![]()
Акад. Никола Клюсев:
Нека ни прегърне бъдещето
Да се надяваме, че ще настъпят по-спокойни дни на
Балканите, казва македонският учен, политик и писател, който представи
своя книга в НДК

Премиера на книгата на акад. Никола Клюсев (първият
министър-председател на Република Македония) “Ленман. Хроника на
една младост” се състоя на 24 април в зала 4 на НДК. Книгата е
съвместно издание на “Български писател” и
“Макавей” - Скопие.
Водещ на вечерта беше председателят на Съюза на българските писатели
Николай Петев, който сподели своята висока оценка за произведението:
“Примерът и истинността в тази книга, липсата на писателско
хитруване, заветът, който ни дават тези страници, събуждат някакво
особено, извечно желание да следваш истината, която авторът проповядва.
Те те вдъхновяват и искаш този исторически път, прав и честен, да бъде
твой път - така да вървиш в дните, че да достигаш до заключенията,
които в този роман-равносметка избуяват от думите на Никола Клюсев... В
книгата изповедта е доминираща. Тя не е директно възпитаваща, а е
казана по човешки със сподавена емоция, като на рамото на най-близък
приятел. И ти й вярваш, защото може би носи истини, към които си
вървял, но не си достигнал”.
С изказвания се включиха Бранко Цветкоски - поет и издател, Братислав
Ташковски - белетрист, Воймир Асенов - гл. редактор на изд.
“Български писател”, Санде Стойчевски - поет, и др. Петър
Караангов - преводач на книгата, направи проникновен анализ.
Присъстваха десетки български писатели и почитатели на литературата,
между които и директорката на Македонския културен център Доста
Димовска.
В края на вечерта акад. Клюсев говори за своя живот и работа като
професор, академик и писател и разказа за съображенията и емоционалните
подтици при написването на тази книга.
След автографите се съгласи на кратко интервю:
- Харесва ли ви българското издание на вашия роман?
-Много е хубаво, довечера ще го разгледам по-детайлно и ще прочета книгата отново - като превод.
- Книгата е изповедна. Това вашата лична изповед за съдбата на Македония през последните 50 години ли е?
- Тази книга се роди като резултат на значими събития в периода на
40-50 години в Македония, в които и аз съм бил свидетел, участник,
потърпевш. Годините бяха тежки. Желанието да се изгради ново общество -
справедливо и свободно, нямаше как да бъде осъществено бързо и лесно,
защото комунистическият режим ограничаваше свободата на човека и
стремежа му към творчество. Всички, които имахме свободна и критическа
мисъл, бяхме осъдени да преживеем тежки дни по затвори, в изгнание...
Книгата остава едно свидетелство как живееше македонското общество,
македонското семейство, през какви превратности минаваха нашите
родители... Описал съм техните разговори и дискусиите, които слушахме.
Те бяха участници в Балканските войни и Първата световна война в
българската армия... Всички тези проблеми, преживявания и впечатления,
които са се трупали в мен, съм предал в романа.
- А как мислите вие - и като политик,
и като човек на словото същевременно - демокрацията доведе ли до
свобода на словото или създаде нови, различни затвори за словото?
- Вижте, тежко е да се изградят толкова бързо нови отношения, защото те
зависят и от материалните ограничения и възможности, и от субективните
психологически напластявания, които си носим като товар от старата
система. Промените са трудни и не така динамични, но в последните
години полагаме всички усилия да се отворим към европейската
цивилизация. Надяваме се да почнем да виждаме резултатите. Младото
поколение за жалост е осъдено на безработица, защото капиталовложенията
в страната са малко и липсват работни места. Всичко това понижава
стандарта на живот и много млади висшисти напускат страната, за да
търсят работа на запад. За нас, с нашите скромни средства за
образование, това е в тежест. Да се надяваме, че този процес ще бъде
овладян в следващите 5-10 години...
- Как оценявате отношенията между Съюза на българските писатели и Съюза на писателите на Македония?
- В последно време процесът на сближаване е забележимо по-интензивен.
Ние се радваме на доброто сътрудничество със Съюза на българските
писатели. В Скопие напоследък често има премиери на български автори. С
моята съпруга ги четем с удоволствие. Прекрасно е това, че в Македония
се превеждат български книги, а в България - книги на македонски
автори; че вие можете да дойдете на Стружките вечери, а ние - на ваши
литературни празници и срещи. Миналата година бях много впечатлен от
участието си в Международната писателска среща в София. Осъществихме
контакти с толкова творци - от Щатите до Русия, от Украйна до
Албания... Сега планираме да идем на Мелнишките дни на поезията.
- Вие сте бил министър-председател на
Македония, министър на отбраната, министър на чуждестранните
инвестиции... Кое е по-приятно - да си политик или поет?
- Аз бях държавник и политик в едно изключително сложно време на
промени, на преминаване от стария към нов режим. И исках изцяло да се
посветя на изграждането на независима, самостоятелна македонска
държава, която да осъществи добри междусъседски отношения. Това желание
ми стоеше и като наследство от моите предци. Така че в онзи момент
исках изцяло да се посветя на тази кауза. Сега вече има нова генерация
в нашето правителство. Да се надяваме, че те ще покажат и амбиция, и
резултати - по-динамичен икономически развой, укрепване на добрите
отношения със съседните държави. Сега постепенно се освобождавам от
политическите си ангажименти и мога да се отпусна в прегръдките на
Ерато, да се посветя на поезията и прозата.
- Минали сте през огъня на политиката и през огъня на словото. От какво се страхува днес Никола Клюсев?
- Нека оставим страховете в бездната на миналото. Нека ни озарява
надеждата за по-светло бъдеще, да вярваме в успешното си развитие. Ако
имам някакъв страх, той е от все още размирните Балкани. Балканите са
останали в историята с лоши отношения. Никой не очакваше например, че
ще имаме такива тревоги, както през 2001 г. с албанците, които нахлуха
от Косово. Колко жертви, разрушения, обезчестени майки и сестри... Ето
този страх латентно си стои. Но се надявам, че новата политическа
структура, обединяването на Европа, по-развитите междудържавни
отношения ще предотвратят възможността да се повторят тези ужасни
сцени. Да се надяваме, че ще настъпят по-спокойни дни на Балканите...
- Какво е вашето пожелание към българските писатели?
- Респектиран съм от творчеството на българските писатели. Редовно чета
и поезия, и проза. Мога цяла вечност да ви рецитирам стихове на ваши
автори - и Ботев, и Яворов, Вапцаров и Дебелянов... Пожелавам на
съвременните български автори да казват на своите читатели истината за
пътищата, през които минават. Да престанем да се ровим толкова в
миналото, нека ни прегърне бъдещето!
07.05.2007
Мнения по темата: