Всичко за човека
Влакове стрели
Високоскоростните железници гонят рекорди с въздушни възглавници, но релсите все още са незаменими
Железопътният транспорт съвсем не е това, което беше. Между времето, когато
дядо Йоцо гледаше, и 2007 г. сякаш не са минали няколко десетилетия, а няколко
десетки века. Целта на съвременните влакове вече не е да стигнат от гара А до
гара Б, а да изминат разстоянието възможно най-бързо. Почти всеки месец медиите
ни сюрпризират с поредната уникалност, постигната от влакове-стрели.
Въпреки че Япония се слави като страната с най-бързи и модерни локомотиви, наскоро
Франция пое първенството в този транспорт като постигна невероятната скорост
от 574,8 км/ч. или колкото витлов самолет за къси дистанции. Експерименталният
влакът TGV счупи рекорда върху релси, а изпитанието се проведе между Париж и
Страсбург. Така отсечката вече ще се взема за 2 часа и 20 минути, вместо за
4 часа. Строителството на железопътната линия продължи 5 години, участие в него
взеха 10 000 души и всичко това струваше повече от 4 млрд. евро. Смята се, че
високоскоростната жп линия ще се ползва от повече от 37 млн. европейци годишно.
Предишният рекорд от 515 км/ч. на влак във Франция бе преди цели 17 години.
Високоскоростните влакове във Франция са в движение от 1981 г. и обикновено
пътуват със средна скорост от 300 километра в час.
Съседите на французите - германците, също има с какво да се похвалят. В сектора
на високоскоростните влакове води техният ICE. На базата на модела ICE 3 компанията
"Сименс" пусна продукта си Velaro. В Испания бяха продадени 25 влака,
друга поръчка за осем броя дойде от Русия за планираната скоростна отсечка Москва
- Санкт Петербург. В следващите години 60 Velaro ще се движат в Китай.
Докато споменатият френски TGV в принципа си е един класически влак, задвижван
от два локомотива - един отпред и един отзад, то ICE 3, предназначен за пътя
между Кьолн и Франкфурт, е влак без локомотив - всичките задвижващи компоненти
са внедрени в корпуса на влака. И тъй като автомотрисите са по-леки, композицията
пътува по-бързо и икономично. А липсата на локомотиви дава възможност пътниците
да са повече.
Високоскоростните експериментални влакове постигат не само успехи, но и провали.
Преди месеци такъв трен катастрофира в Германия. 25 души загинаха след като
магнитният влак се вряза в съоръжение за поддръжка на релсите.
Все пак не бива да се забравя, че високата скорост върху релси има граници.
След достигането на 400 км/ч потреблението на енергия става твърде високо. Освен
това при подобна скорост съпротивлението на въздуха нагрява корпуса на влака
до температура колкото излитащ реактивен самолет.
В опитите си да направят влаковете самолети, учени и инженери непрекъснато правят
нови открития. Така те измислиха въздушната възглавница "Маглев" с
идеята тя да замени релсите. С нея се достигат по-високи скорости, няма триене
като при традиционните линии. Възглавниците обаче се оказаха доста скъпо съоръжение.
В момента действащ влак на магнитна възглавница се движи в Китай и свързва Шанхай
с международното летище на града. Чрез разработената от германците технология,
той може да достига скорост от 430 км/ч. Абсолютният рекорд от 581 километра
в час е от 2003 г. и е именно на свръхскоростен влак на магнитно окачване.
Накъде пътува българският трен?
Докато по света се надпреварват да пускат най-бързи влакове, у нас стремежът е да не се достигне рекордно... ниска скорост. На Изток и Запад привличат повече клиенти за експресните железници, а българските електрички возят основно пенсионери, студенти, ученици, роми и всякакви социално слаби категории. В Япония и САЩ пътниците във вагоните се чувстват като в първа класа в самолет, в нашите купета е мръсно, прашно и шумно. В скоростните влакове разговорите са тихи, а обслужващият персонал - любезен, в нашите "сделани" вагони са типични три варианта случки. Няма българин, който да не е изживявал поне една от тях.
Вариант 1
"Обедно време. Пътническият влак София-Пловдив се движи със завидно ниска
скорост, спира често-често и краят на пътуването не се вижда. В електричките
обособени купета няма, затова от единия край на вагона до другия се чуват дружески
разговори. Преди да седнеш внимателно изтриваш седалката с предвидливо подготвена
салфетка. Ако нямаш - си вадиш вестник, за да седнеш. Дори пушенето да е забранено,
няма гаранция, че някой се съобразява със заповедта. В тази задушевна обстановка,
в която всички си стават близки, цари оживена търговия. Ромки предприемачки
от близките градчета Елин Пелин, Ихтиман, Костенец, Септември въртят усърдно
алъш-вериш с каквото им попадне. Банани за стотинки, портокали и грейпфрут на
бройки, евтини краставици... изобщо зарзават според сезона.
Вагоните на електричките не са само място за продажба на хранителни стоки. Усилено
върви търговията с ненужни битови предмети от битака и прочие тържища.
"Ютия, нова ютия!", чуваш от съседния вагон и не вярваш на ушите си.
Когато едра ромка достигне и до твоя вагон, вече не вярваш и на очите си и се
чудиш къде си - във влака или на Женския пазар. Колкото и да е странно, някой
от съседното купе "захапва" и пита за цената.
- 5 лева, изстрелва търговката.
- Ама работи ли?
- Работи, ами как няма да работи.
- Аааа, ами откъде да знам.
- Гаранция ти давам, душа.
Каква е гаранцията не става ясно, но сделка няма. А ромката продължава в другия вагон."
Вариант 2
"Събота сутрин. Пак електричка, към която тичат закъснели пътници.
Успяват да се метнат в последния вагон, точно преди машинистът да затвори автоматично
вратите и се радват на късмета си. Радостта трае около 10 секунди - докато се
огледат. Влакът пълен, наоколо има димна завеса, шумно е над пределно допустимите
норми. Неприятно изненаданите закъснели пасажери се оказват заобиколени от кофи
с охлюви. Живи. Събирани от цели ромски фамилии, за да бъдат занесени до съответните
пунктове за изкупуване. Същите фамилии са заели и всички седалки във вагона.
Затова за новодошлите остава около един квадратен метър - извън купетата, до
вратата, между охлювите, които напъват да изпълзят от кофите в края на вагона.
Така им се пада на пътниците. Друг път да идват навреме. Или да пътуват, когато
е сезона на картофите. Тогава има само чували, пък и картофите не пълзят."
Вариант 3
"Карти и билети моля", подвиква учтив кондуктор. Това е и последната
любезност, която може да се чуе от него. Защото половината вагон билети няма.
Обясненията са: "Ей сега се качих, гоних влака и нямаше време за билет",
"Аз съм за една спирка", "Немаме пари, душа". По този начин
обаче се оправдават аматьорите. Професионалистите са мълчаливи и не се обясняват.
Подават безмълвно една шепа жълти стотинки на кондуктура. Те доволни, той доволен."
Хайде иди пък се качи на български влак...
05.05.2007
Мнения по темата: