Покръсти се с дадения му от Бога народ...

Има само хипотези за смъртта на княз Борис, този път почитаме нетленното

Велиана Христова

Днес в първата българска столица Плиска ще бъдат тържествено отбелязани 1100 години от смъртта на Борис I - владетеля, въвел християнството в България. Президентът Георги Първанов ще открие мраморен паметник на княз Борис, дело на скулптора проф. Борис Кондов. Честването ще започне със света литургия в Голямата базилика в Плиска. на 3 и 4 май в Шумен и Велики Преслав предстои научна конференция "Плиска и християнските центрове в Европа".

"В същата година 6415 (907 г.), на втория ден от месец май в събота вечерта почина рабът Божий, бащата на този княз (на Симеон), живял с чиста вяра и в праведно изповядване на нашия Господ Иисус Христос, великият и честният, и благоверният наш княз български на име Борис, чието християнско име е Михаил. Този Борис покръсти българите в годината 6374 (864 г.). В името на Отца и сина и Светия дух, амин".
Приписка на черноризеца (монаха) Тудор Доксов към превода на "Слова против арианите" на Атанасий Александрийски от 907 г. Смята се, че Тудор е син на брата на Борис - Докс.

В историята на всеки народ има владетел, чиито дела са поставили началото на съвременното му цивилизовано съществуване. У нас добре се знае какво е империята на Карл Велики; знае се, че Петър I е "отворил прозорец" за Русия към Европа и че Ататюрк е основател на светска Турция. Странно е, че когато говорим за средновековната българска държава, споменаваме най-често Аспарух, Омуртаг или Симеон и дори в класирането на т.нар. велики българи не изпъкна този, който всъщност е направил цивилизационния избор на днешна България - покръстителят Борис. Ханът и князът, който никога не е бил цар, но църквата го канонизира за светец като св. цар Борис Михаил. Затова и върху печатите му е пишело само: "Архонт на България". За сведение на Слави Бинев, на гръцки архонт означава владетел - титла, която въпреки по-късните промени в смисъла всъщност не може да бъде раздавана как да е.

Името Борис е

езическо, но е става християнско,

след като влиза в църковния календар. Има много исторически писмени сведения за хан и княз Борис. Образа му виждаме върху миниатюра - в руския препис от ХII в. на сборника "Учително евангелие" на Константин Преславски, който сега се пази в Московския исторически музей. Смята се, че миниатюрата е изкопирана от оригинала (IХ в.) и на нея владетелят е изобразен в княжеско облекло и с диадема на главата. Фактът на самото покръстване на българите е отразен на прочутата миниатюра във Ватиканския препис на Манасиевата хроника от ХIV в. и на второ по-малко известно изображение - в т.нар. византийски препис на Скилица и Кедрин от ХI-ХII в. Ханът, покръстил народа си с меч в името на бъдещето, е бил начело на огромна по територия България и като всеки голям владетел от онова време, е водил войни. Неговите не са особено успешни. Възможно е търсенето на съюзници да е една от причините, поради които Борис предприема перфектни дипломатически стъпки към двете мощни църкви - на папа Николай I в Рим и на патриарх Фотий в Константинопол. Борис приема православието и кръстник му е византийският император Михаил, но установява контакти и с Рим. А мисионерът Формоза - един от тези, които донасят знаменитите отговори на Николай I на въпросите на българския владетел, по-късно сам става папа.

Борис прави нещо, което определя съдбата на държавата - обединява прабългари и славяни

под една вяра, с един Бог.

И им дава православието, което много векове по-късно ще им помогне да оцелеят като народ.
Делата на Пресияновия син ги има в учебниците. Има ги в задълбочени трудове като този на акад. Васил Гюзелев, големия изследовател на Борис и неговата епоха. Повечето българи обаче помнят главно експресията от обезглавяването на 52-мата метежни боляри във филма "Борис" със Стефан Данаилов в главната роля, който БНТ удачно ни напомни в последните две вечери. А е интересно защо един мощен владетел в разцвета на славата си се отказва от престола, замонашва се през 889 г., и се връща в столицата Плиска само веднаж - през 893 г., за да отстрани от трона сина си Владимир Расате, който се опитал да върне езичеството. И след като за назидание ослепява първородния си наследник и поверява властта на Симеон - сина, роден в годината на покръстването, Борис се връща в монашеското уединение в близост до новата столица Велики Преслав и прекарва в пречистващи молитви още 14 години до смъртта си. Може би е измолвал от Бога опрощаване на греховете си, може би е страдал от мъката и угризенията на съвестта, независимо, че стореното е в името на България? Днес не ни е дадено да знаем. Знаем само, че по подобен начин се е замонашил ичиргубоилът Мостич, военен министър при царете Симеон и Петър.

Къде е манастирът на владетеля?

Първата хипотеза за това в кой манастир се е оттеглил Борис е дадена от големия историк Васил Златарски в началото на ХХ в. По това време единственият известен манастир около Преслав е бил Патлейна, открит от местния учител родолюбец Йордан Господинов. Възможно заради това Златарски посочва именно Патлейна като вероятна монашеска обител за владетеля. Неотдавна обаче над Патлейна, в местността Манастирчето археологът Тодор Балабанов от филиала на НАИМ-БАН в Шумен разкри останките на неизвестен досега малък, но много богат и изящен манастир. Абсолютно изолиран от околния свят, този скит има добре украсена църква и дори стабилно изградена водопроводна система и твърде много прилича на място, където е могъл да се усамоти един владетел. Малкият елитен манастир в изключително красиво място е направен така, че да има големи удобства за един човек. Кой е могъл да бъде този човек?
Следващ въпрос е

къде е намерил последен покой

Борис. Има писмени сведения от Теофилакт Охридски, че нетленните мощи на Борис са произвеждали чудеса. Къде са обаче тези мощи? Напоследък стана модерно да се търсят гробове и да се препогребват кости на български царе, дори когато това е не особено изискано и хипотезите никак не са се превърнали във факти.
От втората половина на Х в. България е била често заплашвана от външни нашествия и мощите на владетелите или са били пренасяни и скривани на сигурно място, или са били плячкосвани. Първата хипотеза за гроба на Борис се появява, когато при североизточния ъгъл на Голямата базилика в Плиска е открит параклис с гроб и върху него - маса за възлияния. Т.е. - място, където е била почитана канонизирана личност. Именно Борис е сред канонизираните владетели на тогавашния свят, които са покръстили своите народи (почитани и от православни, и от католици) и са включени в т.нар. цикъл образи на царе, съставен от светите отци доминиканци. Голямата базилика в Плиска е била най-важното място на българската църква в първата държавна столица. Началото на строителството й е свързано с името на Борис, а около нея се развива голям манастир с книжовен център, в който първоначално са дошли учениците на Кирил и Методий. Изгонени от Моравия, измъчени, те тръгват именно към Борис, който ги посреща в Плиска и ги прави първоучители на българския народ. Всичко това дава основание на ст.н.с. Павел Георгиев, днес ръководител на филиала на НАИМ в Шумен, да издигне хипотезата, че мощите на княз Борис са били пренесени в голямата базилика в Плиска.
В последните години обаче се откри най-важната църковна сграда, свързана с властта, във втората българска столица Велики Преслав - Владетелската църква. В южния й край бе открит параклис с постамент за саркофаг. Има такъв саркофаг, намерен във Велики Преслав. Не се знае обаче къде е стоял. Защо пък гробът в параклиса при владетелския храм да не е именно мястото, което Симеон Велики е отредил за мощите на баща си? Още повече, че монашеската обител на Борис е в близост до Велики Преслав. Така се появява хипотезата на ръководителката на археологическия екип в Преслав ст.н.с. Маргарита Ваклинова. Тя е и научен консултант на филма "Борис". Още едно основание за тезата й е, че първоначалната сграда на владетелската църква е била издигната при Борис, а след това е удължена и разкрасена с великолепни мрамори и украси при Симеон Велики.
Има и други манастири, свързани с името на покръстителя, като например този в местността Теке Караач при Варна, където работи археологът от Великотърновския университет проф. Казимир Попконстантинов. Именно там намерен за пръв път печат на Борис с надпис "Архонт на България". Борис е обръщал засилено внимание и на западните части на държавата - на епископиите и храмовете в Охрид, Струмица, Брегалница, Главиница. В храма в Главиница е намерен надпис върху камък, с каквито по тогавашната практика са отбелязвани важни събития. Според възстановката на Васил Златарски надписът гласи: "Покръсти се Борис, преименуван Михаил, с дарения нему от Бога народ. 6374 г. (864 г.)".
Добре е, че има само хипотези за гроба на Борис. Това ни помага да опазим духа си от изкушенията на фалша и да се преклоним пред истински нетленното.

02.05.2007