното погребение, което ще се състои на 24 декември, е поверена на вицепремиера и министър на здравеопазването Гурмангула Бердимухамедов. В съответствие с националното законодателство, до избирането на нов президент, неговите задължения ще изпълнява председателят на Меджлиса (парламента) Овезгелди Атаев. Правителствени източници обаче съобщиха, че Съветът за сигурност на Туркмения е отклонил кандидатурата на Атаев. Причина за решението е образуваното от прокуратурата дело срещу председателя на Меджлиса. Междувременно стана известно, че туркменският вицепремиер Гурбангула Бердимухамедов е назначен за ръководител на комисията по организацията на погребението на Ниязов. Според туркменското законодателство, при смърт на президента се свиква Халк Маслахата - народен съвет, висшият представителен орган на властта. Ройтерс съобщи, че вече е определена датата за провеждането на извънпедното заседание - то ще започне на 26 декември.
Националната телевизия отбелязва, че първият и единствен досега президент на Туркменистан е ръководил страната в продължение на 21 години, "превръщайки се в творец на нейната независимост и суверенитет". В обръщението си към туркменския народ, оповестено в извънредното новинарско издание, членовете на Държавния съвет за сигурност, кабинетът на министрите и депутатите от Меджлиса на Туркменистан отбелязват, че "славните години, когато Великият Сердар (вожд) е бил лидер на туркменския народ, са потвърдили божествения му пророчески дар и умението му да определя истинските приоритети, удивителните му способности в изкуството да бъде начело на нацията, и са разкрили таланта на дипломат и мъдър и хуманен човек".
В началото на октомври се появиха първите съобщения, че Туркменбаши има сериозни проблеми със сърцето и може да умре до края на 2006 година. През 1997 г. Сапармурат Ниязов претърпя сложна сърдечна операция в Кардиологичния център в Мюнхен. През декември 2005 г. Великият Сердар премина основни изследвания в Международния медицински център в Ашхабад. В дългата и детайлизирана процедура участва и немският кардиохирург, проф. Ханс Майснер, оперирал Ниязов през 1997 година. Майснер дълго време бе смятан за личен лекар на Туркменбаши и според неофициална информация почти постоянно е бил в Ашхабад.
През май т. г. Ниязов премина ново основно изследване, този път без надзора на проф. Майснер, което косвено говори за ремисията в здравословното състояние на туркменския лидер. Ръководещите изследването германски специалисти излязоха със заключението, че здравето на Туркменбаши е отлично. Тогава туркменската опозиция обнародва дълъг списък със заболяванията, от които вероятно страда Великия вожд, сред които и исхемична болест на сърцето и хронични нарушения в кръвообращението.

Кой ще наследи Великия баща?
Като най-вероятен претендент за президентския пост се посочва синът на покойния Велик Сердар, Мурад Ниязов. Това лято той участва в междуправителствени преговори на високо равнище, които води от името на държавното ръководство на Туркменистан. Това породи слуховете, че Ниязов-старши готви за свой приемник именно сина си Мурад. Преговорите в Дубай бяха посветени на въпросите на търговско-икономическото сътрудничество между ОАЕ и Туркменистан.
За 39-годишният Мурад Ниязов практически липсва официална информация. Известно е, че е роден на 18 април 1967 г. в Ленинград. Учи в Юридическия факултет на Туркменския държавен университет "Горки", след което се прехвърля в Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет. Работил е като следовател към Московската прокуратура, след което завършва Дипломатическата академия на Министерството на външните работи на Русия в Москва. От 1993 г. е бизнесмен, като според различните източници се занимава със строителство на хотели, търговия с ценни кожи и памук, както и с продажба на туркменски газ. Според неофициална информация, ангажиментите му в нефтено-газовия бизнес го задържат през по-голямата част от годината във Виена.

Възходът на Сапармурат Ниязов

Сапармурат Ниязов е роден на 19 февруари 1940 г. в Ашхабад. Баща му загива на фронта по време на Втората световна война, а Ашхабадското земетресение от 1948 г. убива майка му и двама негови братя. Израства в интернат и след завършване на гимназия през 1959 г. започва работа като инструктор на Туркменския териториален комитет на Профсъюза на работещите и служещите в областта на геоложко-изследователските работи. След това продължава образованието си в Ленинградския политехнически институт, който завършва през 1967 г. като инженер-енергетик.
През 1970 г. става зам-завеждащ отдел в ЦК на КПТ (Комунистическата партия на Туркмения). През 1976 г. завършва задочно Висшата партийна школа към ЦК на КПСС, чийто член е от 1962 г. От 1984 г. е инструктор на Отдела за организация на пратийната работа на ЦК на КПСС. През 1985 г. става председател на Съвета на министрите на Туркменската ССР, а от декември с. г. и първи секретар на ЦК на КПТ. Член на ЦК на КПСС от 1986 г. Народен депутат на СССР от Ашхабадския селски териториален окръг и член на Върховния съвет на СССР. От януари 1990 г. съвместява висшия партиен пост с този на председател на Върховния съвет на Туркменската ССР.
След половин година начело на държавата приема декларация "За държавната самостоятелност на Туркменската Съветска Социалистическа Република".
Президентският пост, овакантен за Ниязов, е въведен още преди официалното му закрепване в новата Конституция - през 1990 г. Първият секретар на ЦК на националната Компартия и председател на Върховния съвет на републиката Сапармурат Ниязов е избран на поста чрез всенародно гласуване, в което получава 98,3% от гласовете.
След приемането на Конституцията, президентът предлага провеждането на нови избори, които да узаконят пълномощията му. На 21 юни 1992 г. единственият кандидат Ниязов е преизбран за президент на републиката с 99,5% от гласовете. През втората половина на 1993 г., Демократическата партия на Туркменистан (бившата компартия) предлага удължаването на пълномощията на Сапармурат Ниязов за втори 5-годишен мандат, без да се провеждат нови президентски избори през 1997 г. През януари 1994 г. на всенароден референдум мнозинството туркменистанци подкрепят идеята.
През декември 1999 г. Народният съвет на Туркменистан приема решение за пожизнено президентство на Сапармурат Ниязов, но "Бащата на всички туркмени" официално обявява, че през 2008 г. все пак ще се организират президентски избори. През ноември 2002 г. в Ашхабад е организиран опит за убийството на Великия Сердар, като кортежът му е обстрелян от движещ се камион. В резултат на неуспешното покушение пострадали няма, а Туркменбаши посочва като организатори на заговора бивши високопоставени туркменски държавни чиновници - бившия външен министър Борис Шихмурадов и бившия селскостопански министър Имамберди Иклимов. През 2001 г. Ниязов завършва писането на личния си "Културно-нравствен кодекс на нацията" - книгата "Рухнаме".
Туркменбаши остави след себе си жена, 2 деца и 2 внуци.

22.12.2006