Чуйте своите
Имам въпроси.
Чакам отговорите!
Почти седемнадесет години военните разузнавачи
обясняваме на политиците, че мястото на военното разузнаване не е в
закон, който търси истината за политическите насилия в България по
време на управлението на БКП. Обясняваме това, което не се нуждае от
доказателства, защото истината е известна на много хора.
През периода от 9 септември 1944 г. до 1991 г. през редовете на
Българската народна армия (БНА) са преминали стотици хиляди, а вероятно
и милиони български граждани. Всички те знаят, че БНА, а следователно и
военното разузнаване, което е нейна неразделна част, не са имали
никакви вътрешни функции, а предназначението и задачите им изцяло са
били подчинени на
защитата срещу военно нападение.
Освен това всеки български гражданин - политик,
общественик, историк, журналист или просто любопитен човек, който
искрено желае да се запознае с предназначението и задачите на военното
разузнаване, в това число и на Разузнавателното управление на
Генералния щаб, какво е правило то, с какви методи си е служило, лесно
може да узнае това от постановленията на Политбюро за РУ на Генщаба,
които носят устройствен характер. Те са три - от 1950, 1958 и 1971 г.,
които сега са разсекретени и се намират в Държавния архив. Това може да
се узнае също така от заповедите на министъра и началника на Генщаба,
от уставите в БНА, както и от многобройните доклади на началника на
Разузнавателно управление, издадените от Разузнавателно управление
информационни документи и справочници. Те се намират в Държавния архив.
По тази причина да се търси в агентурните архиви на военното
разузнаване (досиетата) истината за каквито и да било политически
насилия означава да се търси това, за което народът казва "под вола
теле". За нашите политици обаче този срок, както и всички многобройни
доказателства, се оказаха недостатъчни.
В новото недоносче на българското законотворчество по
темата за достъпа до "досиетата" отново фигурира и военното
разузнаване. Въпреки че истината беше известна както на вносителите,
така и на лидерите на политическите сили, представени в парламента, а
също така и на президента на Републиката, законът все пак беше и приет,
и публикуван в "Държавен вестник". Защото нашите политици и държавници
не се интересуват от истината. За тях се оказа важно чрез закона да
бъде приравнена службата във военното разузнаване, а по този
начин - и в БНА, с тази в органите за Държавна сигурност. Защото
очевидно така им е наредено и те послушно изпълняват чужда воля.
Две са отличията на новия закон от по-рано издадените такива по същия въпрос:
1. В новия закон се предвижда отваряне на "досиетата" вече не
само на Разузнавателното управление на Генералния щаб, а и на всички
"разузнавателни служби" на БНА.
А "разузнавателни служби" в БНА никога не е имало.
Тази неточност обаче никак не е случайна. Разузнаването съгласно
уставите в БНА винаги е било вид бойно осигуряване, което се
осъществява със силите на самите войскови формирования, (подразделения,
части, съединения и обединения), с участието на специализирани
разузнавателни органи. Неговата организация е задача на офицерите-
разузнавачи във войските под ръководството на началник щабовете и на
командирите. По такъв начин новата редакция на закона открива
възможност за неговото разширително тълкуване и според волята на тези,
които го прилагат, би могъл да обхване почти целия личен състав на
войсковите формирования (може би с изключение на строителните и
обслужващите части). Открива се възможност например ако едно лице,
което като войник е служило в подразделенията за артилерийско
инструментално разузнаване, кандидатства за някоя публична длъжност, за
него да се изисква проверка в досието . Съзнателно давам такъв пример,
за да посоча цялата абсурдност на приетия закон.
2. Законът беше приет не при съпротивата или при изразени резерви от
страна на БСП, а при нейното активно участие и поддръжка. Членът на
Висшия партиен съвет Татяна Дончева в качеството си на
заместник-председател на Парламентарната комисия, която
внесе законопроекта, яростно защищаваше необходимостта от включване в
закона въпросите на военното разузнаване. Защитавайки това
становище, тя в предаване по телевизията направо
излъга българската общественост, че оперативният състав на
Разузнавателно управление и този на Държавна сигурност са използвани
корпоративно (тя употреби точно тази дума). Такова нещо не е имало и не
е възможно, но за нея не беше важно какво е вярно - за нея беше
единствено важно да докаже, че военното разузнаване е било също такъв
орган за насилие, какъвто е била и Държавна сигурност.
Цялото ми партийно и служебно минало
ми дава основание да се обърна към Висшия партиен съвет на БСП с въпросите:
1. Законът в този си вид, в частта му за военното разузнаване, отразява
ли виждането на Висшия партиен съвет и смятат ли членовете му за
осъдително изпълнението на конституционния дълг за защита на
отечеството, в това число и в редовете на военното разузнаване,
през периода 1944-1991 г. само поради това, че
властта е упражнявана от комунистическата партия? Или законът е
творение само на някои членове на ВС на БСП? Ако е второто, моля
останалите членове на Висшия партиен съвет да се разграничат и вземат
мерки да бъде поправена грешката!
Въпросът е не само мой. Той засяга хиляди честни български граждани, в
голямата си част членове на БСП, поради което се нуждае от недвусмислен
и бърз отговор.
2. Рязката промяна в отношенията на БСП по въпроса за "досиетата" и
подкрепата на закона в този му провокационен вид, целта на който
очевидно е да реанимира антикомунизма под нова форма, като приема за
осъдително всичко, извършено в миналото, даже защитата на Отечеството,
да задълбочава разделението на обществото и да насажда взаимна омраза,
означава ли, че БСП изцяло застава на позициите на антикомунизма и се
отказва от своето минало. А ако не - то на какво именно от политиката и
практиката на БКП тя все още се явява следовник?
Смятам за уместно да се обърна и към депутатите от "Коалиция за България".
Познавам мнозина от тях, в добросъвестността принципността, както и в
честността им никога не съм се съмнявал. Поради това недоумявам от
лекотата, с която беше гласуван този закон. Очевадно е, че това е
проява преди всичко на партийна дисциплина, а вероятно мнозина са се
доверили на Татяна Дончева като на основен автор на закона. Грешката
все още може да се поправи. Необходимо е срочно да се внесе предложение
за изменение на току-що приетия закон, като от него отпадне текстът за
военното разузнаване.
Това би следвало да направят депутатите от "Коалиция за България". Без
тях законът не би бил приет. Мнозинството от хората, чиито демократични
права неоснователно са нарушени, са избиратели именно на "Коалиция за
България".
Обръщам се и към своите бивши колеги от ръководния състав на бившата
БНА, членове на колегиума на МНО, командващи видовете въоръжени сили и
родове войски, началници на централни управления, командващи армии,
дивизии и полкове.
Те всички ме познават и знаят че аз (а това се отнася и за бившите
служители на Разузнавателно управление) не се срамувам, а се гордея с
работата си в редовете на БНА и на РУ на Генщаба. Аз защищавам не себе
си, а Българската народна армия и интересите на България. Но те защо се
спотайват? Те отлично знаят истината, защото са изграждали и ръководили
БНА, в това число и военното разузнаване, всеки в своята област. Те са
високо ерудирани, уважавани, влиятелни хора. Защо не разяснят на
политиците какво всъщност направиха те?
С този закон те политизираха армията.
Приемайки закона, те създадаха прецедент, който поставя под съмнение
императивността на заповедите и уставите. Ако до преди неговото
приемане военнослужащите знаеха, че те не носят отговорност нито за
съдържанието на заповедите, нито за коалицията, в която участва
държавата, нито за характера на властта, нито пък за политиката на
правителството, сега вече не е така. Нашите военнослужещи например в
Ирак вече ще трябва да мислят за това, че при една евентуална смяна на
правителството и овладяване на властта от политически сили, конто са
против участието на България в многонационалните сили в Ирак, от тях
може да бъде търсена отговорност не за неизпълнението на заповедите, а
за тяхното изпълнение. Защото новоизбраното правителство, подобно на
това, което сега стана в Народното събрание, може да внесе закон - също
така в нарушение на Конституцията, с който да обяви за осъдителни
всички действия на военнослужещи в изпълнение на заповедите по времето
на правителството на НДСВ и на тройната коалиция.
В казаното по-горе аз ясно разграничавам БНА и военното разузнаване от
МВР и ДС. Това е отговор на инсинуациите, които се правят чрез закона и
на опитите да се внуши, че БНА е била инструмент на политическо насилие
и за защита на властта. БНА беше инструмент не за защита на властта, а
на териториалната цялост на България и на нейния суверенитет.
Казаното от мен не следва да се тълкува в смисъл, че съм съгласен с
останалата част на закона, която се отнася за органите на ДС и че
приемам отправените упреци като еднакво основателни за всички нейни
служители. Законът и в тази своя част е несъстоятелен преди всичко
защото поставя "в един кюп" всички служители на МВР - както невинните,
така и виновните. Както героите, така и насилниците и доносниците.
Авторът е роден през 1923 г., членува в БРП от 1942
г. Партизанин е, по-късно - командир на партизански отряд, участник в
Отечествената война. Служил е на различни командни и щабни длъжности в
БНА. От май 1967 г. до септември 1990 г. е началник на Разузнавателното
управление - Генерален щаб на БНА
12.01.2007
Мнения по темата: