Минчо Г. Минчев:
ОКЗНИ съхрани етническия мир в България
Силата ни на нация е в духовността, а не в потребителското отношение, казва председателят на Отечествената партия
 |
Минчо Генов Минчев е родом от Чирпан. Завършил е философия. Един от
основателите на Общонародния комитет за защита на националните
интереси, който бе създаден на 7 януари 1990 г. Депутат в 36-ото
Народно събрание. Председател на Отечествената партия. "Българино, не се срами да се наречеш българин в Европа" |
- Г-н Минчев, на 7 януари се навършват
17 години от създаването на Общонародния комитет за защита на
националните интереси (ОКЗНИ). Вашата организация бе една от първите
граждански структури в демократична България. Как се роди идеята за
възникването й, от кого бе създадена и каква бе нейната цел?
- Идеята възникна спонтанно като резултат от едно според нас погрешно
решение на управляващите тогава България, на ръководството на БКП. Това
бе спонтанна реакция, по специално на хората от Кърджали, по отношение
решението за връщането на сменените имена по време на възродителния
процес.
- Мнозина обаче са на мнение, че
истинската причина за появата ви била като алтернатива на
новосъздаденото Движение за права и свободи?
- Не. Нашата поява бе като реакция на решението на БКП от 29 декември
1989 г., защото смятахме, че това бе един много сериозен политически
акт, който трябваше да бъде съпроводен с предварително обсъждане на
цялостната ни политика по националния въпрос. Която между другото
винаги е била непоследователна - като се започне още от
следосвобожденския период от края на 19 век. Това бе причината за
възникването ни и мога да кажа, че тогава получихме широка подкрепа от
цялата страна. Дори си спомням, че имахме подкрепа от АЕЦ "Козлодуй.
Оттам ни казваха, че ако исканията ни не бъдат изпълнени ще затворят
централата. Тогава при нас дойде Минчо Йовчев, който бе първи секретар
на Областния комитет на БКП в Хасково и ни каза: "Вие сте луди, как ще
затваряте атомната централа..."
- Е, сега други ни я затвориха, но това е друга тема. Какви бяха вашите конкретни искания тогава?
- Най-напред бих желал да спомена, че благодарение на ОКЗНИ фактически
се гарантира и се съхрани етническият мир в България. Не е вярно това,
което говорят, че ДПС били гарант. Ние просто предотвратихме една
възможност в България да се случат такива събития, които малко по-късно
се случиха в Босна и в бивша Югославия.
- И как стана това?
- Като настояхме да не се предприемат повече никакви конкретни стъпки в
този посока докато не бъде изработена единна концепция по националния
въпрос в България. Като примери посочихме смяната на имената на
българите мохамедани, които във времето на следосвобожденския период до
1989 г. са били променяни 7 пъти. Просто не може да се люшкаме от
едната крайност в другата. Ние бяхме против тази политика на махалото.
Това именно бяха нашите искания - да се съберем, да провокираме широки
обществени и политически дебати по темата, по време на които да бъдат
очертани основните акценти и да бъде изработена цялостна концепция по
националния въпрос. Това бяха нашите искания, а не управляващите
постоянно да вземат крайни решения, които сменят буквално на 5 години.
Тази практика е опасна, тя може да доведе до катаклизми, не само
политически, но и социални, нарушава психологическия мир на хората и
т.н.
- Следователно вие не сте били против възстановяването на правата на българските турци, както се опитваха да ви вменят тогава...
- Не, ние твърдо стояхме на позицията, че трябва да се отстоява
българската идентичност, защото тогава се проявиха и крайности от
страна на новосъздаденото Движение за права и свободи...
- Казвате, че имате голяма заслуга за запазване на етническия мир в България, по какъв начин спомогнахте за това?
- Направихме няколко неща - първо, взехме участие в кръглата маса,
където поставихме нашите искания. Второ, подписахме декларацията за
мирния преход, изработена още по времето на Петър Младенов. Трето,
нашият представител във Великото народно събрание Димитър Арнаудов
подписа конституцията, която е най-голямата гаранция за защита на
демокрацията. Още при изработването на конституцията ние настоявахме
българският език да бъде признат за официален в България, говорихме за
единство на българската държава и за запазването на територията й, за
единство на българската нация. Това бяха три основни стълба, на които
много държахме и те залегнаха в конституцията ни.
- Толкова ли бе силно влиянието ви
тогава, за да имате това самочувствие, че сте повлияли до такава степен
върху политическия живот в България?
- Действително имахме много голямо влияние и подкрепа от населението.
Да не кажа в повече от половината територия на сраната и това принуди
управляващите тогава да тръгнат на преговори с нас и да сключим
споразумение за участие в законодателната власт. И наши представители
имаше не само във Великото народно събрание, но и в 36-ото, и в 37-ото
НС, като членове на Парламентарната група на демократичната левица.
- През годините как се разви вашето
движение и защо изгуби от силата на влиянието си, какво наложи
създаването на Отечествената партия?
- В този кипеж на политическия живот бяхме принудени да направим
партия, която се оказа политическа еманация на ОКЗНИ, но в ОКЗНИ
членуваха много хора с различни убеждения. Повечето бяха от БСП, но
имаше и от земеделските съюзи, от нововъзникналото тогава СДС. Така че
когато дойде време за избори всеки предпочете своята партия. Разбира
се, имаше и спорове какво да представлява ОКЗНИ като първопроходец на
гражданските демократични движения. Появиха се спорове относно това
какви да бъдат функциите на комитета. Някои настояваха той да изпълнява
контролни функции по отношение на властта. Други бяха на мнение, че
трябва да влезем във властта, а не да стоим на улицата, и по този начин
да се опитаме да контролираме нещата.
- И затова създадохте партия?
- Партията я създадохме още на 3 април 1990 г. във връзка с
предстоящите избори за Велико народно събрание, защото бе решено
гражданските движения да нямат право на пропорционално участие, а само
в мажоритарния вот. Изключение беше направено само за Отечествения съюз
и за ДПС. Това ни принуди да направим партия и да се регистрираме.
- Като основното ядро от участниците в партията са членове и на ОКЗНИ?
- Да и затова хората започнаха трудно да правят разлика между ОКЗНИ и Отечествената партия.
- Доколкото знам в последствие ОКЗНИ се разрасна и чрез други формации...
- Посредством гражданските си структури ние наистина доста се
разраснахме - създадохме "Асоциация България", "Клуб България" и др.
Причината за това е да обединяваме хора с различни политически
възгледи, но обединени от идеята за защита на националните интереси на
България.
- В момента в България се появиха
много партии, които акцентират върху национализма, върху защитата на
националните интереси... Каква е разликата между тях и вашата
организация?
- Ако трябва да се прави сравнение между нас и други нови
националистически, патриотични или родолюбиви организации, ще кажа, че
за нас това вече е изминал етап от първите години на прехода. Това,
което ние сме направили е било важно за времето и аз подчертах, че ние
работихме и за независимостта на езика, и за единната нация и за
неделимостта на България, и за защита на националните интереси, и за
отношението ни към други партии на етническа основа...
- Какви са тогава новите ви задачи,
свързани със съвременните политически реалности? Как оценявате
членството ни в ЕС и какво според вас трябва да бъде мястото ни там?
- Винаги сме смятали, че мястото на България е в голямото европейско
семейство. Друг е въпросът, че като присъствие в Европа ние сме много
отдавна. Сега става въпрос за участието ни в една нова формация -
социално-икономическа, която си поставя за цел формирането на нови
ценности. Ние смятаме, че присъствието на България в Европа трябва да
бъде абсолютно достойно, да водим битка, когато трябва да отстояваме
националните си интереси, да не се подчиняваме безропотно на
императивния тон, особено при случаи, които ни ощетяват като държава.
Веднага посочвам примера с АЕЦ. Предполагам, че в новите условия ще
възникват много такива проблеми и българските представители в
Европейския парламент трябва да отстояват националните ни интереси,
защото ние сме привърженици на това, което е казал Де Гол, преди него и
Раковски, и Гоце Делчев, че Европа трябва да бъде разглеждана като едно
поле на мирно съревнование между народите, че Европа трябва да бъде
един съюз на отечествата.
- В новите условия на европейски
членове очаквате ли промяна в т.нар. гражданско общество, нараства ли
ролята на неправителствените организации?
- Като форма на проявление на демокрацията ние винаги сме смятали, че
тези граждански организации трябва да заемат подобаващото им се място.
Ако се върнете малко назад в годините, ще видите, че именно нашата
организация по много въпроси е настоявала за референдуми като форма на
проява на пряката демокрация. Смятам, че гражданските движения и
тяхната дейност ще придобиват все по-голямо значение.
- Членството ни в ЕС крие ли някакви опасности за националната ни идентичност, защото се чуват и такива гласове...
- Не виждам опасности, по-скоро виждам облаги. Запазването на
идентичността ни като нация зависи само от нас. Няма кой отвън да ни
каже какви сме, макар да се чуват такива гласове, но те се чуват тук в
България. Това, че сме били вече европейци, а не българи. Това за мен е
абсолютна проява на национален нихилизъм. Запазването на нашата
идентичност зависи от нас самите. Пропагандирането на нашата култура
зависи също само от българите. Няма кой да тръгне и да ни възпитава в
дух на патриотизъм. Бях дори смаян, когато Клинтън беше тук в България
и повтори думите на Паисий: Българино, поради що се срамиш да се
наречеш българин. Проблемите са си наши и ние трябва да бъдем
консолидирани около определени ценности, които трябва да отстояваме на
всяка цена, защото е известно, че българският народ е народ на
духовността и там е силата ни, не толкова на потребителското ни
отношение.
- Във вашата организация на какво мнение сте, Турция трябва ли да стане член на ЕС?
- България е твърде слаб фактор, за да може да влияе върху решаването
на такива големи въпроси. Но според мен обединена Европа не би
рискувала да постави Турция като външна граница на страните от Близкия
изток, където непрекъснато има напрежение. От геополитическа гладна
точка смятам, че тя ще остане да бъде нещо като буфер.
05.01.2007
Мнения по темата: