Почина режисьорът Христо Христов

Големият български кино- и театрален режисьор Христо Христов почина на 81 години, съобщи Съюзът на артистите в България.
Роден е на 11 април 1926 г. в Пловдив, където завършва медицина в тамошния медицински университет. През 1958 г. завършва режисура в класа на проф. Георги Костов във ВИТИЗ. Същата година дебютира с постановката на "Генерал Заимов" от Иван Аржентински в Пловдивския театър, където е режисьор до 1966 г., припомня БТА.
Христо Христов специализира кинорежисура в "Мосфилм" в Русия през 1966-1967 г. След това е режисьор-постановчик в Студията за игрални филми "Бояна" и преподавател във ВИТИЗ, където е професор от 1980 г. Бил е председател на Съюза на българските филмови дейци - СБФД (1972-1983), заместник-председател на САБ (1967-1970), председател на обществения съвет за кино към Министерството на културата.
Христо Христов е първият българин - член на Европейската филмова академия - от 1992 г. Автор е на научно изследване "Методът на физическите действия на Станиславски в светлината на учението на Иван Павлов за висшата нервна система" (1955). Сред забележителните му постановки на театралната сцена са "Иркутска история" от Арбузов, "Почивка в Арко Ирис" от Димитър Димов, "Оптимистична трагедия" от Вишневски, "Железният светилник" и "Преспанските камбани" от Димитър Талев, "Бай Ганьо" от Алеко Константинов, "12-а нощ" от Шекспир, "Три високи жени" от Едуард Олби, "Антигона 43" (оперна постановка).
Между многобройните отличия на кинематографиста са държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" - за творци и изпълнители на произведения, свързани с българската история и традиции, наградата на Министерството на културата за цялостен принос към българското кино, награда за режисура (Варна,1969), награда на младежкото жури и награда на ФИПРЕССИ (Локарно, Швейцария, 1970) за филма "Иконостасът", "Златна роза" за "Наковалня или чук" (Варна, 1972), златен медал (Сан Ремо, Италия, 1974) и награда за най-добър чуждестранен режисьор (Атланта, САЩ, 1974) за "Последно лято", първа награда (Варна, 1974) и "Златна палма" (Прат, Франция, 1978) за филма "Дърво без корен", специална награда (Варна, 1976), диплом (Западен Берлин, 1977) и отличие (Шчечин, Полша, 1980) за "Циклопът", Сребърна награда (Москва, 1979) и "Златна роза" (Варна, 1980) за "Бариерата", награда на СБФД (1984) и специална награда (Варна, 1984) за филма "Събеседник по желание", първа награда (Варна, 1986) и награда и диплом (Москва, 1985) за "Характеристика".

18.04.2007

 

Мнения по темата: