Юлияна Томова:
Идеята на Обединена Европа наистина обединява
България може да обогати отношенията ЕС-Русия, казва главната редакторка на сп. "Дипломатически преглед"
 |
Юлияна Томова е родена в гр. Земен на 1 юли 1966 г. Омъжена, с три деца. Завършила е Московския полиграфически университет, специалност "Издателско дело и книжна търговия" (където прави и аспирантура) и "Публична администрация" в УНСС. През 2001 г. основава и издава списание "Български дипломатически преглед", на което е и главна редакторка. заедно с него създава и издателство "Български бестселър - национален музей на българската книга и полиграфия". Сега е слушателка в Дипломатическата академия към министереството на външните работи на Руската федерация. |
Главната редакторка на списание "Български дипломатически преглед" Юлияна Томова току-що се е завърнала от Москва, където изучава тънкостите на дипломацията в Руската дипломатическа академия. Припомняме на любезните читатели, че до заминаването си за руската столица г-жа Томова всяка събота водеше рубриката "България в глобалния свят". Затова и разговорът ни тръгва от темата за глобализма.
- Г-жо Томова, как изглежда България от столицата на една голяма и
велика държава като Русия? През последните 15-16 години България и Русия изминаха
сложен и противоречив път на двустранните отношения. Успяха ли най-сетне да
се наместят пластовете, да се намери верният тон в отношенията с руския народ
и държава?
- Вашият въпрос обхваща различните аспекти на отношенията между България и Русия:
в областта на политическите контакти, икономическите връзки (особено туризма),
културните взаимодействия и др. От моите преки наблюдения от септември 2006
г. досега не бих си позволила да давам категоричен отговор на който и да е от
повдигнатите въпроси, но има факти, които сами по себе си са красноречиви. Да
вземем един от тях: на 1 октомври 2006 г. в Москва руският патриарх Алексей
II бе поканил цяла плеяда български владици и учени - специалисти в областта
на византологията, старобългаристиката и славистиката, които отпразнуваха в
най-стария православен храм в Кремъл 600-годишнината от кончината на Киприян.
Българинът Киприян, един от най-ярките представители на Търновската книжовна
школа от края на ХIV в., е първият патриарх на Русия. Малцина от просветените
люде даже в Русия и България знаят този исторически факт. След като 600 години
не са заличили историческата памет, духовното наследство, материализирано в
свещените книги на нашите славянски народи, едва ли можем да се притесняваме,
че глобалният свят ще прекъсне този процес. Тъкмо обратното - в ролята си на
страна, членка на ЕС, България може да обогати по неочаквано непосредствен и
хуманен начин контактите на страните от ЕС с Русия. Народите на запад, а и самите
ние не познаваме достатъчно богатото наследство в областта на материалната култура,
книжовните паметници, на съхранената религия и нравственост.
- Как попаднахте в Дипломатическата академия към Министерството на външните
работи на Русия?
- Там съм не случайно, но по частен път благодарение на огромната дейност на
Българо-руския юридически клуб и личните контакти, които съм си изградила като
главна редакторка на списание "Български дипломатически преглед",
което вече шеста година излиза и на руски език. Темата "България"
почти не присъства сред младите хората, които учат в тази академия, но пък няма
човек, чиито близки да не са се докосвали или посещавали страната ни. Убедих
се, че след началото на 90-те години - преди всичко по политически причини,
броят на български студенти, специализанти, докторанти и други специалисти,
които се обучават в руските висши училища, рязко е намалял. Разбира се, тук
първостепенно значение има външнополитическата ориентация на страната ни. Аз
съм умерена оптимистка, че след неизбежните политически лъкатушения отново контактите
между българи и руси ще придобият нормален характер, и съм убедена, че не бива
да се игнорира Русия с нейния огромен и безспорно висок потенциал за подготовка
на кадри във всички области на науката, образованието, културата, а също и духовните
връзки, без които двата народа не могат. Основание за ведър поглед към бъдещето
намирам в общата ни история, от една страна, и от друга - в чисто прагматичния
план на взаимоизгодното сътрудничество в икономическата област, което в днешния
свят има основно значение.
- До каква степен е възможно България да съчетае политическите и икономическите
си интереси, духовните потребности и необходимостта да се готвят специалисти
у нас, които да познават днешна Русия?
- Това е сложен въпрос, който може да намери отговор единствено ако българските
държавници и политици се държат еманципирано, с необходимото самочувствие като
ръководители на народ и държава, която е на картата на Европа от 1300 години.
Аз в никакъв случай не разглеждам отношенията Русия-ЕС като антагонистични и
всеки, който гради своите представи за обединена Европа, без да включва ролята
на Русия, значи има ограничени представи за бъдещето на Европа и света. Русия,
и по-специално руската дипломация, в момента е безкрайно динамична и не просто
съответства на представите ни за глобализъм, а самата тя предизвиква процеси
на премахване на традиционни представи за граници както във физически, така
и в духовен смисъл. Също съм убедена, че шансът на обединена Европа за икономически
просперитет се съдържа в контактите на Изток. Русия тепърва ще достига световни
стандарти на живот на територия, която представлява 1/6 от сушата на земното
кълбо.
- В навечерието на 50-годишнината от сключването на Римския договор
издателство "Български бестселър - НМБКП", на което вие сте управителка,
пусна от печат книгата "Обединени европейски щати. Манифест за нова Европа"
на Ги Верхофстад, министър-председател на Белгия. Само преди няколко седмици
отпечатахте в същата поредица и книгата на Гюнтер Ферхойген "Европа в криза".
Под печат е и книгата на Оли Рен "Новите предели на Европа". Откъде
този интерес към такива автори и проблеми и случайно ли се появяват тези книги
сега на българския пазар?
- Не бих искала да се лаская от мисълта, че издателство "Български бестселър
- НМБКП" прави нещо изключително, но от шест години ние издаваме списание
"Български дипломатически преглед" и единственият ни стремеж от първия
ден бе нашата страна да се съизмерва с народите от съвременния глобален свят
чрез достойни критерии. В търсенето на такива критерии разработваме на страниците
на списанието и проблематика, която се съдържа в книгите на Гюнтер Ферхойген,
Ги Верхофстад и Оли Рен. Обединяващото в тези книги е темата за Европа. Оригинални
са възгледите за бъдещото обединение, особено по въпроса дали някога може да
има обединени европейски щати. Доколко това е възможно и доколко е необходимо,
е въпрос кардинален и достатъчно сложен. Този въпрос за щатите не е патент на
ХХI в. Един от бащите на социалдемокрацията Карл Кауцки говори за възможността
европейските държави да се съединят в щати. Известно е, че поради тази причина
ученикът на Кауцки Ленин зачерква своя учител и както показва историята, се
оказва не най-добрият ученик. Бих казала, че тепърва ще бъдем свидетели на оригинални
както теоретически възгледи, така и практически подходи, за да се осъществи
обединението на Европа. Защото само общата територия на Стария континент като
място за живеене не е достатъчна. Сегашният ЕС след последното разширяване на
изток с България и Румъния включва държави и народи с различно икономическо
състояние, нееднакви културни традиции, наследени исторически комплекси... и
тук, колкото и тривиално да звучи, общото е визията за по-добро бъдеще. В този
смисъл интересът на издателство "Български бестселър..." към проблематиката
за обединена Европа не само че не е случайна, но ще продължи да бъде основна
и при списването на списание "Български дипломатически преглед". Голямо
е предизвикателството ние да намерим достойното си място в този европейски съюз
и тази Европа, която помним от последните десетилетия на ХХ в. като Европа на
държавите и хората, разделяни от железни завеси. Бих казала, че най-трудното,
но и най-интересното не завърши с приемането на България в ЕС на 1 януари 2007
г., а тепърва предстои и вярвам, че идеята за обединена Европа наистина ще ни
обедини в името на мира и сигурността на планетата ни и по-доброто бъдеще на
народите ни.
05.04.2007
Мнения по темата: