Баба Марта носи армаган от Баба Марта

Кожа, вълна, сушени плодове и листа са само част от материалите на хилядите майстори

Деси Велева

След броени дни всички българи ще спазят старата и уникална традиция да се закичат с мартеници. Едни слагат преплетени червени и бели конци на китките си, други - гердани на врата, трети прибавят и син конец против уроки. През годините в търсене на разнообразие и запазване на утвърдения обичай мартениците се срещат в безкрайни варианти. Наред с Пижо и Пенда има гривни, медальони, пръстени... А червено-бялото вече се допълва от всички възможни цветове, като във всеки е внесен различен смисъл - за здраве, плодородие и сила. Да спорим правилно ли е прокрадването на кичозни елементи в чисто българската ни традиция е излишно. Нововъведенията са наречени все за хубаво, а никой не може да си помисли, че основата на адета - червено-белият конец, някога ще отстъпи мястото си.
Както всяко дете знае, Баба Марта идва на всеки първи ден от март и подарява мартеничка. Може ли тогава Баба Марта да продава творенията си? Може. И го прави на една от крайните спирки в краен столичен квартал. 
За поредна година 71-годишната баба Марта се опитва да изкара някой лев с продажба на мартеници, които сама е направила. За нея е неприемливо да предлага пластмасови измишльотини с картинки на популярни и постоянно сменящи се според модата тв "герои". Затова няколко седмици преди 1 март започва да плете, връзва и шие свои произведения от прежда и конци.
Баба Марта не е много весела като митологичната си съименичка. Може да разказва дълго баналната нашенска история за ниската пенсия, самотата на възрастния човек и невъзможността на децата да помагат. Но в дните преди веселия празник не желае да влиза в подробности около тъжните житейски факти. Предпочита да радва хората с мартениците си и не иска да осъзнае, че изостава от модата с плетените мартеници във формата на зайче, куче или прости кръгчета. Затова и малко столичани се спират пред импровизираната маса на баба Марта. Нито една мартеница не превишава левче, но ниските цени не създават предпоставки за опашки от кандидат-купувачи. Надеждата на бабата е в оставащите дни до 1 март интересът да се позасили, а за нея да останат хем малко парички, хем удовлетворение, че десетки хора ще носят нейните творби.  
При конкуренцията нещата стоят по-различно. Десетки фирми, специализирали се в изработването на мартеници, заливат пазара с разнообразни видове. И възниква въпросът - действително ли ден година храни? Очевидно - да, след като тротоарите стават непроходими още в края на февруари, а пешеходците правят почти професионален слалом между сергиите. По тях са накичени безброй професионално направени мартеници. Поставени са в още по-атрактивни опаковки и съответно привличат повече купувачи. Естествено е цените им да съответстват на претенциите, като обикновената мартеница струва по 2-3 лева. Наред с традиционните пискюли, доста популярни са и гривните с вплетени имена или зодии, както и във форма на подкови за късмет.

В търсене на оригиналност през последните години срещу бабите-аматьори се изправят фирми или отделни производители на мартеници, претендиращи за уникати. Те също се изработват ръчно, но дотук свършват приликите с творбите на баба Марта от крайния софийски квартал. Мартениците на тези професионалисти са наречени арт и в тях действително е вложен не само много труд, но и фантазия. Кожа, вълна, изсушени плодове и листа са само част от използваните материали за арт мартениците. По някой път обаче авторите им забравят какво всъщност трябва да изработят, а произведенията на изкуството на практика не приличат на мартеници. Но може би пък следващата мода ще бъде завръщане в традицията. И тогава хилядите баби ще станат реална конкуренция в онзи ден, който храни цялата година.

24.02.2007