Завеса

Направени сме ний от сънища

"Бурята" от Уилям Шекспир, поставена от Владлен Александров

Тангото също е буря - Веселин Мишев и Диана Досева

Амбизиозен е проектът на Драматичния театър "Константин Величков", Пазарджик, да представи своята постановка "Бурята" от Уилям Шекспир на столичната сцена. И то не защото театърът изпитва някакъв комплекс или несигурност в силите си, а защото тази приказка на великия бард е имала и има много и много успешни постановки на българска сцена. Режисьорът Владлен Александров вижда шекспировата "Буря" не като жестока приказка за отмъщение, а като тъжен разказ за превратностите на човешката съдба и още по-тъжен поглед върху живота, амбициите и мечтите човешки.

Кратка почивка за ефирния дух Ариел и мага Просперо - Георги Керменски и Димитър Терзиев

В този смисъл неговата "Буря" е някак тиха, вглъбена, тъжна и скептична едновременно. Вероятно и затова Димитър Терзиев играе своя Просперо така - тъжен скептик, който все пак вярва в някакво, доста фантазно хипотетично бъдеще на добро и любов. А и ефирният дух Ариел в изпълнението на Георги Керменски също е по-скоро разсъдливо-скептичен, дори малко страшен с огромните си криле, отколкото игрив и забавен магьосник. Спектакълът е впечатляващо с фантазията и визията си зрелище, за което огромна роля имат сценографското решение и костюмите на Елена Иванова, музиката на Румен Цонев, пластиката на Татяна Соколова и оригиналните танго вариации на Ивайло Александров.
"...Направени сме ние от сънища/ и сън отвред обгръща/ тоз малък наш живот...", това е водещата идея на спектакъла на Владлен Александров, който успява да организира цялата кипяща материя на пиесата и да я насочи именно в тази посока. А също така и да предизвика актьорите Диана Досева в ролята на Миранда, Веселин Мишев в ролята на Фердинанд, Христо Бонин в ролята на Калибан, Александър Пасков като Гонзало, Гроздан Даскалов като Алонзо, Тодор Кайков като Себастиан и като Тринкуло и Димитър Кузов като Антонио и като Стефано, да тръгнат по тънката нишка на съня и да не се изгубят в "Бурята", а на финала да се завъртят във вихрения и страстен ритъм на тангото.

Любовта и вярата към сцената

Ванча Дойчева в ролята на Елена Николаевна и Любомир Киселички в "Деца на слънцето" от М. Горки

Това са двете водещи чувства, които са водели и водят актрисата Ванча Дойчева в дългия й път в театъра. Веднага след като завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов", в класа на проф. Кръстьо Мирски със Сарафовска стипендия за отличен успех през 1965 г., Ванча Дойчева дебютира на сцената на Народния театър в ролята на Ивайла Петринска в пиесата на Лозан Стрелков "Няма сто истини". И оттогава започва нейната любов и вярност към първата ни театрална сцена.
Актриса едновременно на финия нюанс и на едрите щрихи, на емоционалната сдържаност и на яркото чувство, на максималната органичност и на ярката характерност, Ванча Дойчева практически може да изиграе на сцената всичко. Ролите й са много, все централни, хубави и интересни, запомнящи се и вълнуващи. Роли, които актрисата изгражда с изключителна проникновеност в характера и чувствата на персонажа, с дълбинно усещане за истинността на "живота на човешкия дух", със себеотдаване и пределна честност. Тя успява да разкрие в пълна мяра националния характер в образите на Рада от "Под игото" и Цонка от "Казаларската царица" на Вазов, да изрази трагиката на погубената красота в образите на Грушенка от "Братя Карамазови" на Достоевски и Дездемона от "Отело" на Шекспир, да пресъздаде драмата на намерената и изгубената любов в образите на Инес от "Почивка в Арко Ирис" на Д. Димов, Адела в "Домът на Бернарда Алба" на Ф. Г. Лорка и Елена Николаевна от "Деца на слънцето" на М. Горки. А също така и да намери ярката характерност и дори комедиен оттенък в героини като Вена в "Големанов" на Ст. Л. Костов или Мег Фоулън в "Бившата мис на малкия град" на М. Макдона. Ванча Дойчева обгръща с приказна доброта и светлина своите образи на Феята и Светлината в "Синята птица" на М. Метерлинк.
В актьорската палитра на Ванча Дойчева има много цветове и много нюанси, защото тя е актриса, която е овладяла умението да бъде истинска в театъра. А това умение се дава само на онези, които изпитват безгранична любов и вяра към сцената. Юбилейните 65 години на Ванча Дойчева ще бъдат отбелязани на 27 април на камерната сцена на Народния театър със спектакъла по пиесата на Камен Донев "Почивен ден".

Всяко безумие има своята логика

Някоя от пиесите на Шекспир може да изглежда така - Петър Калчев, Атанас Атанасов и Георги Спасов в сцена от спектакъла

Това го е казал великият бард Уилям Шекспир в една от своите пиеси, които вече повече от 400 години са символ на театъра. Обаче колко са хората, прочели всичките му пиеси, и колко от тях могат свободно и умно за говорят за Шекспир и творчеството му. Ето защо в Театър 199 през сезон 2006/2007 се ражда идеята да се направи спектакъл, включващ всички шекспирови драматургични творби. Невероятно, но факт! Оказва се, че е възможно да се събере целият Шекспир в едно представление, 37 пиеси да бъдат изиграни само за 97 минути. Ето това е най-новата премиера на театъра, наречена "Уилям Шекспир - Пълни съчинения". Автор на тази невероятна театрална шега е Джес Адам Даниел, революционната постановка е на Съни Сънински, който се е заел с тежката задача заедно с актьорите Атанас Атанасов, Георги Спасов и Петър Калчев, а сценичният дизайн е на Петя Стойкова.
Авторите на това шоу са пресметнали, че: зрителите му ще спечелят пари, тъй като дори и да купят най-скъпите билети, всъщност ще дадат по-малко от 49 стотинки за всяка от пиесите на великия бард; ще спечелят време, защото вместо необходимите 37 вечери или общо над 7200 минути, за да изгледат всички представления, ще са им достатъчни само 97 минути; ще спечелят и интелигентност, защото след като гледат представлението ще могат не само умно и свободно, но и забавно да говорят за Шекспир. Всичко това се случи снощи на сцената на Театър 199 и със сигурност ще се случва още дълго.

26.04.2007