Светлина в мрака

"Ние сме морски фар! Не можем да се преместим!"

1500 маяка пращат сигнал "Надежда" на хиляди кораби по цял свят

Сещате ли се за онази тв реклама, в която се разиграва следната ситуация: "Буря в морето, кораб се носи по високите вълни. Точно насреща му идва друг морски съд. От кораба се изпраща съобщение: "Плавайте вляво, ще се сблъскаме". Никакъв отговор. Отново съобщение:"Преместете се вляво!". Пак няма отговор и светлините продължават да наближават. Пореден сигнал: "Махнете се от пътя ни. Тук е най-големият самолетоносач на САЩ, няма да променим курса си!!!" Най-сетне от другата страна се чува отговор:"Не можем да се преместим. Ние сме морски фар..."



На не повече от 1500 места по света може да се чуе подобен разговор. Според статистиката толкова са действащите морски фарове на планетата. Повече от 2000 години те показват верния път на плавателните съдове и въпреки напредъка на технологиите, все още работят. Освен с чисто практичната си насоченост да бъдат светлина в мрака, те се асоциират с романтика, но и със самота. Всеки фар е уникален - мига на последователен брой от паузи и характеристиката му е записана на всяка морска карта и е позната на всички капитани.
Сега работещите фарове по българското Черноморие са осем. Четири от тях са в района на Варна - фар Галата, Екрене, Шабла и Калиакра. Повечето са построени от френски инженери между 1856 и 1866 г. През ХХ век те са модернизирани или направо изградени наново.
Известно е, че фарът на Галата е пострадал при бойни действия през 1915 г. Тогава руският кораб "Императрица Мария" и още 22 съда започват обстрел на Варна, при който оптиката на фара е унищожена. Това на практика се оказва положително, тъй като маякът се сдобива с нова по-модерна френска оптика, която работи чак до 1987 г. Галата е най-високият фар по Черноморието ни - издига се на 94 м над морското равнище, което е с 2 м повече от фара на нос Емине. 
Построената от французите кула на Калиакра също е жертва, но този път на природни сили. Тя буквално пада през 1901 г. при земетресение. Една година по-късно обаче на носа отново се издига фар. Тази година през август ще бъде отбелязана 105-ата годишнина от издигането на първия калиакренски фар.
 Това не са единствените творби на френските инженери у нас - фаровете на Емине, Св. Анастасия и Св. Иван стават реалност благодарение на техния труд между 1880 и 1888 г. Интересен факт за фара Емине е, че заедно с този на Калиакра излиза невероятно скъпо за времето си. За тях са похарчени 15 100 златни лева. Едва през 1909 г. грижите за фаровете се поемат от българската държава, която до този момент е построила пристанищните фарове в Бургас и Варна. Смята се обаче, че фарът на нос Екрене е първият истински модерен маяк у нас, с който навлизат новите технологии в тази сфера. Той е построен през 1961 г., а след завършването му, започва модернизацията на всички български фарове.
Не една и две са историите за самотния и странен живот на пазителите на фаровете. Съпрузите Асен и Ганка например живели цели осем години на един от островите в Черно море - Св. Иван, за да се грижат за фара му. Двамата гледали овце и кози, а около тях гларуси снасяли яйцата си - изобщо романтична картинка. На практика обаче подобен живот не е лек. Те се борели с редица битови неудобства, докато напуснат самотното си жилище. На острова им има и останки от стар фар. Смята се, че още в древността на най-високата част на Св. Иван е пален огън, за да могат корабите да се ориентират и да не се блъснат в скалите.
Най-популярни пазачи на фара са обаче Ташо Димитров, служител на фара край Шабла и съпругата му Росица. Почти в края на всяка година те стават част от новините като първите българи, които влизат в новата година. Фарът е разположен на най-източната точка на България и посреща годината с 21 минути по-рано от София.


Отива ли си светлината от брега?

Най-големият принос за усъвършенстването на конструкцията на маяците е направен в началото на XX век от шведския учен Густав Дален. Той е известен с изобретяването на слънчевия клапан, който позволява да се автоматизира работата на фаровете.
С годините необходимостта от пазители на маяците на практика изчезва. Тяхната работа се свежда до това да ги поправят в екстремни ситуации. Усъвършенстването на навигационната техника и въвеждането на GPS системата води до намаляването на неавтоматизираните фарове и последният е бил демонтиран през 90-те години на ХХ век.


Природата срещу чудото на света

Египет може да се похвали като земя, на която се издига едно от най-големите свидетелства за човешкия гении. Преди повече от 2000 години там е построен Александрийския фар, причисляван към Седемте чудеса на света. Естествено той не е мигал на определен брой секунди с бяла или червена светлина. По простата причина, че светлината, която излъчвал, била от огън. Около него била поставена система от огледала, която отразявала светлината надалече в морето. За първи път това става около 295 г. пр. Хр. или пет години след наячалото на изграждането на кулата на остров Фарос, близо до град Александрия в Египет. В края на строежа фарът достига 134 метра, той е една от най-високите конструкции за времето си. Тя е била изградена от бели камъни, а вместо сводове, има трегери. Архитектът Сострат Книдски проектирал фара на три етажа. Най-долу е основата, във формата на квадрат с площ 8,5 кв. м. Четирите му стени са обърнати към четирите посоки на света. Вторият етаж е с осмоъгълна форма, а на върха си фарът имал куполообразна част със статуята на Посейдон.
Маякът бил и крепост с наблюдателен пост на Александрия. От него можело да се види вражески флот отдалеч. Цялата красота и величие на Александрийския фар изчезват за минути през 1375 г. Трудно е да се повярва, че природата светкавично унищожава със земетресение едно от най-големите човешки постижения. Днес на мястото на фара се издига крепостта Каит Бей.

Страницата подготви Деси Велева

17.03.2007


 

Мнения по темата: