Повече от интересна биография

"Тайният живот на великите английски писатели" на Йордан Костурков

Милена Кацарска



Преди месец и нещо взех в ръце книгата "Тайният живот на великите английски писатели" от Йордан Костурков и побързах да се прибера вкъщи. Понеже бях развълнувана и любопитна. От една страна, защото великите английски писатели ги знам, но "тайният им живот" беше за мене загадка.
Още от първите страници ме лъхна онзи носталгичен аромат от скриновете и раклите на баба, в които бяха надиплени премени на различни хора от различно (и отминало) време. Този стипчив мирис на влажна древност е един от ароматите, които свързвам с Англия, със "зелените земи на Англия" (Блейк), както казва един от обитателите на "Ъгъла на поетите" от първите страници в книгата на Йордан Костурков.
Какво толкова ще рече някой - мирис на гробища и смърт. Пък и те нали всички до един са измрели. Вярно. Избирайки гробището като отправна точка обаче, авторът на книгата не поставя смъртта като крайна точка, като последна дума, а като момент на границата между два живота - живота преди и живота след това.
"Тайният живот на великите английски писатели" не се впуска в животоописание на една личност, а създава пантеон от личности. Не се стреми към обхватна изчерпателност, а към обогатяване и разчупване на представата за тях. С "Тайният живот на великите английски писатели" авторът-биограф колабира принципите на викторианска избирателност в биографиите. Отправя предизвикателство към кохерентността чрез артистични колажи, бракосъчетава факт и фикция, за да се родят образите на великите английски писатели на границата между житейските и литературните им текстове.
В конкретния случай за мен съществува едно друго измерение - изкусителят Йордан Костурков чрез почти апокрифната си хроника от житейски събития намира съмишленици сред поклонниците на героите от галерията на "Английската Валхала". Читателят, потискал (нездравословно) желанието си да омаловажи величията, да ги приземи, да се изживее като воайор, посяга към тази книга, потапя се в нея и изплувайки от другата страна, установява, че, изкусен и информиран, просто се е доближил до тях и произведенията им.
И така, докато скришом четях "Тайният живот на великите английски писатели", долових и друг аромат - този от улицата на стотина ярда от входа на Уестминстърското абатство - смесен аромат на къри, риба и дюнер, на лют пипер и екзотични подправки, на живот сега в днешно време. Усетих "радостта от общуването с великите", смисъла на тези биографични портрети "да върнат при нас поетите, драматурзите, романистите, критиците, създали великата столетна английска литература", по рецептата на самия Йордан Костурков.

15.01.2007

 

Мнения по темата: