Павел Поппандов:
В Сатирата има раздвижване...
Не мога да си представя да закъснея за
представление или за репетиция и да накарам някой друг да ме замести,
както правят народните представители, казва известният артист
 |
Павел Поппандов - един от символите на българското кино и театър ще се
въплъти в типично нашенски съпруг с всичките си недостатъци и кусури в
пиесата на Василий Сигарев "Детектор на лъжата". Негова съпруга ще
бъде Албена Колева, а Филип Трифонов - семеен хипнотизатор.
Спектакълът, който е режисиран от Николай Гундеров, ще има премиера
днес от 19 ч. на сцена "Методи Андонов" в Сатиричния театър "Алеко
Константинов". Преводът е на Добринка Стефанова, сценография - Вечеслав
Парапанов. Следващите представления са на 13 и 20 април. За да разбере къде мъжът й е скрил заплатата си, Надежда Петровна подхожда малко нетрадиционно - извиква у дома си хипнотизатор. Но покрай признанието под хипноза къде е скривалището на парите, Борис издава и други дълбоко "лични" тайни - къде е служил като войник, колко се е охарчил за подарък на любимата си съпруга и дали й е изневерявал. Излизайки от транс, Борис вижда Надежда и хипнотизаторът в доста двусмислена поза да се боричкат на пода и в пристъп на ревност настоява тя също да бъде хипнотизирана, за да се установи истината... |
- С какво ви привлече ролята в спектакъла "Детектор на лъжата" и приехте да играете в Сатирата?
- Пиесата е от младия руски автор Василий Сигарев. Постановката е на
Николай Гундеров или както още е известен Николай Павлов. Този пиеса се
играе в много страни, сред които Чехия, Америка, в Русия - в 8 театъра.
Пиесата е много близка до нашата душевност и нравите ни, затова решихме
да я поставим. "Детектор на лъжата" е адресирана до широк кръг
аудитория. Във всеки от нас е заложено по нещо от тези три образа,
които фактически са персонаж на всяка пиеса. Дойдох в Сатирата само
защото в лицето на директора Павел Васев намирам човек, който има
отношение към нашата работа. Познаваме се от години. Ако беше някой
друг нямаше да приема. В Сатиричния театър започва голямо раздвижване,
поставят се интересни пиеси, идват нови заглавия. Това беше театърът,
който преди време за билети се чакаше с дни, опашки се виеха чак до
"Раковски"... Мисля, че политиката, която в момента води ръководството
на театъра, е много правилна.
- След тази премиера какви ангажименти ви предстоят, ще ви видим ли скоро в киното?
- Веднага след премиерата започваме репетиции на пиесата на Младен
Киселов "Старчето и стрелата" от Никола Русев. Спектакълът трябва да
излезе на 24 май. Предстои ми да участвам в новия български филм
"Спасение има за всички" на режисьора Стефан Командарев. Филмът е
продуциран от Германия, главната роля изпълнява сърбин, но историята е
нашенска.
- Какво мислите за състоянието на българското кино, излезе ли от кризата?
- Днешното кино е разбито, многократно съм обяснявал защо се стигна
дотам. Виновниците за това са псевдобългарски кинаджии, които на
практика искаха да приватизират киноцентъра за себе си. Имената на тези
бандити са известни. За съжаление киното е скъпо изкуство, без пари не
може да се прави. Естествено е в областта на културата да бъдат
отпуснати повече пари, става дума за републиканския бюджет, ако искаме
отново да възродим киното. От друга страна, има субективна причина,
която се крие в кинодейците. В желанието си да направят колкото се може
по-бързо филм стават едновременно и продуценти, и режисьори, и т.н.
Това не е редно. Изумявам се, че по времето на т. нар. демокрация,
когато вече бе отпаднала цензурата и човек има възможност да изразява
свободно това, което мисли - се оказа, че не могат да се правят хубави
филми. Възниква въпросът защо? Според мен цялата работа се крие в
създателите на българското кино, без да конкретизирам имена. Същото
мога да кажа и за българския театър. Навремето се представяха страхотни
пиеси с небивал успех и изведнъж, като падна тази цензура, за която
стана дума, се броят на пръсти новите български постановки.
- Но театрите за разлика от киносалоните вече се пълнят...
- Да, но нещата отново опират до финансите. Киното е скъпо изкуство и е
по-трудно да се реализира филм, докато в театъра е много по-евтино да
се осъществи постановка.
- Проблем ли е дефицитът на нови пиеси от наши автори?
- Вероятно това е една от причините. Впечатлява ме и фактът, че
по-младите правят нечистоплътен опит да подражават. И отричат това,
което е било създадено, едва ли не, че от тях ще възникне нова вълна
или течение, а на практика не се получава нищо подобно.
- Възможно ли е един артист на свободна практика да се издържа само от изкуство или трябва да потърси и още нещо?
- Ако е добър и изявен, с повече ангажименти би могъл да се издържа.
Има такива примери, не са един или два... Но е трудно човек да се
наложи и е доста субективно. Съществува възможност, обаче е абсурдно да
се издържа само от киното.
- Как ви изглеждат по-младите ви колеги, с които работите на сцената и на снимачната площадка?
- Албена Колева и режисьорът Николай Павлов, които са млади, доказват,
че са способни и биха могли да се наложат. Иначе ми прави впечатление,
че се запази огромната бройка, която бълват НАТФИЗ и други учебни
заведения, където се учи за професията - в НБУ, в Благоевград и т.н.
Пазарът се пренасища, а няма работа за всички. Да не говорим за
провинциалните театри, където преди години бяха осигурени условия на
младите - квартири, нормални заплати. Днес всички театрали в страната
имат основен проблем - квартирата и ниската заплата, с която започват.
Това пречи на развитието им.
- Дълги години участвахте в тв шоу "Клуб НЛО". Как определяте този тип предавания и имат ли бъдеще у нас?
- Тези предавания за съжаление имат много кратък живот. Те се правят с
огромен екип талантливи сценаристи, за да могат да бъдат актуални и да
просъществуват по-дълго време. В противен случай започва буксуване и
тотално изхабяване. Това, което се случи с нас. Напуснах шоуто, защото
предаването не търпеше никакво развитие. Извоювал съм си, макар и малък
авторитет и държа да се запази. Като типичен пример ще посоча "Шоуто на
Слави" - тотално изхабено и безсмислено предаване. Не мога да разбера
за какво продължава да съществува. В "Алф" например участва екип от 30
сценаристи, плюс още толкова, които пишат геговете и на тази основа
заедно могат да измислят интересни серии. Но и те не са нескончаеми.
Идва един момент, в който пресъхват и свършват.
- Като човек, който винаги е имал ясно
изразена позиция за обществено-политическия ни живот, как
намирате страната 17 години след промените? Вие как ги
усетихте?
- Определено има някакъв напредък. Фактът, че България бе приета в ЕС е
положителен знак. Иначе има неща, които до ден днешен продължават да ме
дразнят и възмущават. Особено онази случка, която се разигра наскоро в
парламента - провалът на опита на председателя на Народното събрание
Георги Пирински да въведе ред в пленарната зала. Депутатите запазиха
безотговорността си да гласуват с чужди карти. В края на краищата всеки
депутат е положил клетва, която е лично негова отговорност. Не мога да
си представя да закъснея за представление или за репетиция и да накарам
някой друг да ме замести... Това е нечувана наглост. Човек трябва да си
даде сметка, когато избира къде отива и за какво го прави. Да не
говорим пък за предишния парламент, в който сгащваха разни
царедворци в заведенията около парламента, когато се гласуваше важен
закон... Бесен съм от комбинацията, която се направи със Симеон
Сакскобургготски. Нищо добро не сме видели нито от Фердинанд, нито от
баща му... Не приемам съглашателството, за да се запази някакво
статукво, да му връщаме горите и т.н. Каквото и да се е случило в
годините на този т.нар. демократичен преход такава рогата лъжа никой
друг не е изричал, а именно - за 800 дни ще оправи страната. И той
отново е сред управляващите. Надявам се, че на предстоящите избори за
евродепутати най-после ще си получи заслуженото. Що се отнася до моята
работа - промените изпитах на гърба си, като ликвидираха нашия театър с
Недялко Йорданов и поставиха там един парашутист некадърник, който успя
да се уреди 9 години директор на столичен театър, разбира се, не без
помощта на Янчулев и другия ненадминат мошеник Стефан
Софиянски.
- Оптимист ли сте за бъдещето на България?
- Разбира се, че съм оптимист, но умерен. Не вярвам, че нашето
поколение ще доживее нещо добро. Виждате какво става с пенсионерите...
Но все пак човек не бива да бъде краен песимист, защото иначе
животът би трябвало да свърши. Убеден съм, че нашите деца - и ако
трябва да бъда по-точен - нашите внуци, ще имат добро и сериозно бъдеще.
03.04.2007
Мнения по темата: