Софийският боклук като антиутопия

Александър Симов

Повестта на братя Стругацки "Пикник край пътя" е едно от най-великите произведения на научната фантастика изобщо. В тази зашеметяваща книга се разказва за Земята след посещението на извънземните. Всъщност извънземните са кацнали на нашата планета, но контакт с тях изобщо не е осъществен. След отлитането им обаче мястото, на което са се приземили, придобива много странни свойства. Хиляди търсачи от целия свят се впускат да изследват странната зона и откриват интересни предмети, останали след космическото посещение. Заглавието на книгата идва от изуменото предположение на един от учените, че всъщност извънземните са дошли просто на пикник и сега задачата на човечеството е да рови в оставените след тях боклуци.
Като се замислим, литературната ситуация описана от руснаците, е направо цвете в сравнение с антиутопичния екшън, който редовно се разгаря около софийския боклук. В повестта отпадъците на извънземните все пак носят полза на хората, докато отпадъците на София се скиторят немили-недраги из родината и навсякъде ги посрещат с гневен плам и дълги митинги.
В сагата с боклука има нещо, което навява отчаяние и усещане за нерадостно бъдеще. поредното развитие на драмата говори за това. За да стигнат до Цалапица, чието сметище даде глътка въздух на софийската драма, камионите с балите минават по заобиколни пътища - само и само да не бъдат посрещнати от местните бунтовници, които с телата си преграждат пътищата към заветното сметище. Бойко Борисов намери демографски аргумент и се опита да обясни на протестиращите, че боклукът на София всъщност не бил софийски, защо столичани били 400 хиляди души, а в града реално живеели 2 милиона.
Боклукът на столицата винаги ще ражда драматични новини, докато не стане ясно, защо проблемът не е бил решен 10 години. Докато виновниците за сегашният проблем не бъдат осъдени да живеят 10 години до балите, за да видят как "ефирното" им ухание удря главата и превръща нормалните граждани в градски партизани.
"Пикник край пътя" завършва фантастично. Главният герой намира най-добрият предмет, захвърлен като боклук от извънземните - сфера, която изпълнява всички желания. Тогава пред нея той си пожела едно-единствено нещо - "щастие за всички даром и нека никой да не бъде пренебрегнат". Балите с боклука на София желания не изпълняват - това поне се вижда с просто око и се усеща с нюх. Затова никой не може да каже какво ли още ни чака.

09.03.2007

 

Мнения по темата: