Сцена

Мартин Герасков:

Любовта трябва да се дава

Синът на Ивайло Герасков е талантлив актьор, който се стреми да пресъздава вътрешния свят на героите си и мечтае за роли в киното

Разговаря Оля Обрейкова

Мартин е на 26 години, преди година и половина е завършил НАТФИЗ и до момента има около седем роли в театъра. Говорим си на по бира и установявам, че е невероятен събеседник - много магнетичен, емоционален и като всеки млад човек е малко песимист. Той е от хората, които обичат да живеят на момента. Говори много, непрекъснато се спира на една или друга асоциация, но винаги е искрен и - непривично за актьор - е напълно естествен.

- Как се захвана точно с актьорско майсторство? Семейството ти ли оказа влияние?
- Разбира се. Откакто се помня съм сред актьори. Баща ми е Ивайло Герасков, майка ме е Милена Живкова, кръстницата ми е актрисата Петя Силянова, съпруга на Иван Иванов, който също ни е много близък. Христо Шопов и жена му Марианка също. Любен Чаталов е голям приятел на семейството ми и много други актьори. Почти израснах в театър "София", където играеха и все още играят майка ми и баща ми. Но вероятно повече съм се запалил от киното, защото съм гледал някои много тягостни постановки, които въобще не са провокирали желание към професията. Просто средата от свободомислещи хора е формирала желанието ми да се занимавам с актьорство. В избора ми надделя малко и мързелът. Според мен актьорите са мързеливи хора. Затова искат да стават актьори, защото за другото трябва да си дават зор, да учат, пък с актьорсктвото - каквото стане. Обаче се оказа, че не е точно така. Влязох в НАТФИЗ от третия път, а даже и тогава бях последен. През 2005 г. завърших класа на Пламен Марков, специалност "Актьор за драматичен театър". После целия клас ни "бумнаха" в театъра в Стара Загора, а там беше истински естествен подбор между много млади актьори. Ролите бяха изключително малко, а младите актьори много и борбата не беше лека.
- А къде играеш в момента?

В "Сънища наяве", дипломен спектакъл в НАТФИЗ, реж. проф. Пламен Марков Снимка Цветан Томчев

- В началото на 2006-а ми се отвори възможност да играя в Малък градски театър "Зад канала" и реших, че е по-добре да играя борчета в "Зад канала", отколкото в Стара Загора. Тук съм на половин щат, също е много трудно, защото напоследък се появиха много млади актьори и то от тези, амбициозните, дето много се пънат, а аз никога не съм бил такъв. Вероятно затова изпускам възможности, но не бих се променил. Сега играя само в "Общежитие" на Съни Сънински и в "Отклонения" в театър "Сълза и смях", но не съм титуляр в тези представления.
- Разкажи ми повече за последната телевизионна авантюра, в която участва.
- Всъщност идеята е да се заснемат поредица от 10-ина български народни приказки, продуцирани от Канал 1, но проектът ще се задвижи едва след като бъде одобрена първата и единствена приказка, която заснехме с Иван Златарев, Мария Сапунджиева и Нели Монеджикова, под режисурата на неуморния Съни Сънински. Продукцията се прави специално за сателитния канал "България" и вероятно ще се излъчи след края на този месец. Приказката, която снимахме, е "Момче и вятър" и носи поуката, че всяка измама и дяволия се връщат обратно. Снимахме я четири дни в къщата на Съни Сънински, която е много автентична и се намира някъде след Ботевград, насред дивата природа. Прилича на старинно имение или по-скоро на чифлик. Аз играя ролята на момчето.
- Какво ти пречи да разгърнеш таланта си?
- Не успявам да го разгърна, първо, заради конкуренцията, второ, защото играя в малко представления. Една от основните ми спънки е липсата на самочувствие. Също така в момента съм поставил личното над професионалното, което е голяма грешка за един актьор, и вероятно това е основната причина кариерата ми да е в застой.
- Значи ли това, че в живота ти се появила истинската любов?
- Любов е гадна дума за мен. Много е клиширана. Хората се лъжат, че, като чуят "обичам те", значи наистина е така. Това си е чиста лъжа и се губи смисълът на думата "любов". Виж, във влюбването вярвам. Често, като гледам как още се обичат майка ми и баща ми, си мисля, че има неувяхваща любов. Въпреки че в наше време лесно се губи любовта, защото хората не правят никакви жертви, за да я запазят. Любовта трябва да се дава, а не да се мисли само за получаването. Сега не знам дали съм срещнал голямата любов, но от няколко месеца излизам с едно момиче, което, за разлика от всичките ми бивши гаджета, не е и няма амбицията да става актриса. Хубаво ми е с нея и засега нещата вървят. Не искам да ги развалям с помпозни приказки за голяма любов.
- Кой изигран образ отговаря най-добре на вътрешното ти аз?
- Най ми е на сърце постановката "Отклонения". Проблемите, които разглежда пиесата, са проблеми, засягащи младите хора като цяло, в това число и нас - екипа на постановката. И всеки път, като я играем, адски много се палим емоционално и това се вижда, въпреки че напоследък трудно се събира публика. Но това е защото в пиесата няма звезда, всички сме млади и по-малко известни. Вероятно ще правим и турне с постановката из цяла България.
- Участвал си в сериала "Хотел България", имаш и други роли в тв продукции...
- Да. Още в първи курс играех като пехотинец в американска продукция, която излъчваха по Диема. На следващата година получих роля в италианския филм "Очи от кристал". Бях в края на четвърти курс, когато отидох на кастинг за "Хотел България". Снимките бяха доста изтощителни, снимали сме по епизод на ден.
- Съжалявал ли си някога за избора на професия?
- Много пъти. Родителите ми не искаха да стана актьор. Баща ми беше много против, защото знае какво е, особено сега. Пазарът е малък. В България има не повече от хиляда актьори, но пак са много. Всеки си пази мястото, старият не отстъпва на младия и това е нормално. Но си избрах това, макар че осъзнах, че е бил прав. Сега съжалявам, когато нямам работа. Лесно е да си намеря работа в някой офис, но това не е нещото, за което съм учил и което искам. Поне още няколко години нямам намерение да се отказвам. Имаш един живот, ако не следваш докрай мечтата си никога няма да се сбъдне. Всеки трябва да се стреми да е честен към себе си и към мястото, в което живее. Компромисите пречат, защото, като се правят постоянно, не се стига до крайната цел.
- Изглежда си доста амбициозен?
- Никак не съм. В момента планираме редица представления и ако бях достатъчно амбициозен досега да съм намерил пари за реализацията им. Едновременно с това, както вече си признах, съм мързелив, но ако се налага да правя нещо, го правя на момента. Въпреки това имам качества и талант.
- Какво правиш през свободното си време?
- Обичам киното и спорта, но само да го гледам. Запален съм по футбол и баскетбол и винаги ще симпатизирам на ЦСКА. Обикновено си гледам и филми на компютъра. Не обичам европейско кино. Не харесвам нито Алмадовар, нито Тарантино, ужасни са. Възхищавам се на някои актриси като Чарлийз Терон и Кейт Бланшет. Те са с невероятно излъчване, въпреки че не са някакви красавици.
- Какво мислиш за новото поколение актьори?
- Болшинството от млади актьори много разчитат на актьорската техника, но така играят малко по периферията на смисъла на нещата. Не познават същността на проблема на героя, а се стремят да изглеждат по-артистично пред публиката. Това е изкуствена показност. Така се изпускат важните вътрешни процеси, които протичат у героя. Техниката не може да компенсира това. Аз винаги гледам състоянието да ми дойде отвътре, да мине през мен и да ме докосне. Интересувам се повече от вътрешния свят на героя. Най-трудното е да бъде изразен този вътрешен свят така, че да го разберат хората. Затова предпочитам да играя неща, които са по-близки до мен. Близък до мен е например героят ми в "Отклонения". Пресъздаването на вътрешните процеси е похват на "старата школа", към която принадлежи и баща ми. За мен той е невероятен професионалист. Искрено му се възхищавам, защото майсторски пресъздава настроенията. Например в сегашната му пиеса за около час и минути успява да премине през множество състояния - през самоубийство, смях и др., и го прави както никой досега. Възхищавам се и на други актьори от "старата школа", но от по-новите поколения сякаш липсват качествени актьори. Младите актьори прекаляват с това да мислят върху детайлите на нещата.
- Подражавал ли си на баща си?
- Много пъти, особено в първите няколко години в НАТФИЗ. Не притежавам обаче някои от неговите заложби и понякога се получава обратен ефект. Стремя се да си изграждам собствен стил - аз съм човек повече на усещанията, отколкото на мисълта. За мен е признание, че баща ми и майка ми ме харесват, споделяли са ми, че на "Отклонения" дори са плакали от гордост и щастие. Явно играта ми ги е докоснала, но смятат, че нямам самочувствие и са прави.
- Името на баща ти носи ли ти някакви дивиденти?
- Носи ми и плюсове, и минуси. Май минусите са повече. Баща ми не е цепил много басма на хората и си е създал доста врагове, така че моята позиция в бранша не е била идеална.
- Ходи ли българинът на театър?
- Има хора, които ходят редовно, но като цяло българинът не ходи на театър. А и театърът вече не е елитарно изкуство. То не е дори изкуство, нищо не е в момента. Много от хората идват само, за да убият час, час и половина или ходят на некачествени неща, само защото са чули, че са популярни.
- Какви роли ти се играят?
- На близки до моята същност герои. Силата ми са по-чувствителните натури. Играе ми се в пиеси на Тенеси Уилямс, Юджийн О'Нийл, където хората са реални и преминават през трудности в името на някаква кауза. Иначе много ми се прави качествено кино, защото обожавам киното и отчасти от него се запалих по актьорството. За съжаление, в България все още не се правят качествени филмови продукции.

03.05.2007