Веселин Стойков:

Светът се побира в 12 часа полет

Новият, едва 33-годишен директор на старозагорската опера е категоричен, че изпитва емоционална привързаност към Града на липите и към трупата, където е работил като солист дядо му Господин Петров

Веселин Стойков е роден в Стара Загора през 1973 г., произхожда от рода на дългогодишния тукашен солист Господин Петков, учил е цигулка в СМУ "Христина Морфова" в Стара Загора, където завършва обучението си през 1992 г. като артист-оркестрант. Същата година кандидатства в ДМА "Панчо Владигеров" - оперно пеене, където е приет на първо място, с най-висок бал от кандидатстващите. На 21 години дебютира в първата си централна роля - Дон Базилио в "Севилският бръснар" от Дж. Росини на сцената на старозагорската опера. Завършил е майсторския клас на Интернационалната музикална академия за солисти (I.M.A.S.) в Хановер с диплома за отличие. Същата година става финалист на международния оперен конкурс "Феручо Талиавини" в Грац (Австрия), който се провежда под президентството на Джоан Съдърланд и Луиджи Алва. От 1998 г. е първи солист в Щатстеатер Гизен, а от сезонa 2001/2002 г. е солист на Колнер опер и постоянен гост-солист на Щатстеатер Хановер. От началото на 2004 г. Веселин Стойков живее във Виена, солист е на свободна практика и работи като шеф-мениджър на японския отдел в импресарската агенция "Бухман и Каспар".



Разговаря Христо Христов

- Имате впечатляваща за възрастта си артистична кариера, г-н Стойков. За нея или за новата ви работа като диригент на старозагорската опера предпочитате да разговаряме?
- Кариерата ми може да бъде проследена от всеки, който би желал това в личния ми интернет сайт, нека да насочим разговора към онова, за което са ме назначили...
- Със сигурност вече са ви задали въпроса защо се завръщате в България?
- И съответно съм отговорил, че не става дума за завръщане. Съвременният свят се побира в рамките на 12 часа полет със самолет. При добра организация смятам, че мога да съвместявам ангажиментите си като изпълнител с тези на директор, на мениджър на трупата в родния си град.
- Изпитвате ли по-особено чувство към старозагорската трупа, все пак оттук тръгва кариерата ви?
- Нещо повече, едва двегодишен съм воден тук от дядо си, солиста Господин Петров, и още невръстен съм щъкал между кулисите. Затова си признавам, че идването ми тук е донякъде и плод на емоция. За съжаление заварвам трупата в твърде окаяно състояние. Не като сграда, надявам се, че строителите ще изпълнят ангажиментите си и на 4 октомври ще пеем от новата сцена, а като равнище на ансамбъла, на постановките. Отвсякъде личи как е липсвала... работа. Не твърдя, че ще откривам колелото и топлата вода. Просто ще искам да се заработи така, както се е работеше по времето, когато директор беше покойният маестро Димитър Димитров и когато беше достигнат своеобразен връх. Определено е липсвал нормален репетиционен процес, налице е един... организиран хаос. Може би звучи нелицеприятно и остро, но смятам, че нещата трябва да се наричат с истинските им имена.
- Къде виждате причините за това състояние и не се ли крият те в демотивираността на музикантите и певците. Ниски заплати, липса на самостоятелна сцена от есента на 1991 г...
- За причините по-добре е да се пита досегашното ръководство. Със сигурност те са комплексни, но моята работа е не да търся причините, а да решавам проблемите. Разбира се, не сам, а с екипа си, в който влизат като зам.-директор Тенко Калайджиев, главен диригент Диан Чобанов и главна режисьорка Нина Найденова.
- На какво ще заложите, каква е вашата концепция, с която спечелихте в напревара със 7 конкуренти конкурса, обявен от Министерството на културата?
- Не бих искал трупата да научава концепцията ми от страниците на вестниците, затова ще отбележа само няколко елемента от нея. Разчитам на работата, на точността и коректността. Само с работа, работа, с много работа може нещо да се случи. Концепцията ми е развита за 6-годишен период, въпреки че мандатът ми е 3-годишен. Свикнал съм, ако искам да постигна нещо на 100-процента, да вдигна летвата двойно. Възнамерявам да променим репертоара, макар че в момента ръцете ми са вързани от вече подписани договори и на практика боксувам. В новия репертоар ще има по-голямо разнообразие - на руски, немски, български заглавия. Защото през последните години тук е игран най-вече Верди, има едно-две заглавия на Пучини и няколко детски опери от проф. Александър Йосифов. Не бих искал да шокирам публиката с напълно непознати заглавия и автори, но според мен трябва да има повече български опери, те са част от националната ни идентичност. Още на 7 март се надявам да бъде изнесен първият симфоничен концерт от оркестъра и тези концерти да станат традиция.
- Нови заглавия, нови декори, постоянни концерти, това струва пари...
- У нас, в България, винаги първо казваме, че нещо струва пари, докато по света си задават въпроса1 какво правят с парите, които получават. Операта получава добро финансиране от общината, имаме изключително добронамерено настроен към проблемите ни кмет в лицето на д-р Евгений Желев. Какво обаче се прави с тези средства, не се ли наливат в една неработеща структура? Защо се дават пари за състав, който на практика два месеца е в платен отпуск? Толкова е била продължителността на последното турне м.г. в САЩ. И сега някои солисти са навън, оркестърът не е репетирал нормално... Да, аз съм за турнетата, но не срещу мизерни хонорари и на смешни сцени, а най-вече в неподходящ сезон. Искам да стигнем до края на годината равнище, което ще ми позволи като директор да казвам на импресариите къде бихме искали да отидем и кога. Най-добре през лятото. Защото ние имаме ангажимент към Стара Загора и липсата ни от културния афиш не е добър атестат.
- Предвиждате привличане на интересни изпълнители, но пак ще става дума за пари...
- Нали не мислите, че ако поканим една Веселина Кацарова, която е водещо мецосопрано в света и е старозагорка, първата й мисъл ще бъде за хонорара? Ако изградим сериозен ансамбъл, далеч по-лесно ще бъде да каним сериозни изпълнители за участия. Трупата има голям потенциал, смятам, че с усилията на диригентите под ръководството на г-н Чобанов той ще се разкрие напълно.
- Очаквате ли съпротива срещу намеренията си да въведете нови порядки?
- Защо да са нови тези порядки, така се работи в сериозните оперни театри по цял свят. Ето, ние едва сега изкарахме репертоарния план за февруари, а в Япония, откъдето току-що се завърнах, работят над плана си за 2010 г. Моят личен артистичен план е готов до 2009 г. Организацията е в основата на успеха. Като знаеш какво ще правиш през следващите три-пет години, далеч по-лесно ще можеш да каниш външни изпълнители. Колкото до някаква скрита съпротива -да, сигурно ще има и такава, човешко е, но не смятам да се предавам. Не съм любител на крайните решения, но ако се наложи сигурно ще се разделим с някои хора.
- В аванс - ще има ли тази година юбилейно, 40-о издание на фестивала на оперното и балетното изкуство?
- Разбира се, през април-юни ще бъде, но нека не бързаме с подробностите. Надявам се за в бъдеще той да стане част от европейската верига фестивали.
- Старозагорци очакват нещо грандиозно при откриването на възстановената оперна сграда.
- Със сигурност ще направим голям гала концерт, ще поканим Анна Томова-Синтова, Веселина Кацарова, Орлин Анастасов, Юлиян Константинов...
- Имате ли намерение да чувате съветите на старозагорските меломани?
- Отворен съм за всякакви мнения, ще имам приемен ден, възнамерявам да създадем общество на приятелите на операта. Тази опера е създадена, защото обществеността е имала потребност от нея, не можем да слушаме само себе си.
- И накрая - кога и в каква роля ще видим баритона Веселин Стойков на старозагорска сцена?
- Имам достатъчно артистични ангажименти, наскоро се върнах от участие в "Дон Жуан" на гватемалската национална опера, предстои да пея в Сан Салвадор. Казах, че програмата ми е ясна за две години напред, така че тук на първо време ще се концентрирам върху задълженията си на директор.

07.02.2007

 

Мнения по темата: