Юбилей
"Златното гърло" на Добруджа
Добра Савова празнува 75 с колеги и ученици
Добра
Савова - певицата, която може да развесели, разплаче и въодушеви всяка публика.
Утре, вторник събитие на Варна ще бъде юбилейният концерт на народната певица Добра Савова. На своя 75-ти рожден ден тя ще събере в Пленарната зала на Варненската община почитатели, колеги и ученици. Юбилеят концерт е подготвен от кметството и Съюза на българските музикални и танцови дейци.
Легендарната
певица посрещна юбилея си с първия си компактдиск.
Специално за празника музикалната къща „Гега ню" със съдействието на
община Аксаково издаде компактдиск с 18 от най-големите хитове на певицата,
сред които: „Есен се заесенява", „Проводи Кольо за Рада", „Добруджа,
Добруджо", „Залюбих, мамо, Еленка" „Тоньова мама думаше". Може
да изглежда невероятно, но това е първият компактдиск на певицата и всъщност
единственият неин албум, който създава реална представа за изключителното й
изкуство. Причината за това „аудио отсъствие" е прословутата скромност
на Добра Савова.
А тя е от най-прочутите, най-тачените и най-обичаните добруджански народни певици.
Репертоарът є е огромен и изключително разнообразен. Майсторството й е несравнимо:
гласът й не може да бъде сбъркан с никое от другите „златни гърла" на Североизточна
България: Верка Сидерова, Ева Георгиева, Калинка Вълчева, Соня Кънчева.
Делото на Добра Савова не се изчерпва само с естетическата и емоционалната наслада,
която тя доставя с хилядите си концерти из цялата страна, с безбройните излъчвания
на записите й по радиа и телевизии. Тя е от тези народни музиканти, които чрез
изкуството и примера си
накараха българина
да прогледне
за красотата на народното творчество, да го оцени, обикне и да започне да се
грижи то да бъде опазено за следващите поколения.
![]() |
Зашеметена от изкуството на Добра Савова, Валентина Терешкова поисква от нея да є даде урок по право хоро. Това се случи преди близо 45 години в България. Тази година е и за двете юбилейна: певицата става на 75, а първата жена космонавт закръгли 70. |
Добра Савова е родена през 1932 г. в сърцето на Добруджа - в село Коритен,
община Крушари, Добричко. Тя е седмото дете в семейство, което се прехранва
със земеделски труд и в което всички - баби, баща, майка, братя и сестри, са
не просто музикални, а са истински таланти - певци от най-висок самороден карат.
Цялото село цени таланта им и ги кани на сватби, събори, седенки. И ако в някои
други села се гордеят, че при тях събор не минава без мъжко сбиване и счупени
глави, то за хората от Коритен най-вълнуващите и незабравими празнични мигове
са, когато идва ред на семейство на Добра да запее. Защото песните им са сладки
като бял мед на Илинден и красиви - като облачно бяла риза и теменужена кърпа,
извадени от раклата за любовна среща. Добра е канена навсякъде с родителите,
каките и батковци си, нищо, че е още съвсем малка. Тя слуша, попива и често
сама извисява глас пред захласващите се от възторг съселяни. Иначе, в делник,
тя учи, помага в работата и чака с нетърпение момента, когато да се смеси с
девойките, приготвили венец и кравай с пиленца за Коледа; или щом пролет пукне
и поникналият от момини сълзи босилек замирише, да запосреща у дома лазарки.
Съдбата отрежда певческият талант на семейството на Добра да остане популярен
само в границите на село Коритен. Сигурно и участта на Добра Савова щеше да
е същата, ако ученическите є години не бяха съвпаднали с
вълната за издирване
на самородни таланти
за народно творчество чрез съставите от читалищната и училищната самодейност,
която плисва в средата на миналия век в България. По това време Добра Савова
вече е любимка на съселяните си и славата й прескача от село на село и от град
на град. Със славата й расте и репертоарът, към песните, които е попила от родителите,
сестрите и братята, се притурят едно след друго златни фолклорни зърна с помощта
на съселяните є дядо Митьо Стоев, баба Иванца и дядо Иван Писареви, баба Велика
Димитрова, баба Злата Русева.
Докато през 1950 г. на един фестивала на художествената самодейност в Добрич
се случва неизбежното: специалистите забелязват и оценяват уникалната дарба
и оригиналния репертоар на Добра Савова. Така тя съвсем млада, което в музиката
е равно на точно навреме, попада при музикалния редактор Радослав Данов - фолклорист,
диригент, композитор, и в звукозаписното студио на Радио Варна. „Първите песни,
които ми изпя - спомня си Радослав Данов, - бяха бавната красива седенкарска
песен „Есен се заесенява" и типичната хороводна песен „Калино-Малино",
която по-късно стана емблематична за Добруджа. Още тук Добра Савова показа завидна
музикалност и богат гласов потенциал. Тя извайваше с лекота характерната орнаментика,
пееше с бистра интонация, ясна дикция и много прочувствено. Показа и добрия
си вкус при избора на песенния си репертоар."
„Първите й записи, излъчени от ефира на Радио Варна, направиха много силно впечатление
на слушателите - свидетелства Димитър Стойков, акордеонистът, който в продължение
на десетилетия е бил съпровождащ на Добра Савова както в страната, така и зад
граница. - Песните й се отличаваха с богато съдържание, мелодичност и с много
добро изпълнение. Песни от чистия добруджански фолклор. С нейния приятен, мек,
топъл, кадифен глас, тя бързо завладя слушателите. С Добра започнахме да си
сътрудничим по едно и също време - като член на състава на нещатния радиооркестър
и солистка. Последваха поредица нови записи на Добра Савова и тя за кратко време
получи широка популярност. През 1960-1970 г. Радио Варна имаше рубрика за народна
музика по писма на слушатели, за която нейните почитатели непрекъснато изпращаха
писма с искане да звучат песните „Добруджа, Добруджо", „Залюбих, мамо,
Еленка", „Тоньова мама думаше", „Че кой ма дявол караше" и др.
Първите записи й отвориха път да стане редовна сътрудничка не само на Радио
Варна, но и на Радио София, „Балкантон" и БНТ."
Добра Савова бързо достига равнището на истинския професионализъм и специалистите
започват да оценяват изкуството и таланта й с думи, които се използват за наши
певци, които се изявяват на световните оперни сцени. Добра Савова напълно ги
заслужава, тъй като е колежка от тяхната класа, която царува на територията
на народната песен. Това свое високо мнение фолклористите и музиковедите споделят
и днес:
Професор Манол Тодоров, етномузиколог: „Добра Савова е забележителна певица
със своя топъл и кадифен глас, с който омайва слушателите. Тя е епоха в добруджанския
музикален фолклор."
Старши научен сътрудник, д-р Михаил Букурещлиев, фолклорист: „Добра Савова е
майсторка на бавните песни, която
съчетава глас
с оригинален репертоар
Одухотвореното й пеене впечатлява с топъл лиризъм, с мекота при звукоизвличането.
То е в съзвучие с Ева Георгиева, Верка Сидерова и Димитрина Кунева. Добра Савова
е достоен пример за младата ни певческа генерация от този район."
Академик Николай Кауфман, композитор и фолклорист: „Възхищавам се на Добра Савова.
Тя е една от най-добрите певици, носителка на най-хубавото от фолклора на своя
роден край. Тя е добросърдечен и интелигентен човек и това се излъчва от песните
й. Винаги я слушам с най-голямо удоволствие."
Стоян Ангелов, композитор, музиковед и диригент, записал през 1983 г. в „Балкантон"
единствената дългосвиреща плоча на Добра Савова: „Отличителна особеност на песните,
които Добра Савова изпълнява с такова умение и подкупваща емоционалност, е кръшната
и изразителна мелодика, изпъстрена с красиви извивки и украшения. Мелодичната
линия е плавна и релефно очертана. Тя непосредствено следва нюансите и интонационните
особености на словото, на думите в песента. Получава се органична връзка между
текст и музика."
Коста Колев, композитор и диригент: „Ценя Добра Савова изключително високо,
тъй като тя е прекрасна добруджанска певица със собствена физиономия. Певица
с висок вкус и особени изисквания към текста на песните. За пример бих изтъкнал
„Добруджа, Добруджо" и „Есен се заесенява".
Талантът, майсторството и репертоарът на Добра Савова са оценявани от колежките
й, включително и от най-прочутите, без капчица завист. И това тяхно отношение
не се е променило до днес, просто защото тя никога не ги е разочаровала - нито
като певица, нито като човек.
Вълкана Стоянова: „Тя е една наистина чаровна певица. Много е добра, харесвам
я, допада ми. Не съм била с Добра Савова на една сцена, но знам песните от репертоара
є - толкова много и така хубави, особено харесвам „Проводил Кольо за Рада".
Знаете ли кое е най-отличителното за нея? Че тя не може да не пее. Нека да пее,
което за нея е равно на „Да е жива и здрава!"
Надка Караджова: „Добра Савова е специфична добруджанска певица с много чувство
за хумор, което е характерно и за някои от песните й. Голям репертоар има! Изпълненията
є въздействат силно на хората, сякаш носят магия."
Верка Сидерова: „От Добра Савова съм се учила по какъв начин да поднасям някои
от песните си. Тя е искрена, автентична и много стилна добруджанска певица.
Песните є галят сърцето. Зазвучи ли по радиото нейна песен, оставям всякаква
работа и я слушам с най-голямо удоволствие. "
Димитрина Кунева: „Добра Савова пее само това, което ще хване човек за сърцето.
Много я обичам. Любимата ми нейна песен е „Добруджа, Добруджо".
Ангажиментите є към радио Варна, към фолклорния ансамбъл „Варна" (на който
е солистка от основаването му до пенсионирането си), репетициите, записите,
срещите с публиката накарват Добра Савова да заживее във Варна, където наред
с всичко друго натрупва и дванайсет години от трудовия си стаж в Окръжната болница.
Превръща се в жена с две професии. И ги практикува отговорно и съвестно, както
всичко, с което се е захващала в живота.
Певеца, художествен
ръководител и педагог
Дарбата на Добра Савова има още една ценна особеност: да завладява веднага слушателя,
още от първите мигове на първата песен. Така е на хилядите й концерти, на съборите
- местни, областни и на националното надпяване на поляните край Копривщица,
откъдето се е завръща с награди. В лауреатската си колекция добруджанката има
и един по-особен златен медал - „В прослава на хайдутството", който печели
на надпяване в Сливен с песента „Добруджа, Добруджо". Тя пее много хайдушки
песни. И това също не е случайно - по бащина линия певицата има жилка от Котел.
Добра Савова е предана на родната си добруджанска земя, на която посвещава вдъхновение
и опит - като певица, художествен ръководител на групи за автентичен фолклор
за мъже и жени и като педагог на млади таланти. Две от децата, с които тя се
занимава в родното си село Коритен, братът и сестрата Кристиян и Деница Димитрови
са особено добри. Кристиян дори бе обявен за млад талант за месец септември
2005 г. в националния фолклорен конкурс „Рано в неделя" на програма „Хоризонт"
на БНР. Кристиян и Деница ще участват в юбилейния концерт във вторник.
И хората обичат Добра Савова, гордеят се с нея, избрат са я за свой почетен
жител: „Тя е Славеят на Коритен! - изразява общия възторг на земляците си кметицата
на селото Живка Стоянова. - Песните є, които възпяват труда, мъката, радостта
и любовта, са балсам за сърцето и душата на добруджанеца."
И сега, в сезона на своята златна артистична есен, изкуството на Добра Савова
прониква в сърцата и преобръща душата на българина, отваря очите му за красотата
на родната природа и го кара да заобикне по-силно живота.
23.04.2007
Мнения по темата: