Художникът в Пегас

От "Горчивата чаша" до последната Голгота

"Аз съм гъвкав ресор, който поема всичките сътресения на глупостите" - написа приживе големият художник карикатурист Тодор Цонев, оставяйки ни своите свидетелства за гражданска смелост и човешко достойнство...

Мария Овчарова

Тодор Цонев, "Автопортрет", маслени бои

Изминаха повече от две години след смъртта на художника Тодор Цонев (1934-2004) творчеството му остава малко и едностранчиво познато. Известен е като карикатурист. Наистина, сатирата бе неговата Голгота. С чувство на отговорност той прие най-трудната роля, която изкуството може да играе в обществото - с рисунка да коригира "сътресенията на глупостите", ръководен от висши нравствени принципи.
Изтерзан от трудната мисия, Тодор Цонев задаваше риторичен въпрос: "Вие имате ли представа какво е да сътвориш една карикатура? Това е стрес!" Стреса и свръхнапрежението той изобрази в живописната си творба "Автопортрет пред белия лист" (маслени бои), 1992 г. Творческа съдба, която художникът съзнателно избира.
През 1959 г., когато той е на 25 години, рисува знакова за професионалното си развитие творба - "Горчивата чаша" (маслени бои). Образът на Исус Христос носи някои от чертите на младия Цонев. Дълбоката тъга и горест в погледа на Божия син, жестът на лявата ръка говорят за молбата - Бог да отмени горчивата чаша. В същото време присъства и примирението пред неотменния дълг - "нека бъде Твоята воля..."

"Горчивата чаша", 1959 г.

Не става дума за сляпа вяра, а за осъзната саможертва в името на доброто. През годините чрез изобразителното си творчество и чрез словото Цонев потвърждава своя избор. Три десетилетия след "Горчивата чаша" той ще напише: "21.IХ.1988 г. ...Аз вървя в пътя на Бога и, препъвайки се, го налучквам правилно и безпогрешно. Светът ще заговори накрай за много по-съществени неща, отколкото нещата, които се съдържат в речите на предизборните кампании в запенените уста на президентите!"
Пътят е правилен, но изтощителен. На 14.VII.1989 г. Цонев записва: "Боже мой!... Защо си ме изоставил?... Е, да! ТИ ме поиска да бъда ТАКЪВ... Да запушвам дупките на глупостта... Каква участ!..."
Боя се извадените от контекста изрази да не създават погрешно впечатление за художника. Той нямаше нищо общо с клерикализма. Но разговорите с Бога неизменно присъстват и те са тема за специално изследване. За случая е достатъчно да се каже, че за Тодор Цонев пътят на Бога е пътят към усъвършенстване на човека, на обществените нрави.
Преливащият от духовна енергия художник остави огромно творчество, което респектира с вечните, прости истини, съставляващи човешкото в човека. Майсторство, разнообразни теми, техники, материал... Всеки от жанровете, в които се е изявил Цонев, заема самостоятелно творческо присъствие. Наследството на този художник е равностойно на няколко изживени живота. Сатирична пластика, дърворезби, офорти, металопластика, стенописи, мащабни графични композиции на историческа тематика и т.н., показани в изложби и албуми, биха очертали истинския творчески портрет на художника Тодор Цонев.
Критиката обаче трудно го "забелязва". Вероятно това се дължи на неудобните острополитически сюжети в карикатурите му. А може би и заради "консерватизма" в неговия стил. Тодор Цонев съвсем целенасочено си служеше с масово комуникативни изразни средства, за да бъде разбран от хората. От висотата на можещия и знаещия той е от ония нрадствени личности, които притежават вътрешна необходимост, без принуда, чрез творчеството си да допринасят за усъвършенстването на човека в естетическо и етическо отношение. Нима това не е модерно и бъдно?!
Мит е твърдението, че сатирата на Цонев е злобна и унищожителна. В личен план той не мразеше никой от героите в карикатурите си. Дори твърдеше, че ги обича, защото - рисувайки ги - е споделил престъпните им помисли и безнравствени действия.
Трудно е да се проникне в сложните душевни лабиринти на сатирик от ранга на Тодор Цонев. Длъжни сме обаче да повярваме на саморъчно написаното от него: "28.VII.1989 г. ...За мен политиката без нравственост е античовешка безнравственост и противочовешко престъпление.
Е, отбелязвам тези почти глупости, защото не съм горделив да кажа: "А бе, простаци и престъпници към човешкия род, вие, идиоти, гадове и свине-политици... Та докъде докарахте света?... До свинската си собствена същност! Ето, това сте вие!... По всички посоки на света... Бездарници, идиоти и гадове - ПАРАЗИТИ. Това е, което исках да споделя с ВАС!"
А иначе, "братчета", аз лично бих ви изправил пред една тухлена стена, не да дам заповедта "Огън, бий!", а да видя как ще се попикаете и посерете от страх, а после бих ви вкарал в една топла баня, да се изкъпете и малко от малко - преродите. Бих ви дал после и винце със закуска."
Какъв по-хуманен модел за цивилизоване на света може да предложи който и да е реформатор?! Революции, радикални промени?! Историята пази документи за последствията от тях. Тодор Цонев не беше наивник. Напротив - жесток реалист, дори скептик. Той познаваше устойчивостта на човешката природа. Но вярваше в силата на сатирата. Тя, когато е мъдра и справедлива, може да въздейства чрез иронията и хумора на общественото съзнание, да го буди и прояснява, да "изправя до стената" носителите на пороците. Гражданската непримиримост към тях би ги ограничила. Бавен процес, но другото е или робско примирение с несправедливостта, или груба съпротива чрез насилие, което води до репресии и кръвопролитие... Художникът е убеден, че "Слабият търси нож, ножове, ками, а силният - РАЗУМ!" (21.IХ.1988 г.).

07.04.2007