Сцена

Вечеря на свещи с руско жиголо

Вярвам в любовта и справедливостта, която може да се засели във всеки човек, казва авторът Александър Галин

Спектакълът на режисьора Владимир Петков "Руско жиголо", поставен в Драматичния театър "К. Величков", Пазарджик, е екстравагантна комедия с романтичен оттенък. Представлението е по пиесата на известния руски драматург Александър Галин "Сирена и Виктория". Това са имената на двете главни героини в тази необикновена история с неочаквани обрати. Времето на прехода, което, както казва Сирена, й е помогнало да се превърне от Пепеляшка в княгиня, също е един от героите на пиесата и спектакъла. Сирена умее да прави пари, но новите пазарни отношения в бизнеса изискват владеене на чужд език и затова тя си наема учителка па английски - Виктория, която се оказва доктор на науките. Уроците преминават около богато сервирана маса. Усвояването на глаголите "имам" и "съм" е предмет на поредния урок, в който на преден план излизат самотата и жаждата за любов и разбиране. Сирена, въпреки своята пробивност и успех, е твърде самотна, също както и Виктория. Но дейната и активна Сирена вижда, че Виктория, с която вече се е сприятелила, преживява измяната на съпруга си и решава да й помогне. 
Примамена от обява във вестника, която гласи: "Готов съм да изпълня всички тайни фантазии на жените. Млад Козирог", тя решава да повиква по телефона мъж за Виктория. Пристига бедно облечен, уморен мъж на име Константин, който обаче се оказва астроном, доктор на науките, чието име и открития са записани в световната енциклопедия. Изхвърлен извън борда от промените той си изкарва хляба като подстригва кучетата на новобогаташите. Оттук нататък се разгръща едно невероятно недоразумение, което прераства в сериозен размисъл за живота, за невъзможността той да бъде променен, за любовта, която е била възможна, но не се е случила. Опитвам се да се докосна до тези хора, еднакво съчувствайки за краткотрайния им живот, за онази възможност да се обича, която е била реална, но не се е случила, за невъзможността нещо да се промени, казва драматургът за своята пиеса. А режисьорът Владимир Петков, който е поверил ролите в представлението си на Людмила Митева (Сирена), Росица Александрова (Виктория) и Тодор Танчев (Константин), акцентира върху това, че "съвременната цивилизация опростява човека, тя го прави едноизмерен, а светът около него - примитивен и абсурден. Излишни стават хората на духа, фантазьорите, мечтателите, идеалистите...". Така тази смешна и пикантна с интригата си игра, този ексцентричен любовен триъгълник, който подарява на зрителите множество неочаквани обрати, изненади и трогателни романтични чувства, всъщност се превръща в историята за раждането на нова звезда, сияеща някъде в далечна галактика.

Премиери

Младежкият театър възражда "Честна мускетарска"

Точно на рождения си ден - 25 януари, Младежкият театър "Николай Бинев" представи на камерната си сцена най-новата си премиера - "Честна мускетарска" от Валери Петров. Постановката е на Петър Пашов, сценографията и костюмите са направили Силва Бъчварова и Васил Рокоманов, а музиката е написал Петър Цанков. Навремето, преди близо 40 години, поетът Валери Петров написал пиесата първо за куклен театър, а после сам я преработил с нов адрес - за възрастни. На сцената във въображаема последна битка с невидим враг се изправят вече остарелите четирима герои на Александър Дюма-баща - Атос, Портос, Арамис и Д'Артанян. Срещата с тях е повод за забавление, но и за не съвсем весела равносметка. Режисьорът Петър Пашов поглежда  на героите в представлението си като на "рок динозаври", получили последен шанс за изява, а актьорите осмислят идеите на автора, а в спомените се появяват маски, за да напомнят за измами и за катастрофирали илюзии.
"Едничкото нещо, което желая, е ръка на приятел със шпага на края!", е девизът на мускетарите и на спектакъла. Храбреците са рискували живота си за  своите уж велики идеали, а всъщност са били наивни марионетки, които накрая все пак проглеждат, за да видят предателството, за да разберат, че героизмът им е бил измамен. В ролята на Д'Артанян на сцената на Младежкия театър гостува Георги Спасов. Тримата мускетари са Дарин Ангелов (Атос), Вежен Велчовски (Арамис) и Цветан Даскалов (Портос), а Красимир Недев е Планше. Но режисьорът Петър Пашов поставя на всеки от тях и още много други задачи - да влизат и в други роли, да играят с кукли и маски, да пеят, да танцуват и разбира се да бъдат смели, дружни, весели и тъжни. А звездата на театъра Силвия Лулчева и дебютантката Ярослава Павлова се редуват в две крайно различни образа - те се превъплъщават и като кръчмарката Мадлен, и като кралицата на Франция.

По света

Пиеса за Горки в Париж

Едно от най-интересните заглавия в парижкия сезон се играе в театралната зала на "Еспас Карден" - пиесата на известния романист Жан-Мари Руар със заглавие "Горки, заточеникът от Капри". Спектакълът е поставен от известният режисьор Жак Рознер, а ролята на Максим Горки, заточен във вилата си на о-в Капри, играе  също така известният режисьор Роже Планшон. Пиесата, която е дебют на известния белетрист, историк и есеист Жан-Мари Руар в театъра, е посветена на няколко дни от живота на Максим Горки през 1928 г., когато големият писател е изправен пред трудния избор дали да се върне в Русия, както настоява Сталин, който е изпратил при него бившата му съпруга Катерина, или да остане вечният изгнаник. 

Горки и дългът - Роже Планшон (Горки) и Мари-Кристин (Катерина) в сцена от спектакъла

Действието в пиесата и спектакъла се развива именно в такъв драматичен момент в живота на един човек. Напрежението и драматизмът произтичат именно от този решаващ проблем, от силното присъствие на историята в духовния живот на писателя, от конфликта между любовта и политиката. Всички герои в представлението са известни исторически лица - Максим Горки, жена му Катерина, неговата любима баронеса Мура Будберг, младата поетеса Нина Берберова и поетът Владислав Ходасевич. А актьорите, които пресъздават тези персонажи са Роже Планшон, Мари-Кристин Баро, Натали Нел, Аделин Зарудиански, Ховнатан Аведикян.
Роже Планшон, който не се е появявал на сцената като актьор повече от тридесет години, споделя, че пиесата на Руар и ролята на Горки дълбоко са го впечатлили и са го изправили пред едно вълнуващо предизвикателство, защото "отдавна не е имало театрален текст, третиращ проблемите на интелектуалците, които в частния живот говорят едно, а пред обществото казват друго".

Страницата подготви Светлана Панчева

01.02.2007