Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Любовта към родината - по-силна от смъртта!

Живот бурен, пълен с много рискове и напрежение, живя героят на НРБ Димо Дичев

Добри Желев,
д-р по история

На 10 януари 2007 г. се навършват 105 години от рождението на героя на НРБ Димо Дичев. Той завършва прогимназия в родното си село Обруклий, сега Обручище, Старозагорско, а после продължава образованието си в гимназията в Симеоновград. Още тогава чете трудовете на Маркс и Енгелс, Либкнехт и Бебел, Плеханов и Ленин. Силно влияние върху него оказват идеите на Димитър Благоев.
През есента на 1919 г. 35 души съмишленици заедно с Димо и баща му Дичо с помощта на учителите социалисти създават в селото организация на БКП, а в края на същата година и организация на БКМС, на която Димо Дичев е избран за секретар. Полага много усилия за изграждането на партийни и младежки организации в селата от района. Избран е за делегат на IV конгрес на БКП, после и на конгреса на БКМС.
През 1922 г. сключва брак с комсомолката Жечка Желева. Вместо меден месец Димо

оставя младата съпруга и заминава

на курс в Централната партийна школа в София, където преподаватели са изтъкнатите партийни дейци Георги Кирков, Христо Кабакчиев, Георги Димитров, Георги Бакалов, Тодор Павлов и Антон Иванов.
Организира нелегален канал в направление Стара Загора - Раднево - Гълъбово - Обруклий - Хлебарово - Свиленград - Одрин за прехвърлянето от България в Съветския съюз на застрашени от арести и тежки присъди партийни дейци, участвали в Септемврийското въстание.

Митинг с легендарната Долорес Ибарури на трибуната. Крайният вдясно - Димо Дичев

Димо Дичев поддържа близки връзки с нелегалната чета "Христо Ботев", която действа в Хасковска област. Той полага много усилия за осигуряване на прехраната на четата и явки за нейните дейци. Но полицията успява да попадне на следите му. Задържани са Димо Дичев, Йордан Илчев, Страти Димитров и още двама от с. Навъсен. На състоялия се през юли 1924 г. т.нар. Навъсенски процес те са осъдени на смърт. Населението в България започва масови протести против тежките присъди и въобще против терора в нашата страна. Акцията придобива международен характер. В нея се включват видни научни дейци и писатели от различни страни. Между тях са Ромен Ролан, Анри Барбюс, Алберт Айнщайн, Максим Горки и много други. Под тоя силен вътрешен и международен натиск през март 1927 г. смъртните присъди са заменени с доживотен строг тъмничен затвор.
Поради буйния характер на Димо Дичев, той често е местен от затвор в затвор и така преминава през Хасковския, Пловдивския, Старозагорския, Шуменския и Плевенския затвори. Тежко заболява.

Близо три години е прикован на легло,

неподвижен, без елементарна медицинска помощ. През март 1935 г. той е помилван и освободен от затвора, като човек без надежда за живот. Топлата, сърдечна семейна обстановка, грижите на близките помагат на Димо Дичев бързо да се възстанови, да захвърли патериците и да се захване за работа.
Станке Димитров и Трайчо Костов, който тогава ръководи ЦК на БКП, викат Димо Дичев и му възлагат задачата да бъде пълномощник на ЦК на БКП за Южна България по прилагане на новия курс на Коминтерна.
През 1936 г. е изпратен в Съветския съюз, за да завърши Ленинската партийна школа към Коминтерна. Там учи заедно със Съби Димитров, Владо Тричков, Ранчо Кеменчеджиев, Любчо Баръмов, Апостол Колчев, Нинко Стефанов и др.
На 18 юли 1936 г. генерал Франко и група генерали от бившето испанско монархическо управление започват метеж срещу младата Испанска република. Конфликтът придобива международен характер. Монархистите, начело с генерал Франко, са подпомагани с жива сила и техника от фашистките държави Германия, Италия и Португалия. А републиканците - от международни доброволчески бригади, в които влизат бойци почти от всички европейски страни.
От България като доброволци в интернационалната бригада заминават Димо Дичев, Съби Димитров, Владо Тричков и други. На Димо Дичев е присвоено званието капитан. След като Испанската републиканска армия е разбита, на 10.II.1939 г. той

получава строго секретно нареждане от ЦК на ИКП

да осигури евакуацията от Испания във Франция на 100 отговорни партийни дейци интербригадисти от различни страни. Димо успешно изпълнява тази отговорна задача.

Бойни другари - ген. Щерю Атанасов (вляво) и Димо Дичев

След вероломното нападение на фашистка Германия над бившия Съветски съюз на 22 юни 1941 г. ЦК на БРП взема курс на въоръжена борба. В края на юни към ОК на БРП - София, е създадена военна комисия с ръководител Димо Дичев и членове Ангел Цанев и Руси Христозов.
През юли 1941 г. Димо Дичев е привлечен за член на Централната военна комисия към ЦК на БРП с ръководител Антон Югов. На 27 август 1941 г. е блокирана цяла София. Задържани са много партийни дейци, между които и Димо Дичев. Той знае, че него го чака смъртна присъда. Единственото му спасение е да бяга. Скача от влака в движение и се укрива. Когато Гешев научава за неговото бягство, той просто побеснява от яд.
През юни 1943 г. по решение на Главния щаб на НОВА е създадена ХII военнооперативна въстаническа зона с център Враца. За командир на зоната е назначен Дико Диков-Върбан, а за политкомисар - Димо Дичев-Бай Стамен. Двамата упорито и неуморно работят за подготовката на партизаните и населението от областта за предстоящото въоръжено въстание и за установяване на властта на Отечествения фронт. През лятото на 1944 г. партизанските отряди значително нарастват, а няма достатъчно оръжие. Със съгласието на ЦК на БРП и Главния щаб на НОВА и по решение на щаба на зоната, Димо Дичев в края на юни 1944 г.

заминава за Сърбия да търси оръжие

и боеприпаси за партизаните.
Събитията се развиват със светкавична бързина. На 2 септември 1944 г. в района на Добро поле Димо Дичев, Щерю Атанасов, Иван Винаров, Денчо Знеполски, Димитър Гилин, Боян Михнев, Петко Кацаров, Евтим Рангелов, Илия Денев и други решават да сформират Първа българска партизанска дивизия с три партизански бригади - за командир е определен Славчо Трънски. Но той е тежко ранен, продължава да се укрива и лекува, затова командването се поема от Димо Дичев.

Със съпругата Жечка, сина Дичо и снахата Гергана

На 9.IХ.1944 г. Димо Дичев е назначен за началник на Държавна сигурност в току-що формиращото се Министерство на вътрешните работи. Той съдейства да се поставят основите на едно силно разузнаване и контраразузнаване с главна задача осигуряване на безопасността и националната независимост на България.
За да може да се използва задграничната агентура на царското разузнаване, Димо Дичев и Руси Христозов - директор на милицията, предлагат на министъра на вътрешните работи Антон Югов да внесе предложение в Министерския съвет за помилване на Андрей Праматаров, началник на отделение "Б" при царската държавна сигурност, който ръководи разузнаването и контраразузнаването, но е осъден на смърт от Народния съд за извършени от него тежки престъпления. Антон Югов внася аргументирано предложение в Министерския съвет за помилването на Праматаров. Предложението е прието и той е помилван и освободен от затвора.

 Праматаров приема да сътрудничи

 на новосъздаденото българско разузнаване. Това дава нов тласък в по-нататъшното развитие на разузнаването.
Димо Дичев работи в МВР до 1947 г. После е завеждащ отдел "Кадри" на ЦК на БКП, председател на Комитета за държавен контрол с ранг министър, завежда отдел "Външна политика и международни връзки" на ЦК на БКП. След това е председател на ЦК на антифашисткия съюз и зам.-председател на Международната федерация на бойците от съпротивата.
През 1964 г. Димо Дичев е удостоен с високото звание "Герой на социалистическия труд", а през 1972 г. с най-високата награда - "Герой на Народна република България".
Антифашистката съпротива и партизанското движение в нашата страна през периода 1941-1944 г., един от организаторите на които беше Димо Дичев, послужи като основен аргумент на мирната конференция в Париж при сключването на поносим мирен договор за България.
Димо Дичев изживя бурен, героичен живот, пълен с рискове и напрежение. Живот, отдаден изцяло на народа и родината.

06.01.2007