Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Сполай, млади хора!

Децата на Велинград пеят за Вела

Искам чрез ДУМА да кажа похвално слово за чудесния концерт-спектакъл по повод 85-ата годишнина от рождението на националната героиня Вела Пеева, изнесен на 20 март в Централния военен клуб от младостта на Велинград. На загиналата с величава храброст 22-годишна партизанка в борбата с немския нацизъм и българската монархофашистка власт са посветени десетки спомени, есета, биографични очерци, стихотворения и народни песни. Дора Габе я възвелича в поемата "Вела". За нея писа в предговора към сборника "Българки" акад. Ефрем Каранфилов. За нея четем възторжено есе в книгата на Катя Зографова "Многоликата българка" ("Забележителни жени от Възраждането до наши дни"). Гера Пеева разказа покъртителни спомени в книгата си.
Тази огромна литература вълнува и тревожи сърцето и ума, но концертът-спектакъл, в който участваха над сто деца и юноши, развълнува до възторжени сълзи почитателите на Вела. В жизнерадостните им млади усмивки се четеше гордост за родния им град, наречен на името на народната героиня. По време на репетициите през тяхната млада душевност се е пречупила

Велината неповторима съдба и саможертва.

Научили са и факти за нейния кратък живот. Вела Пеева е станала за тях висок пример за обич към родината и съпричастност към страдащите и онеправданите. И колко по-разбираем за тях е станал вечният човешки идеал - свобода, братство, равенство! Вела им е станала близка и родна, защото за нея са слушали разкази от възрастни люде, които са били нейни съседи, съученици, приятели. За велинградските деца и юноши нейният необикновен подвиг е разбираем и нейната голгота е реалност, а не легенда и мит. Те са се докоснали до невероятната за крехката девойка издръжливост, когато 37 дни и нощи е бродила сама-самичка в мразовитата и страшна планина, откъсната от отряда, с подлютени рани, гладна, премръзнала и немощна... Едва намерила укритие, Вела е предадена от издайник на полицията. Обкръжават я стотина синьодрешковци, въоръжени със шмайзери и бухалки. Последните й минути са описани от жандармерист, който е стоял на няколко метра от скалата. Вела изстреляла срещу наближаващите я убийци деветнадесет патрона. Последният изстрел бил за нея...

"Ех, братле, за нищо не мечтая така, както за една голяма библиотека, в която има всичко: поезия и проза, научна и философска литература..." Вела Пеева

Велинградчани са слушали чужденци при посещение на музейната сбирка в дома на Вела да казват, че

не познават подобен сюблимен подвиг

в антифашистката съпротива на европейските народи. Други пък, прагматично настроени млади хора се чудят, защо е трябвало студентката Вела да напусне университета, без да помисли за кариерата си, и да поеме смъртно опасните партизански пътеки. А тя по вапцаровски е решила, че не е било тогава време за учение, когато се решава съдбата на България и на човечеството.
С какви литературно-музикални откъси беше подкрепен дълбоко емоционалният замисъл на концерт-спектакъла? Неотразимо въздействие върху публиката оказа младежкият състав на изпълнителите, дошли специално от Велинград. Техните млади, красиви лица излъчваха съпричастност и почтителност към патрона на родния им град. Успях да преброя само музикантчетата от духовия оркестър - 40! Това бяха 13-14-годишни момчета, облечени в четнически червени куртки, пошити с бели гайтани и шапки с левски знаци. Общият брой участващи в концерта навярно приближаваше 120 души.
Половин час преди да започне тържественият концерт, духовият оркестър огласяше простора на градинката с бодри маршове, които идеха от партерната тераса на дома. Мажоретки, облечени в стилизирани къси костюмчета, в бяло и червено, с кокетни ботушки и специални шапки, застанали в шпалир по главното стълбище, приветливо посрещаха почитателите на Вела. Одухотворени, красиви млади българки! Пред входа на залата две мажоретки раздаваха на всеки диплянка с чудесния паметник на Вела Пеева в кв. Каменица - Велинград, изваян талантливо от скулптора Тома Попов.
Концертът започна с прожекция на десетминутен филм за Вела и Велинград. След като прозвуча гръмкият сигнал на Велинград, две мажоретки внесоха знамената на Република България и на своя роден град. Духовият оркестър вдигна на крака публиката с изпълнението на химна на България и след него - и на Велинград. Две деца рецитираха стихотворението "Моят град" от местен поет. Излязоха на сцената водещите Маргарита и Иван Герчеви и поканиха на сцената

ген. Атанас Семерджиев да разкаже спомени за Вела.

Лобното място на Вела Пеева на Бялата скала - Родопите;

След това сцената се изпълни с певците на смесения хор при образцово читалище "Отец Паисий", създаден през 1919 г. - носител на много награди, лауреат на републикански фестивали.
След всяко изпълнение следваха аплодисменти, но когато по една от стълбичките към сцената се заизкачваха четири момиченца в розови роклички и кариочки, публиката бурно ги приветства, още не запели. Малките гласовити певици - Христина Влахова, Радка Узунова, Мария Пенева и солистката Анелия Рачева се учат на певческо изкуство в Детско-юношеската вокално-инструментална школа "Звънче".
Дамската група за популярни песни при читалище "Отец Паисий", създадена преди 5 години, изпълни "Тук остани" и "Уголок России". Пяха и чудесните велинградчанки Ира Балабанова, Таня Иванова, Ели Саздова, Невена Стойнова и Маргарита Гергева.
Програмата продължи с изпълнението на представителния духов юношески оркестър, създаден през 1965 г., с художествен ръководител Димитър Мичев, лауреат на златни медали от републикански фестивали на художествената самодейност, носител на голямата награда на Комитета за култура. Удостоен със званието "представителен".
Осмокласничката Петя Полигорова от училище "Неофит Рилски" прочете своето есе "Моят град и Вела". Петнадесетгодишната есеистка дълго слушала песента на пролетния поток, който й разказвал за подвига на Вела - за девойката с очила, за студентката с прекрасните мечти...
Хвала и сполай на тези чудесни деца и юноши от Велинград, които ни дариха със своята младежка бодрост и ентусиазираност! Те са по-различни от другите, които познавам, защото са се докоснали истински до възвишения идеал на Вела Пеева, до нейната чиста и свята саможертва.

Мария Радонова

16.04.2007