Къде наистина е роден Христо Ботев?

Търсене на сензационен ефект, болна фантазия  или елементарно невежество е твърдението, че земният път на гениалния поет и революционер е тръгнал от врачанското село Осен

Кирил Андровски

Христо Ботев

През последните две десетилетия демокрацията у нас отприщи неподозирани "творчески изблици", а свободата на печата в това си отношение здраво им подава ръка. Така много теми, които бяха "табу", станаха реалност! В стремежа си да привличат повече читатели, различните списания и вестници въобще не се интересуват от достоверността на отпечатаното от тях, а какъв ефект ще има. Така с нова сила възкръсна легендата за родното място на воеводата-поет Христо Ботев - роден бил в село Осен край Враца. Защо? Така той самият е отбелязал в очерка си "Примери от турско правосъдие", поместен във в. "Дума на българските емигранти" през 1871 г. Там той отбелязва: "Такива чувства изпитвах, кога влизах и в родното си село Осен до Враца, но там аз колкото седях, със злобен смях повтарях думите: "Сен кардаш, бен кардаш" (Ти си брат, аз съм брат) - думи на крадливите черкези към врачанския управител".
Ето това изречение възбужда фантазиите, както на местни краеведи, така и на професионални журналисти и набедени писачи да търсят свои откривателства и приноси в ботевознанието! Появиха се публикации не само в регионални издания (в. "Шанс-експрес", "Зов за истина", "Слово-плюс"), но и централни: "Стандарт", "24 часа", "168 часа", "Труд", "Слово"... А традиция е всеки януари в с. Осен, Криводолска община, по повод рождената дата на Христо Ботев да се организират тържества - с речи, с художествени програми, със софри. В центъра на селото на 5 ноември 1987 г. бе открит и бариелеф на войводата-поет!
Началото на тази Ботева осениада бе положено от местния учител и краевед Христо Петков, който през 1973 г. във в. "Отечествен зов" (Враца), а три години по-късно и в сп. "Отечество" помести своето "откритие" - че Христо Ботев бил роден в с. Осен. Тук дядо му Петко имал бакалница и имот и когато дошли черкезите, той бягал със семейството си, после синът му Ботьо се върнал за учител. Тук се бил родил и първородният му син Христо, кръстен в близкото село Девене, тъй като в Осен нямало черква. Ботьо Петков бил учил децата в една плевня.
Ботевата осениада бе обогатена миналата година с още няколко публикации. През януари в. "Слово-плюс" (Монтана) отпечата информации от Цветан Илиев за тържествата в с. Осен. Драгомир Шопов в статия "За точността на фактите", а в. "Труд" от 29 март пък на Петко Братинов почти на цяла страница - "Къде е роден Ботев" - заглавие, и подзаглавие в Калофер или Осен, като дава предимство на "фактите" - в с. Осен! На 1 юни телевизия "Херос" излъчи почти цял час коментари на водещия Христо Казашки и на философа-журналист Веселин Донков, че Христо Ботев е роден в с. Осен.
За рождената дата и година на Ботев, за родното му място (Калофер или Карлово) и за смъртта му какви ли не предания и спорове има, но да се твърди, че войводата-поет е роден в с. Осен и там да се устройват тържества и панихиди днес, това е нелепо.
Ботевият род води началото си от Карлово и с научна точност са установени, за почти три века, дванадесет поколения! Там, а не в с. Осен бащата на Ботьо Петков, дядо Петко, е имал кръчма и се е занимавал с абаджийство (б.а. - по-подробно виж спомените на Д. Паничков). А дядото на даскал Ботьо Петков (Атанас) е бил поп. Той самият е роден през 1815 г. в Карлово и учи при възрожденския учител Райно Попович, после продължава обучението си в гръцко училище в Пловдив, а през 1839 г. постъпва като учител в Калофер. Следващата година Ботьо Петков постъпва в Одеската семинария като стипендиант на калоферци и Калоферската община, поел задължението след три години да се завърне в града и да учи децата на калоферци. По данни на Петроградския архив през  1840-1842 г. в Херсонската семинария и одеските училища се учат 13 българчета. Ботьо Петков е сред най-надарените и прилежните! През есента на 1843 г. той вече е учител в Калофер, като достойно замества възрожденския педагог Неофит Бозвели и за кратко време организира учебното дело - разделя учениците по класове и въвежда обучение по българска граматика. Това отбелязва в своя пътепис и руският учен проф. В.И. Григоревич (б.а. - по-късно Христо Ботев, когато е ученик във Втора одеска гимназия, често се среща с професора и му превежда на руски език български народни песни), който през 1845 г. минава през Калофер. Той пише, че "почтеният учител Ботьо Петкович, руски възпитаник, е създал доста добра временна школа". А ново училище ще се гради. За него, в едно писмо до свой приятел в Одеса, разказва Найден Геров. То е от 7 октомври 1846 г.: На път за Копривщица (завръща се от Русия) най-напред той отсяда в хана, "където се събрали всички чорбаджии. После (ме) заведоха на училището, что го градяха, какво това училище ще стане, най-хубаво, отколкото съм виждал..."

Родната къща на поета в Калофер

1846 г. е от важно значение за Ботьо Петков - той си харесва много по-младата от него Иванка Дрянкова от Калофер и това още повече го обвързва с това богато в миналото селище. А през есента, както потвърждава Найден Геров, той вече е семеен. Своя приятел от одеските години Ботьо Петков съпровожда до Сопот. Геров с възхищение отбелязва - "и как да не бе весело, като беше с нас Ботя". А когато през юни 1847 г. неговият приятел и благодетел Н.М. Тошков се жени в Одеса, Ботьо Петков му изпраща писмо и го поздравява, като споделя, че и той е щастлив загдето е взел една българка, която нищо друго не знае, освен да го люби искрено и да го слуша. "У мене сиромашия до шия, но аз съм щастлив. Както виждаш судбата ся вече примири с мене и престана вече да ме гони: тя затва ме гонила толкова време по Одеса и Стамбула, та ме докара в Калофер."
А не в с. Осен!
На 25 декември 1847 г., по време на Рождество Христово, се появява и първородната рожба на Ботьо Петков и Иванка (б.а. - нов стил 6 януари 1848 г.) Нарекли го на светията - Христо. А че в Калофер е роден Христо Ботев, това и сам той отбелязва в своето заявление за постъпване в медицинското училище в Букурещ през септември 1868 г.: "Аз, долуподписаният, по вероизповедание православен, народност - българин, роден в град Калофер, окръг Пловдивски, желая да усвоя медицинското изкуство..." Да, в Калофер, а не в с. Осен!
Възрожденският учител и публицист Ботьо Петков никога, ама никога не е бил в с. Осен. Че това е така се потвърждава от още няколко факта, свързани с неговия живот. През 1848 г. е открито новото калоферско училище, гордост за жителите на това селище, а на 16 октомври, в брой 20 на в. "Цариградски вестник" е отпечатана важна езиковедска статия на Ботьо Петков: "Що-годе за едно всеобщо българско правописание", която му отрежда челно място по онова време в борбата за установяване на единен български правопис в нашите училища.
И още едно епохално дело на Ботьо Петков - в края на 1847 г. той получава научният труд на Юрий Венелин "Критические исследования об историй болгар" и по поръчение на приятелските семейства Тошкови, Мутеви и Палаузови в Одеса трябва да го преведе и издаде. И той с чест изпълнява това поръчение, а подвигът е исторически! "Критически издирвания за историята българска" на Венелин, в превод и историческа обработка е отпечатана в Земун през 1853 г., четири години след появяването му на руски език и става настолно четиво на много българи. От Калофер абонатите за нея са 75, обаче разпространението й се затруднява от започналата Руско-турска война (Кримска) - 1853-1856 г. С нея се явява и големият конфликт на Ботьо Петков с калоферските чорбаджии - не му разрешават да получи предсрочна годишна заплата, дори някои го подозират в открити руски симпатии...
През следващата 1854-а учебна година Ботьо Петков вече е учител в своя роден град Карлово. Там е четири години, след което отново се връща в Калофер, където остава докрая на своя живот - 1869 г. През този период от време той наистина е имал намерение да отиде другаде учител за по-висока заплата. Това се случва през 1863 г., когато калоферските чорбаджии намаляват заплащането му от 13 000 на 9000 гроша. Тази несправедливост той посреща с обида и пише писмо на Найден Геров да му намери учителско място отвъд планината, във Враца или Плевен. Дори се кани да напусне Калофер и да отиде в Русия, но молбите на неговите ученици, училищни настоятели и родители го трогват и той продължава своето учителстване в Калофер.
Е, роден ли е Христо Ботев в с. Осен? И как  ще мине той през своето "родно" място в това врачанско село, когато през целия си живот в емиграция ( от 1867 до 1876 г.) нито един път не е посещавал България, дори не е присъствал на погребението на своя баща.  Възможно е той да е минал през с. Осен някога преди това. Иначе остава другото - професионално съображение, че когато публикува в своите вестници дописки от България за по-голяма достоверност (особено в хрониките) Ботев не веднъж се позовава на автентичен източник. Освен това употребата на "роден, родно" в смисъл на "близък, близко -, идващо от отечеството" е нещо съвсем обичайно за неговия журналистически и публицистичен стил. Затова той е написал "родното си село Осен", а не "родното ми".  

Паметникът в с. Осен с надписа "родното си село Осен", а не "РОДНОТО МИ"

За осенските небивалици допринася и писателят Стоян Ц. Даскалов, който в своята новела "Улица "Петропавловска" споменава за свой реферат като ученик във врачанската гимназия, посветен на "родното място" на Ботев - с. Осен. На него се позовават много автори, но малко вникват в думите, изказани от директора на гимназията: "Историята е наука, а не предание, легенда. Историята борави с факти". Освен това - добре е някои запалени краеведи и писачи да се научат да четат самия Ботев. Вероятно тогава ще се избегнат и подобни конфузни недоразумения. 

05.01.2007