Сред нас са!

Адютант спасява от разстрел карикатурист

Васил Кунчев е съратник на Славчо Трънски, Барух Шамлиев, Анжел Вагенщайн, Салис Таджер,  съосновател е на "Жарава" и "Мисъл", инициатор е за създаването на Националното движение "Георги Димитров". Той има зад гърба си шест самостоятелни изложби, четири от които - на "Позитано" 20 в столицата, както и спечелени четири първи награди  от Българския антифашистки съюз (БАС). 

Групата на РМС от столичния квартал "Банишора".

В деня на своя юбилей - 14 януари, когато навърши 85 години, Кунчев откри изложба  в РС на БСП - Слатина и на "Позитано" 20.  Част от карикатурите се предвижда да  бъдат представени на конкурса на БАС. Кунчев е активист на социалистите в Слатинската организация на БСП и редовно инициира творчески и дружески срещи, които привличат личности от всички възрастови групи.  В сегашните си творби  авторът акцентира на действията на  терористите в Афганистан и целия арабски свят. Когато говори за това, Кунчев се просълзява, защото е преживял

ужаса на мъченията в годините на антифашистката съпротива,

както и първата фаза на Втората световна война. Не може да преглътне  съществуващото насилие и тероризъм в 21-ви век, когато хората са уж по-цивилизовани и доста по-напреднали.  

Васил Кунчев, в съгласие с Иван Кулеков - Закачалка, облечена във власт

Творбите на карикаруриста са политически, а героите са от нашето съвремие - Анастасия Мозер, която се качва по стълбицата на йерерхията, зад гърба й е Български Народен Съюз. Всичките му герои са изобразени като паметници.

И при 30 на сто необработена земя пак ще има фонд за усвояване!

Така е представен и Симеон  Сакскобургготски, който  не можа да направи необходимото за спасяването на сънародничките ни в  Либия.  Соломон  Паси пък е свързан с темата за  Козлодуй и с медсестрите. Следват Георги Марков, показал среден пръст, днес опитващ се да изобразява  ред, законност и сигурност в държавата,  Волен Сидеров,  Петър Стоянов, Стефан Софиянски, Надежда Михайлова, Иван Костов, който пък задава въпрос от трибуната на Народното събрание: "Ами ако са виновни?" Друг участник в карикатурната сбирка е кметът на София Бойко Борисов,  който се намесва във всички политически събития и Евгени Бакърджиев, чиято глава е оприличена на бомба. Ясно е защо...

Васил Кунчев рисува на коляно,

след което веднага пристъпва към оформяне на карикатурата. Твърди, че отразява пошлите и кални неща от живота и най-вече от политиката. За разлика от Борис Димовски,  който рисува любимците си, Кунчев поставя в центъра хора, които не обича. От Стоян Венев е научил, че карикатурата трябва "да се запълва като суджук", да има всичко и да  отразява пълната действителност. Затова и до днес спазва това правило в рисуването. 

Телекурс по агресия

Връщайки се в годините назад, някогашният ремсист си спомня с най-искрени чувства  за Петър Абаджиев,  Атанас Романов, Пеню  Керацов. През 1937-1938г. Еврейското читалище в София става център на ремсистка дейност. Тогава  секретар е Барух Шамлиев. Кунчев  работи и с Анжел Вагенщайн, Алберт Вайена, Салис Таджер. Всички те  издават седмичен стенвестник, който излиза с публикации по политически, научни и философски проблеми. По това време читалище "Христо Ботев" изиграва съществена роля за

борбата на младите срещу фашистката пропаганда.

