Живите помним

Без съд и присъда

Стоян Иванов Величков - Романов, е роден на 7 март 1907 г. в село Божица, Омуртагско. Син е на Иван Величков, участник в Балканската, Междусъюзническата и Европейската война, награждаван за храброст за боевете при Одрин, Чаталджа, Криволак и Добро поле.
Стоян работи на строежа на читалище "Отец Паисий" в Омуртаг, след това - в коларо-железарска работилница в Попово, а в София - във френската фирма "Фер метал" и на строежи като майстор строител.
Едва 16-годишен се свързва с младежкия ръководител от Пловдив Юруков, секретар на ЦК на Комсомола. Чете прогресивна литература, укрива библиотеката на софийската организация. След убийството на Юруков е арестуван и въдворен в родното си село, после - в Кърджалийско.
През 1928-1929 г. е на военна служба в 7-и пехотен полк. За отлична стрелба е награждаван с домашни отпуски и сребърен часовник "Лонжин".
След казармата отново е в София и отново работи в строителството. Членува в БРП (к) и е един от най-активните помощници на Съби Димитров. Близки негови приятели са Георги В. Цанков (след 9 септември 1944 г. - министър на вътрешните работи) и Георги Марков от с. Драгалевци. Политическата и синдикална дейност не убягват от вниманието на полицията и Стоян Романов многократно е арестуван и репресиран. Въпреки голямата си заетост намира време да подпомага младежи от родния си край със средства и намиране на работа на строежите, които ръководи вече като предприемач, а други млади хора устройва като сервитьори.
Стоян Романов се включва активно в партийната дейност, пак заедно с другарите си Георги Цанков и Георги Марков от с. Драгалевци. Наред със тези задължения той развива и широка политическа дейност в земляческата Тузлушка организация. Твърде често се налага организацията и лично той да оказват помощ на материално слаби ученици и студенти като Димитър Миланов, Димитър Пенев и други.
Най-често срещат Стоян Романов в гостилницата "При бай Ангел". Стоян гарантира пред собственика да се хранят "на тефтерче" някои студенти и занаятчии, които посещават занаятчийското училище - Димитър Миланов, Никола Новков и др.
През зимата на 1942-1943 г. го арестуват и интернират в лагера Еникьой. Тук са събрани много видни партийни и политически дейци на българската интелигенция - акад. Тодор Павлов, Сава Гановски, Пенчо Русев, Венко Марковски, Георги Кумбилиев, Любен Станчев и др. Строителната специалност на Романов е удобство при участието му в организирането на бягствата на лагерниците и му е възложено да организира и бягството на застрашени партийни функционери. Успешно се справя със задачата, сред "бегълците" са и Кумбелиев,  Сава Гановски, Любен Станчев и още пет-шест застрашени от тежки присъди концлагеристи.
След разпускането на лагера "Еникьой" той се връща в родното си село, но едва пристигнал, е посетен от командира на Тузлушката партизанска чета "Никола Новков", който го моли да им окаже помощ при планиране и изграждане на убежища - бункери и временни скривалища.
След едно внезапно посещение на Атанас Анастасов в нашия дом, Стоян предчувства, че това е посещение на "неканен гост" и е по-скоро проверка за донесение на полицията. Посещава го и Райко Веселинов със задача, поставена от Никола Новков, и това посещение засилва съмнението, че целта им е "да проверят".
На 18 декември 1943 г. Стоян Романов е арестуван, задържан е за едно денонощие в с. Поляне и на 19 декември 1943 г. призори е изведен за разстрел. Задължават го дори да изкопае сам гроба си... Разстрелян е без съд и присъда между селата Семерци, Горна Златица и Пиринец, на 100-ина метра от пътя за Попово.
Преди разстрела го питат за последното му желание. Той отговаря: "Господа, вие не сте в състояние да изпълните моето желание, то е такова, че не може да се изпълни. Бих искал да сте на моето място!.."
Команда, залп. Разстрел...

Йордан Романов,
брат на героя-антифашист

07.03.2007

 

Мнения по темата: