Цветан Начев:
Ще оцелеем - ние сме народ от кукери!
Българските офицери се клехме във вярност към
народ и държава, държим на думата си, казва офицерът от
външнополитическото разузнаване на България
 |
Роден е на 22 май 1958 г. в София. Юрист по образование, завършил е и
висшата дипломатическа академия в Русия. От средата на 80-те години е
дипломат, до 1990 г. - пресаташе в Турция. Участвал е в учредяването и
управлението на Частна земеделска и инвестиционна банка, а опита си на
юрист и икономист ползва по-късно като председател на УС, главен
изпълнителен директор и мажоритарен акционер на Международната
ортодоксална банка "Свети Никола".
Владее английски, френски, руски и турски език. Женен е, има двама сина. |
- Благодаря ви, че ще кажете за ДУМА кой сте, г-н Начев.
- Много важно е да се говори. И в Библията е написано: "В началото бе словото". Офицер от службите съм, с което се гордея.
- Ляв човек ли сте?
- Ляв човек съм, разбира се, ако става дума за посоката на съвестта. И
за посоката на световните проблеми - също. Защото отпадна гибелната
опасност от ядрен апокалипсис заради противостоенето на двете
супердържави. Но има нов проблем - бедността и неравнопоставеността на
различните народи и на хората, а този проблем и в България придобива
изключително остри форми. Ляв човек съм дори от позицията на член на
БСП, и настоявам не просто да съхраним остатъчните елементи на
българската държавност, а да отговорим на историческите и
основателни очаквания на българския народ. А той иска да продължи
своето възходящо материално и духовно развитие, за което е нужно да се
формулира и да се провежда такава политика, която да осигурява нов
генен фонд, ново участие в международното разпределение на труда. И
нова гордост на българина като човек.
- Знаеше се, и който има памет, ще го признае - в службите отиваха най-учените, най-достойните.
- Да го кажем кратичко, пък нека прозвучи нескромно - елитът на България.
- С вас как стана?
- Няма да правя тайна от това. Завършвах юридическия факултет, бях вече
на държавния си стаж, когато ме поканиха на среща. Казаха ми -
отговаряте на необходимите изисквания, проверили сме ви чрез ваши
приятели. Патриот сте, предан сте на отечеството. Ако имате желание,
можете да положите необходимите изпити при нас и да ви назначим на
работа. Мога да кажа с открито чело, че докато работех в българското
разузнаване, не съм получил като лично облагодетелстване нито
жителство, нито апартамент, нито задграничен мандат или заплата в
долари. Работих единствено заради личното си убеждение, нямах
кариеристични и материални подбуди. Познавам колегите си и съм убеден,
че огромното мнозинство от тях са като мене. Тези, които бяха на служба
"заради чорбата", и сега са готови да служат на когото и да било.
- Това народопсихология ли е?
- Не, народът ни е прекрасен. И мачкан, и тъпкан, той винаги ражда своя Ботев, своя Левски, другите си водачи, героите си.
- И своите предатели.
- Разбира се. Като всеки народ всъщност.
- Не знам дали ще ми отговорите, но ще ви попитам - какво разузнавахте?
- Работех в отдел 14-и - културно-историческо наследство. Именно на
този отдел България дължи множеството документални доказателства за
произхода и историята ни.
- Да не ви питам кой върна "История славяноболгарская" на Паисий у нас?
- Тя не си ли е наша? Паисий не е ли българин? Макар че после национални предатели я върнаха обратно...
- Обидно ли е за разузнавачите да ги наричат шпиони?
- Мене лично не ме обижда. Ние наричаме хората си разузнавачи, а
чуждите разузнавачи наричаме шпиони - въпрос на гледна точка. Да, някои
господа ни наричат шпиони, но те просто не стоят от българската страна
на бариерата, за да не кажа барикадата. Всеки от нас, вървял по този
път, знаеше, че там, зад ъгъла, са неговият роден дом, неговите близки,
неговият народ. И че трябва да се изправи един ден пред тях с чисти
чело и съвест. Днес обаче вече именно чистата съвест, а не чистите
гласове са дефицитни в България.
- Ваш колега, ръководител на резидентура в близки и далечни страни сподели пред ДУМА, че чува и гласовете на суфльорите...
- Поведението на част от тях е амбициозно-кариеристична глупост и
исскат да станат обществени рупори. Но за това се иска не просто да си
гръмогласен. Искат се жертви пред българската кауза. Способности, чар,
авторитет сред т.нар. чисти гласове просто няма. Макар че някои са мои
бивши колеги...
- Друг един ваш колега, днес -
държавник, наскоро обяви, че се готви да излезе от политиката. Смятате
ли, че наистина ще го направи?
- Не, няма, това не е възможно. Ясно е за кой колега говорим. Мисля, че
България му дължи голяма благодарност. Бидейки лидер на едно
противоконституционно движение, той през цялото време на политическата
си дейност съхрани не просто етническия мир в страната, но бдеше и над
държавническите ни интереси. Излишен е опитът върху него да се хвърли
вината за закона за досиетата, тъй като в неколкократни свои интервюта
той изрично подчерта, че националната ни сигурност не бива да бъде
"дори с пръст пипана". А той всъщност и не може да излезе от
политиката, тъй като не просто е знакова, споителна, водеща фигура на
въпросното движение, но и единственият естествен лидер, без който тази
партия не би могла да съществува. Защото това би означавало много
сериозно разместване или дори рухване на цялостната политическа
система, изградена след 10 ноември.
- Призовавате го да остане, където е?
- Да. Да остане, където е. И още по-близо до целия български народ.
- Народна представителка пък наскоро
призова някой от разузнавачите "да си признае, ако е Рихард Зорге". Вие
имате ли тази претенция?
- Нямам претенцията да бъда Рихард Зорге. Това, което го направи
световна знаменитост, не е сведението му, че японците няма да открият
фронт в тила на Русия. Главното е, че той прояви изключителен
патриотизъм, отивайки на бесилката. Повечето от нас също сме готови да
погинем за своя народ, доказвали сме го нееднократно.
- Слава Богу, никой не ви праща да гинете.
- За съжаление не сте права. Всяка година сред бившите и дори сред
сегашните служители се регистрират между 10 и 15 самоубийства или
убийства. Основателни са притесненията ни, че някой има интерес от
ликвидирането на тези звена, включително и в чисто физически смисъл.
Ето затова намирам, че наскоро гласуваният закон за досиетата всъщност
крие дълбоко в себе си компрометиращо лустрационно начало.
- Къде го виждате това начало?
- То се изразява и чисто формално, и юридически дори във факта, че
членове на комисията, която ще разкрива досиетата, не могат да бъдат не
само хора, осъдени за тежки умишлени престъпления, а и бивши служители
на ДС. Това приравняване като клаузи между престъпниците и
разузнавачите само по себе си е не просто лустрационно, но и престъпно
от държавническа гледна точка.
- Същата депутатка изрази и увереност,
че ексразведките, военните разузнавачи, контраразузнавачите "ще
започнат да се топят един другиго". Очаквате ли подобно нещо?
- Лявата депутатка, която смята, че бившите разведки и
контраразузнавачи ще се държат според нейните копнения, да има да
взема. Просто някой е излъгал въпросната госпожа, че нейното досие е
унищожено или "вдън земя скрито". По всяка вероятност тя ще бъде
първата потърпевша от собствената си глупост.
- Архивите на спецслужбите ще станат ли обществена читалня, според вас? Всъщност архивът не е ли действащ?
- Вероятно част от архивите ще станат обществено достояние. Доста се
претендира, че българската ДС е работила и срещу българи на Запад,
сигурно ще се рови и в тези папки.
- А не сте ли работили срещу емиграцията?
- Да, срещу вражеската емиграция на Запад.
- Вражеска? Бяхме позабравили това определение.
- А като какви да бъдат окачествени онези емигрантски центрове, които
подготвяха в началото на 60-те години операция "Незабравка" - кодово
наименование на опита да бъде отровен язовир Искър, за да "събарят
народната власт"? От това, разбира се, народната власт нямаше да
пострада, непоправимо щяха да пострадат столичани и техните деца. На
такава емиграция друго определение, освен вражеска, не може да бъде
дадено. Били работили българските спецслужби против днешните ни
съюзници... Но нали не днешните ни съюзници бяха вчерашните ни врагове?
НАТО дори претендира, че се е превърнало в глобален миротворчески щит
без всякаква алтернатива. Самият Евросъюз поставя икономически, а не
идеологически условия за членство. Вадейки досиета и архиви, които са
били под общата защита на тогавашния Варшавски договор, ние по същество
нарушаваме договореностите си с бившите си съюзници.
- И с днешна Русия.
- И с нея. Тази проявена нелоялност очевидно ще бъде забелязана и
констатирана от НАТО-вските спецслужби, които ще ни доверяват малко
информация поради риска тя да бъде обявена за публична.
- Асоциацията на разузнавачите твърди
в своя декларация, че смисълът на мероприятието "отваряне на досиета" е
всички да бъдат убедени, че преходът е приключил, че трябва да се
узакони заграбеното, което всъщност може да стане единствено при
неработещи спецслужби.
- Но много се пише и още повече се говори, че в ограбването на
народните пари активно участие са взели служители на ДС, включително и
на Първо главно управление. Външнополитическото разузнаване,
както и научно-техническото разузнаване имаха една единствена, при това
- стопроцентово държавна фирма - ИНКО. В нейните сметки на 10 ноември
1989 г. имаше около 51 милиона щатски долара. Назначеното от Димитър
Луджев като тогавашен министър на отбраната ръководство на ИНКО
разграби тези пари без всякаква грижа за българските национални
интереси. А ИНКО навремето откупуваше забранени от ембарговите
споразумения - като КОКОМ например, технологии, за да се подпомогне
развитието на българското народно стопанство. Всички останали пари, за
които се говори - в куфарчета, по банкови сметки, чрез т.нар. кредити,
бяха откраднати от някои, които се смятат вече за политическата класа
на България. Та нейните именно представители претендират, че преходът
бил завършил. Трябва обаче да знаят, че българските офицери са дали
клетва за вярност към родината и няма да си отидат от този свят, без да
са дали удовлетворение на българския народ, без да са "посочили с пръст
крадците". Да знаят и друго - възмездието е неизбежно.
- Много се изписа за "добрите разузнавачи" и "лошите шестаци". Мит или факт е това според вас?
- Не приемам тезата за разделението на добри и лоши. Просто тогава
светът беше фронт, а тихият фронт има множество окопи, и всеки от нас е
бил на място, което неговият народ му е посочил. Бил е длъжен да стреля
срещу врага, който идва да превземе неговия окоп. И си е давал сметка,
че докато го пази, докато неговите другари пазят своите окопи, нашият
фронт е непробиваем. Познавам прекрасни хора, работили в Шесто
управление. Знам и крайно негодни подли мижитурки от Първо главно,
които и преди, а и сега се занимават с делничната си подлост - интриги
и доноси. Така че - чест и слава на всички, които са работили със
съзнанието и доблестта, че работят за България. Все едно от кое
управление са... А на офицерите от новите генерации бих припомнил Булат
Окуджава: "Господа юнкера, кем вы были вчера? А сегодня вы все
офицеры..." Аз пък от името на спецслужбите обещавам, че този, който е
посегнал върху народния залък, ще си плати сметката.
- Пишете поезия и я пеете. Откога?
- Стиховете ми, зная, не притежават особени литературни качества, но са
дълбоко искрени и докрай преживени. Те не са за моя личен интимен
живот, а за народа и държавата, за историята и българското бъдеще.
Затова се лаская от мисълта, че съм един (почти) съвременен Добри
Чинтулов, чиято поезия също няма големи литературни достойнства, но
чиито стихове, нескопосни понякога, народът ни е пял винаги, пеем ги и
днес.
А честните читатели на ДУМА, повечето от които също са леви хора,
поздравявам за празниците с убеждението, че ще оцелеем - ние сме народ
от кукери, светът не може без нас! И да помнят:
"... Не можеш да загинеш преди мен, родино,
живей във мен! И мен спаси..."
06.01.2007
Мнения по темата: