Още не е късно!

Макар че е болезнено да се признават грешки...

В ДУМА на 28 декември м.г. беше поместена статия от Пеньо Върбанов Пенев. В нея той пестеливо разказва за патилата си в турските затвори, в които в течение на девет години изтърпява присъда за шпионаж в полза на България. Пеньо Пенев заявява и своето несъгласие с гласувания закон за достъпа до архивите на бившата ДС и разузнавателните служби на БА.
Следва да се отбележи, че този изумително скромен човек чак 53 години след описаните събития публично съобщава, че е изпълнявал разузнавателни задачи в интерес на отбраната на България. Досега се е въздържал, ръководейки се от поетите от него задължения при постъпването му на служба в Разузнавателно управление на Генералния щаб, както и поради опасения, че с това може да навреди на интересите на България.
Статията очевидно не е завършена. В нея авторът не е казал защо я пише и какво иска да каже с нея на държавниците, които приеха и публикуваха този закон. Вероятно е разчитал (уви, напразно) на интелигентността им и че вие сами ще се сетят за какво става дума...
А г-н Пенев очевидно иска да каже:
"Господа, съвземете се, помислете какво правите! Вие решихте, че защитата на родината, за която аз дадох най-добрите години от живота си и понесох жестоки инквизиции и тежки страдания, с което причиних и огромни трудности на цялото си семейство, може да се разглежда като осъдителна. Вие решихте, че имената на стотици хора, които достойно и самоотвержено са изпълнили своя свещен дълг към родината, трябва да стоят в един ред с тези, които са подозирани, че са извършвали политически насилия. Вие решихте, че такива като мен, вместо награда и заслужено признание, трябва да бъдат заподозрени като доносници и насилници.
Конституцията на Република България признава всички граждани за равни пред закона. Защо това не се отнася и за мен, и за всички онези български граждани, които по решение на компетентните български власти са служили в редовете на българското военно разузнаване или са сътрудничили на неговите органи? Защо вие подкрепихте и въведохте в действие закон, който, в пълно противоречие с конституцията, според която защитата на отечеството е върховен дълг на всеки български гражданин, ми вменявате във вина (а не в заслуга), изпълнението на тази повеля в редовете на Разузнавателно управление на Генералния щаб? Кое ви дава основание единствено по тази причина аз да бъда заподозрян и проверяван като потенциален насилник или доносник? И защо вината на всички уличени за други престъпления и провинения се установява само в съда, а моята и на тези, които също като мен са уличени в тежкия грях, че са изпълнявали конституционния си дълг в редовете на Разузнавателните служби на БА, е предоставено да се решава от деветчленна комисия?"
Мисля, че нещо в този дух е искал да каже полковник Пенев...
Допусната е голяма грешка и е взето несправедливо решение, но то може да бъде поправено, за което аз призовавам политиците и държавниците.
Разбира се, болезнено е да се признават грешките. Ще им стигне ли мъжеството да го направят?

О.з. ген.-полковник Васил Зикулов,
бивш началник на Военното разузнаване на България

22.01.2007