Вълкът е като човека, а човек за човека е вълк!?
Той е съвършеният санитар на природата, в
критични дни, най-вече през януари и февруари, се съюзява със
себеподобните си в глутници, за да оцелее
От дивите бозайници у нас по начин на живот единствено
вълкът прилича на човека. В същото време не друг, а гениалният мъдрец
Платон казва: "Човек за човека е вълк!" Ха сега, де!
Вълкът образува семейна двойка. Мъжкият участва в отглеждането на
поколението, докато при елените, глиганите и други бозайници след
сватбения период мъжкарят напуска харема, хваща пътя и оставя
отговорността за поколението изцяло на женската.
В критични ситуации, когато не може да си осигури прехраната сам,
вълкът се съюзява със себеподобни. Така наречената глутница се образува
през януари и февруари. При другите животни или е установена стадната
форма, или възрастните мъжкари го карат като единаци.
Водач на вълчата глутница е най-силната женска. Ако се замислим, ще
видим, че и при хората е така. След векове матриархат и патриархат днес
живеем в egalite (равенство). Както казва един приятел, това е
най-мръсната форма на матриархата.
Походът на глутницата в дебелия сняг наподобява на човешкия. Движат се
в колона, като всяко следващо животно стъпва в дирята на предното.
Никой друг дивеч не се движи по този начин.
Глутницата ловува почти по подобие на хората: един вдига и преследва
плячката, а останалите го чакат на пусия. Дебелият сняг с кора ги
улеснява, тъй като вълкът не пропада за разлика от преследваните елени
или сърни, които затъват.
Вълкът
убива повече, отколкото му е необходимо
да изяде. Влезне ли в кошарата, може да натръшка цялото
стадо и да си тръгне с една овца. Това му качество са имали хората
предвид, когато говорят за вълчи нрави в обществото. Толкова много
трупове се въргалят днес по улиците за пустото му преразпределение на
пари, че тези, които останат живи, не само няма да мога да изядат
онова, за което са се полакомили, ами и поколенията им няма да
насмогнат...
Почувства ли, че животът му е застрашен - ако например попадне в капан
- вълкът предпочита да се раздели с част от тялото си и прегризва
заклещения крайник, само и само да оцелее. Познавам хора в България и в
Латинска Америка, които след ухапване на силно отровна змия, за да
останат живи, са отсичали поразения пръст или ръка.
Единствено за вълка е характерен канибализмът. Ако не може да осигури
прехрана в продължение на няколко дни, глутницата се нахвърля и
всички разкъсват най-стария и немощния.
Това е описано от Емилиян Станев в разказа му "Вълчи нощи": " ...Двата
стари вълка се дебнеха, а гладната нетърпелива вълчица се опитваше да
накара цялата глутница да вие. Когато никой не й пригласяше, тя се
умилкваше край всеки вълк и подло се опитваше да го ухапе.
Белезникавият знаеше много добре какво значи да бъде ухапан. Знаеше, че
работата ще стане още по-лоша, ако я сдави. И понеже гладът не го
измъчваше тъй силно, той се държеше благоразумно - бързо и ловко
отбягваше зъбите й, не се горещеше, не се дразнеше. И тя го оставяше,
защото неговото спокойствие я отблъскваше. Но оная неизбежна минута, в
която някой от вълците трябваше да бъде изяден, наближаваше...
Белезникавият видя как водачът захапа вълка за гърлото и го повали на
гръб. Борбата бе кратка. Старият се сдаде лесно. Неговото топло тяло
беше разкъсано и всеки от другарите му взе своя дял..."
Някога хората са канибалствали буквално като вълците, а днес се
самоизяждат по-префинено, но сякаш по-жестоко, прикривайки това с идеи,
принципи или цивилизационен избор.
Когато стане "горещо", вълкът се спасява по единично. Наблюдавал съм как след първия изстрел, даден по глутницата,
хищниците се пръскат на различни страни.
Другите животни обикновено се измъкват вкупом.
Въпреки силно развитите си три сетива, гоненият от нагона мъжки вълк
оглупява. Преди известно време Димитър Мирков от Костенец застреля
вълк, който се беше заклещил с ловното му куче. Нагонът подтиснал
инстинкта за самосъхранение и вълкът тръгнал по дирята на разгонената
кучка. Не го интересувало, че кучката е вързана до населена с хора хижа
и така се стигнало до фаталния секс...
Всеки един от нас може да разкаже случки за загинали мъже, които мислят повече с долната си глава, отколкото с горната.
След толкова много прилики между човека и вълка не може да не вярваме на Платон, че "човек за човека е вълк".
Разбира се, вълкът има и положителни качества. Съвършената природа го е
създала за свой санитар. Доказано е, че там, където няма
вълци дивите животни стават лениви, отпускат се, а
това не е здравословно и води до израждане.
Ние, българите, трябва да се стремим към Левчевото: "Човек за човека е
българин". Още повече, че наред с толкова много прилики между хората и
вълците има и една много съществена отлика - при опасност вълкът
напуска малките си. Това, впрочем, го отличава и от целия останал
животински свят, където инстинкът за продължение на рода кара дори и
най-слабите птички да бранят гнездото и пиленцата си.
Няма обяснение защо вълците,
щом са застрашени, зарязват котилото си.
Дали го прави от желание да съсредоточи вниманието на врага към себе си
и да го отклони от потомството си, или пък напротив, по вълчи
егоистично спасява себе си - можем само да гадаем.
И да измисляме още поговорки.
Вълкът е най-кръвожадният, свиреп и коварен хищник, който се среща у
нас. В специализираната литература той е описан с дължина на тялото
около 1,3 метра и максимално тегло 55-60 кг. Зиме козината му е гъста,
дълга и груба. По гърба е сивокафява до сивожълтеникава, с черни косми,
а коремът е по-светъл, сивобелезникав. През лятото има червеникав
отенък. Ушите му са заострени и щръкнали нагоре, а опашката му е дълга.
Вълците се движат и денем, и нощем, като извървяват понякога повече от
50 км.
Вълкът е хитър, ловък и предпазлив. Напада и разкъсва всякакви животни
- дори и най-едрите. Храни се предимно с месо от дивеч и домашни
животни, а при липса на такова яде мърша, жаби, гущери, едри бръмбари,
дори пъпки от дърветата, семена, трева, лишеи. Вълкът
изяжда от 5 до 10 кг месо средно на ден.
Размножават се през януари и февруари, като сватбуването става както
при кучетата. Бременността продължава около два месеца и вълчицата
ражда обикновено 3-6, рядко 10 слепи вълчета. Средната продължителност
на живота на вълците е около 15 години.
Като социално живеещ бозайник вълкът притежава почти 40 % по-голям брой
изразни движения отколкото самостоятелно живеещата лисица. При него
съществува и съвършена скала от изразни средства чрез звукове и миризми.
В реакциите на вълците към различните миризми се забелязват резки
контрасти. Те могат да излапат и най-вмирисаната мърша, но няма да пият
застояла вода от някоя локва. Дори при най-голяма жажда вълкът търси
чиста вода. Забелязано е, че в долчинки, намиращи се в блатисти гори,
вълците си устройват ями - поилки. Те рият земята с лапите си, докато
не стигнат до водоносен пласт.
Броят на вълците в България е над две хиляди. Условно те се разделят на
три вида. Вълк произлизащ от кръстоска с подивели кучета, балкански
вълк и карпатски. Карпатският вълк е истинският вълк - голям по размери
и свиреп.
Вълчата популация у нас е над критичните граници и застрашава екологичното равновесие. Вълкът може да бъде опасен и за човека.
Вой зловещ като бучене на буря
Странни чувства са нахлували в душата на всеки ловец, който е имал
щастието да чуе как реват или по-точно как вият вълците. Проточено и
зловещо, с гневно вълнение и храбра решителност. Крещящо отчаяние,
което прелива в яростен гняв, като бученето на буря.
Битки на живот и смърт
Между вълците избухват жестоки двубои. Двете тела се сливат в едно
сиво, въртящо се кълбо. Ръмжене, пръски кръв, парчета козина. Със
смъртна хватка за гърлото по-силният решава изхода на двубоя. Понякога
финалът е друг. Призналият се за победен вълк се спира, обръща главата
си на една страна и подава на победителя беззащитната си шия с
най-уязвимото място - гърлото. Само да го захапе, победителят ще скъса
яремните му вени. Но това не става. Когато победеният заеме поза на
подчинение, вече е в безопасност.
Победителят видимо иска да нападне предалия се враг, но правилата
на вълчите дуели не му позволяват да постъпи така. Като постои малко,
той се отдалечава, подарявайки живота на победения. Тази постъпка не
може да се нарече великодушие, подобно на човешкото. Тук действа
вроденият рефлекс, който командва поведението на по-силния. Позата на
победения, като че ли слага спирачки на агресивността на
победителя. Това правило - забраната да напада - действува само докато
победеният стои в поза на покорство. Но ако се опита да избяга,
победителят отново се нахвърля върху него и го принуждава да застине в
първоначално положение.
Герой в българския фолклор и голям хитрец
Една част от българските поговорки и приказки, в които
главният герой е вълкът, са достоверни, но други са плод на мистики,
непознаване на навиците на животното и човешки страх.
Например: "Който се бои от вълци, да не ходи в гората". Като всички
животни в нашата страна, вълкът се бои от срещата с човека и я избягва
всячески. При нашумелия наскоро случай в Северозападна България, когато
мъж удуши с ръце нападнал го вълк, явно става дума за побесняло
животно.
Приказките за "хитрата Кума Лиса и глупавия Кумчо Вълчо" не отговарят на истината. Всъщност, по-хитрият е вълкът.
Вълкът също много ловко умее да се изнизва от ловджийски хайки, тъй
като е единственото животно със силно развити три сетива - обоняние
(подушва мършата от 3 километра), слух (когато се движи с наведена
глава, за да лови по-близо миризмата на дирята, едното му ухо е
насочено напред, а другото назад, за да има по-голям обсег на
слуха) и зрение.
Да си спомним народната поговорка: "Вълкът носи сам плячката си и
затова вратът му е дебел". Вярно е. Всеки, който е виждал вълк в
природата, се е възхищавал на силно развитата шийна мускулатура на
вълчия врат. Тежкоатлетическата надареност на гърдите му още на пръв
поглед сочи, че предната част на тялото му преобладава над задната. На
нея има превес и тежината му. Затова и предните лапи на вълка са
развити по-добре от задните.
Другата поговорка - "Вълкът козината си мени, но нрава не" - също не е
случайна. Преди няколко години вълк, отгледан в домашни условия,
натръшка във Варненско 16 животни.
Как се ходи на лов преди и сега
Борбата с вълците се извършва по няколко начина - гонка (класическата
хайка за вълци), с капани, с причакване, примамване, тровене със
стрихнин, унищожаване на котилата и др.
Нека разтворим архивите и да видим как се е ловувало на вълци в
началото на миналия век. Списание "Ловец", бр.4 от 1931 г.: "Поради
големите щети от вълци още много отдавна в различни наши краища из
равнините (Дунавската, Добруджа и др.) до скоро се извършваше лов на
вълци по следния интересен начин: забелязаният вълк бива проследен от
първия човек, който е с кон на полето. Минавайки край орачи, конникът
предава преследването на вълка на първия срещнат човек с кон, който
разпряга от плуга коня си и продължава преследването. Така
преследването се предава на втори, трети и т.н. земеделски стопани,
докато изнемощял, звярът бива настигнат и убит с копраля, вила, сопа
или друго."
Така се е гонел вълк преди век. Сега го гонят с джипове и пушки.
Визитните картички ориентират следотърсача
Добрият следотърсач може да различи по следата дали е на вълк или на
вълчица. При женската върховете на средните пръсти са по-ъгловати и
заострени, сочещи навътре (към средата). При мъжкия те са по-затъпени и
са отворени встрани. Ако разстоянието между двата задни крака е
значително по-широко, отколкото между предните (които изглеждат
по-прибрани навътре), то дирята е оставена от вълчица в напреднала
бременност.
"Визитните картички" на мъжките и женските са различни.
Вълкът обича да ползва утъпканите места и затова там, където не е
обезпокояван, той се движи по черните пътища, горските пътеки,
просеките и коловозите. Предпочита праволинейната посока, но понякога,
за да замаскира хода си, прави по заешки маниер отбивания встрани -
нещо като "петлици". Ако стъпките са две по две вляво и вдясно, това е
обикновената му бърза попътна походка. Ако те са в равномерен зигзаг и
на еднакво разстояние една от друга, то вълкът е забавил хода си -
души, следи нещо. Разстоянието между тях изведнъж се скъсява и той
рязко забавя хода си - има намерение да прави скок (препятствие или
жертва).
06.01.2007