Смелчаци

Ангелите на надеждата

Те, мъжките момчета от Планинската спасителна служба, денонощно са на пост, готови да откликнат на всеки зов за помощ

Методи Тодоров и Боро

Посещението ми в дома на Методи Тодоров, ръководителят на групата инструктори на лавинните кучета към Планинската спасителна служба (ПСС) при БЧК, започва с демонстрация. Лягам на тревата в двора му. По негово указание кръстосвам ръце върху лицето си, готов за експеримента. След минута Методи се показва от другия край на двора заедно с Боро. При команда "Търси!" го освобождава от повода. Кучето тръгва към мен. Лежа неподвижен. Подушва ме, клеква и леко залайва. Методи го хваща за нашийника. Гали го с поощрителното "Браво". Милва главата му. Кучето доволно върти опашка. За финал - три-четири хватки изкуствено дишане от страна на спасителя и аз ококорвам очи.
Сядаме около масата. Боро чинно се свива в краката на своя инструктор.
- Методи, приемам, че кучето ме откри по следата ми, но ако върху мен се е стоварила снежна лавина, как ще ме намери?
- Обучаваме кучето да открива миризмата на въглената киселина, която при екстремни преживявания човек отделя заедно с адреналина.
- Да си припомним - адреналинът е хормонът на надбъбречните жлези. Отделя се при силна възбуда, гняв, напрежение...
- Така е и при затрупания от лавина човек...
- Кучето надушва миризмата и после?
- Миризмата се излъчва във форма на конус с връх дишащият човек. Кучето започва да разравя снега. Това то върши съвсем точно, докато открие дишащият човек.
- Колко миризми то може да различи?
- Според някои автори - около 15 000 нюанса...
- Сигурно е така, след като кучето вече се използва за откриване на взривни вещества и наркотици. Как става това?
- Обучават се да приемат широк спектър миризми на наркотици, затворени в кутии. На една сбирка в Италия бил показан случай с особено трудна маскировка. В празен резервоар на камион поставили херметически затворена кутия с наркотик. Капака на резервоара заварили с електрожен. След това резервоарът бил боядисан с нитроцелулозен лак и го напълнили с гориво. Пуснали обучено куче. Въпреки букета от миризми - най-остра била миризмата на бензин и ацетон - кучето обдушило камиона, спряло до резервоара, започнало да го дращи с нокти и да лае. Толкоз.
- До нас е твоят Боро с цялото аристократично величие на породата немска овчарка. Коя порода се предпочита за спасители? Как ги обучавате?
- Предпочитат се кучета от породата немска овчарка. Те са бързо повратливи, имат добра кондиция, физическа издръжливост и интелект. Обучението им започва от 3-4-месечна възраст. Тръгва се с познати от дресурата прийоми - галене, говорене, леки прибежки, игра с топка, подскоци. Специалната подготовка е свързана със затвърдяването на определени миризми. От петия-шестия месец се включва и физическото натоварване - бягане, скокове, дълги преходи в труднопреодолими терени. Най-важната част от обучението е изграждането на синхрон в поведението между инструктора и кучето. Инструкторът трябва да възприема моментално поведенческите прояви на кучето и да реагира адекватно. Езикът на кучето към нас е неговото поведение - трябва да познаваме какво изразява с движението на главата, с щръкналите или леко клепнали уши, с начина на движение на опашката. Трябва да схващаме емоционалното състояние на кучето по погледа, по учестения или по разредения лай, по походката и пр.
- Сега разкажи за себе си.
- Диплом за планински спасител получих през 1977 г. С гордост искам да отбележа, че до висока класа стигнах благодарение на моя инструктор Огнян Балджийски - човек, лудо влюбен в планината и планинскоспасителното дело. През 1982 г. положих изпит за инструктор на спасителни кучета, от 1989-а съм ръководител на това звено.
- Следователно сегашната ти квалификация е плод на 29-годишен труд. Посочи ни напрегнати моменти от работата с кучетата-спасители.
- От действията ни зависи искрицата живот на пострадалия. Аз и моите другари заедно с кучетата сме участвали в десетки спасителни акции - при жп катастрофите при Сливница и гара Казичене, при трагедията с войниците при форсирането на река Върбица в Родопите, участието ни в спасителните работи след катастрофалното земетресение в Армения (1988), двете силни земетресения в Турция (1999), издирвателните работи при рухването на сградата на ул. "Алабин" в София.
- Колко кучета са ваши помощници в спасителните акции?
- Двадесет и две. Най-голям е броят им в района Банско-Разлог-Добринище - 9 кучета, и в София - 6.
- Как в чужбина оценяват подготовката и участието на нашите спасители в международни акции?
- Навсякъде получаваме високи оценки при тренировъчните и оперативно-спасителните акции. Работата ни впечатлява както Международната организация по планинско спасяване, така и отделни личности с хуманитарна нагласа. Така например от 1988 г. ние получаваме от г-жа Ренате Бергандер от Мюнхен многократно дарения по над 1000 евро. Тя ни подари и един високопроходим автомобил. Помощ ни оказва и френската фирма "Роял канинг", която е производителка на храни за кучета. Българи, водени също от хуманитарни чувства, ни подпомагат в изхранването на кучетата и в покупката на екипи.
- С каква храна ги храните?
- Онези, които си мислят, че ги храним с кокали и отпадъци от трапезата, са много далеч от истината. Храната им съдържа висококонцентрирани в строго определени пропорции мазнини, белтъчини, въглехидрати, минерални вещества, витамини. У нас нямаме производство на подобри храни и затова ги внасяме отвън - предимно от фирмата "Роял канинг".
- Методи, благодаря ти за този разговор. Мъжки момчета сте! Без да се изненадваш, на изпроводяк бих ви пожелал все по-малко работа. А всяка ваша акция да завършва с щастлив край.

Запомнете телефон 963 2000 

Това е телефонният номер, който трябва да се изписва във всички информационни страници на вестниците и всеки планинар следва да го знае.
Наченките на планинското спасително дело са свързани с рискованите прояви на другарство още в началото на ХХ век. На 23 декември 1923 г. при лоши метеорологични условия под хижа "Алеко" се загубва Петър Димитров. Негови приятели безуспешно го търсят близо три дни с малката надежда да го открият жив. Не успяват. Намират трупа му на 11 май 1924 г. след стопяване на снеговете.
На 21 февруари 1929 г. при страхотна снежна буря изпада в беда Димитър Бърдаров. Негови другари оформят команда, но не успяват да го спасят.
На 18 януари 1930 г. домакинът на хижа "Мусала" Стоян Ерделски, въпреки познаването на пътеките в Рила, попада в гъста мъгла и се загубва. Сформираната набързо спасителна група го открива и спасява. Не е такъв случаят през същия месец на Витоша. В местността "Острова" група от 7 студенти-скиори е обхваната в обятията на бушуваща снежна буря. Шестима успяват да се спасят. Усилията да помогнат на приятеля си Павел Романски са без резултат. Днес паметникът на скулптора Иван Фунев - известен като паметникът на другарството - бележи мястото на неговата гибел.
 Тези и още няколко нещастни случаи остро поставят в 1933 г. пред туристическите деятели необходимостта да се създаде спасителна служба.
Едва през 1937 г. ПСС, изградена от доброволци, разполага вече с три бази с аптеки (във витошките хижи "Алеко", "Кумата" и "Момина скала"). През 1951 г. службата преминава към БЧК и използва нейната добра материална база. По-късно започва обучението на планински спасителни кучета, провежда се и първият у нас курс за въздушни спасители (1977). Оформя се звено с вертолети.
Днес ПСС при БЧК денонощно е на своя пост с 33 спасителни отряда, в които действат около 700 спасители-доброволци, или както спасените с признателност ги наричат "ангели на надеждата".
И така, запомнете тел. номер 963 2000 - Планинска спасителна служба. И още нещо: сключете си планинска застраховка, която е в размер от 1,50 до 20 лв. в зависимост от срока на застраховане.

Легендарни имена

Бари

Неговото име - Бари, било познато на много хора от Швейцария, Италия, Франция. Той бил едно от спасителните кучета на манастира Сан Бернар. Животът му бил неотклонно свързан със снежните виелици на прохода Голям Сан Бернар, свързващ Швейцария с Италия. Имал и своеобразен рекорд между своите събратя - спасил от бялата смърт 40 човека! А 41-ят?
...През 1812 г. след поражението в Русия Наполеон повел разбитата си армия към Франция. Преминавайки през Алпите, част от войниците му се разбягали. Един от дезертьорите се насочил към прохода Голям Сан Бернар. Движейки се напосоки, изведнъж затънал в дълбока пряспа и мигновено бил затрупан със сняг. За щастие на войника едрият Бари - кучетата от породата санбернар достигат тегло до 80-90 кг - го открил. С лапите си разровил снега и легнал до тялото му да го топли. Това била част от дресурата на манастирските спасителни кучета. Измръзналият войник се позатоплил и дошъл в съзнание. Отваряйки очи, с ужас видял до себе си голяма заснежена муцуна на огромно животно. Помислил го за вълк, с бърз удар с войнишкия си нож пробол тялото му и побегнал. Ранен, Бари с мъка се добрал до манастира. Монасите го лекували, после във ветеринарната лечебница на Берн под грижите на лекарите Бари оживял. Но не можал да се оправи напълно. След две години умрял.
Славата на легендарния Бари не затихнала до края на ХIХ век. За него писали във вестници и списания, издавали книги, издигнали му в парижкото гробище Пер Лешез паметник. На постамента поставили каменна скулптура на куче от породата санбернар, което носи на гърба си малко дете. Върху бронзовата плоча на постамента сложили кратък надпис: "Той спаси 40 човека, 41-ият го уби."

Болто

През януари 1925 г. над цяла Аляска дни наред свирепствала виелица. Точно по това време в градчето Ном започва епидемия от дифтерит. Противодифтеритна ваксина можело да се донесе единствено от град Ненан, отдалечен на малко повече от 1000 км. На 27 януари хора и кучета тръгнали в поход срещу смъртта.
Първият етап от маршрута започвал от Ненан в посока към градчето Танан. Продължавал по заледената река Юкон, след това към Шектолик и стигал до залива Нортон, покрит с начупени ледени блокове. Движението по тях било крайно рисковано. След драматично размишление водачът взел решение да приеме риска и тръгнал да обхожда всичките 11 кучета. Спирал при всяко, галел го и целувал заледената му муцуна. Приказвал им, че няма друг изход и трябва да продължат. Впрягът тръгнал. Човекът предоставил избора на пътя по ледените блокове на нюха на кучето-водач и на рефлексите на всяко куче. С огромно напрежение, метър по метър, впрягът се добрал до мястото на срещата със следващата щафета. Предпоследната!
В последния етап щафетата била поета от известния полярник Хунар Кесон. Неговият впряг от 13 кучета се предвождал от Болто - силно, умно и добре обучено за водач куче. Достойнствата му били познати в цяла Аляска. Простиналият от чакане Кесон увил плътно в кожите контейнера с ваксината и дал команда на Болто за тръгване.
По някое време в полусъница Кесон почувствал, че впрягът не се движи. Премръзнал, слязъл от шейната. С премрежен от виелицата поглед бавно заоглеждал лапите на кучетата. Остри ледени кристали се били набили между пръстите им. Опитал да ги почисти с измръзналите си пръсти. Не успял. Тогава с нечувана упоритост взел да ги прегризва със зъбите си. Когато стигнал до Болто, долепил лице до главата му. Погледите им се срещнали. Прегърнал го. Започнал да го гали и да му говори. След минута Кесон се тръшнал в шейната и с прегракнало гърло дал команда: "Болто, напред! Болто, напред!" Гласът му замръзнал във въздуха. Но кучето, приело командата на своя стопанин, повело впряга през снежните преспи. Посока - запад.
Малко преди обяд на 2 февруари Болто, заснеженият впряг и замръзналият и с подути очи Кесон пристигнали в Ном. Положението било спасено!
На следващия ден много от американските вестници описали на първите си страници героичната щафета на смелите мъже, всеотдайността на кучетата-спасители. Записали и най-значителния рекорд на полярните кучета - пътя вместо за девет, те изминали за пет и половина денонощия. А възторга и благодарността си към Болто хората увековечили в централния парк на Ню Йорк с бронзова скулптура на куче от породата полярна лайка. В благодарствения надпис с едри букви поставили името Болто.

Страниците подготви Кирил Танев

03.02.2007