В борческия столичен квартал Банишора,  където живее Васил Кунчев, се събира цветът на българската патриотична младеж. Там са Александър Басмаджиев, Никола Томов, Георги Павлов. Тогава младият карикатурист започва работа в Дирекция на трамваите и участва в основаването на  две театрални трупи - едната към дирекцията, а другата  от  възпитаници на занаятчийското училище.
Превратностите на съдбата при Васил сякаш не спират. В казармата е в 25-и пехотен полк в Сливница при полк. Монев, известен главно с това, че разстрелва без съд и присъда. Същият командир на полк има зад гърба си над 1550 убийства и не се церемони, ако усети и малък полъх от антифашестка дейност. Като войник Кунчев получава поръчение от Тодор Михайлов да намери връзка с местни другари в казармата, но там не съществуваща структура.  Васил успява да стабилизира редиците на партията в Сливница, но заради внедрен агент групата е предадена. Тогава искат смъртна присъда на седем души, като между тях са Кунчев и Теню Поцков, племенник на проф. Станишев, министър на вътрешните  работи по време на Багряновото правителство. Седемте нарочени за разстрел получават дрехи и по заповед на Монев трябва да бъдат убити пред казармата. Тогава адютантът забелязва, че одеждите, които са им дадени, са бракувани и заради това групата е  извикана във Военно-политическото разузнаване, където следствието продължава от 13 юни до 25 юли 1944 г. Адютантът, който сигнализирал за бракуваното облекло, спасил живота на антифашистите. В следствения отдел  Кунчев  заварва  Асен Черъкчиев, Невена, сестрата на Анушка Драгиева, разстреляна в същия полк. Побоищата в ареста са всекидневие и продължават до 4 часа сутринта. "Големите биячи" са Христо Буруджиев, който е удушил Александър Пеев - Бомбата,  известен футболист от "Славия".  Най-лекия бой беше ако изядеш 4-5 юмрука и няколко здрави ритника, казва Кунчев. Системата "прилеп" също била доста практикувана. Между две войнишки шкафчета завързвали антифашистите и започвали бой с пръчки, волски жили и пръти по ходилата. Самият Кунчев е изпитал подобни "преживявания" поне трийсетина пъти.
След 9-ти септември 1944 г.  Васил заминава на фронта и участва в Първата фаза на Втората световна война. Има награди за проявена храброст, но не смята себе си  за герой, защото според него проявите на саможертва  са случайни и всеки би постъпил хуманно, ако изпадне в критична ситуация. След войната започва работа  във в. "Народна младеж", сп. "Младежка трибуна", и прави всички илюстрации към изданията.
Конструкторската професия на Васил го отвежда в  Световрачене, където има модерна лабораторна инсталация за производство на сиснтетичен каучук с капацитет до 500 кг в денонощие. В завода за резервни части Кунчев изцяло е отдаден на възстановяването на текстилната промишленост, а също и на възстановяването на износените части в автотранспорта.
Друго предизвикателство за карикатуриста е поемането на длъжността

главен конструктор и механик в захарните заводи в Камено.

Участва в строителството на газстанцята на завод "Ленин". След пенсионирането си е в Централния институт за химическа промишленост.
Животът на  конструктора и художника Кунчев е свързан с големия патриот Славчо Трънски,   секционен партиен секретар в кв. Банишора по време на ученическите години на Васил. Той бил весел и общителен човек, истински приятел и другар.  Кръстан Кръстанов, Денчо Знеполски са също част от младостта на карикатуриста.
Днес, когато са минали доста години от бурните ремсови времена и от антифашистката съпротива, приятелите на Васил се събират на раздумка и се отдават на  спомени. Малко са обезверени заради днешното безхаберие на политиците, заради липсата на всеотдайност и честност. Кунчев цитира президента Георги Първанов, който заяви, че днес притъпихме социалната чуваемост. Не може да живеят другари със 70 лева на ден, а  бивши преподаватели да преживяват със събиране на хартия, гневи се Кунчев. Забравиха и фронтовоците у нас. Дават им по 30 лв.,подиграват се с хората, със заслужилите българи, твърди ветеранът.
От съвременните политици Васил уважава най-вече Георги Първанов, Сергей Станишев, Георги Божинов. Според него има и млади наши политици, които са достойни, но и такива, които са се самозабравили и "не стъпват на земята", твърди юбиляра.

Миглена Иванова     

29.01.2007