Драги читатели,
в рубрика "Искам думата" Ви даваме възможност да изразите своето мнение, да споделите проблемите си, да заемете позиция ...

Материали се приемат на следния адрес:

Бул. "Цариградско шосе" 113А, ет.2
за "Искам думата"
iskamdumata@duma.bg

Брацигово - 1876

Реквием за величието

Брацигово падна подир славни битви.
Както вред борбата почена с молитви,
с надежди и песни - и свърши с погром.
Иван Вазов

Кървавият и величав Априлий на 1876-а година е висша форма и еманация на българския дух. Без него не би било възможно да сме самостоятелна и суверенна държава.
Дълголетната и величава битка на български народ против петвековното османско господство и кървавия еничарски ятаган намира своя апотеоз в Априлското въстание.
Само две години след него политическата му цел е изпълнена - по-голямата част от България получава държавна независимост.

Априлци изпълниха една велика мисия,

като знаеха, че ще загинат не само те, а и семействата им. Това, което направиха, дотогава няма аналог в нашата история. По-късно подвигът им повториха нашите братя от Македония. В най-новата ни история - септемврийците от 1923-1925 г. и 1944 г.
Узрели за своя Великден, преминали през унижения, мъки, бунтове и въстания, българите се подготвиха за своята кървава сватба, за да извоюват тъй дълго лелеяната си мечта за свободна и чиста република.
В най-величавите страници на нашата героична история със златни букви е записана героичната Априлска епопея в Брацигово и селищата от Брациговския въстанически район. Тук пламъкът на свободата се разгаря, за да избухне във величествен, народен героизъм, чийто апотеоз е безсмъртният пример на организатора и водача на въстанието Васил Петлешков.
Той е роден на първи януари 1845 година в китното Брацигово и става синоним на патриотизъм, родолюбие и честност. Просветен за своето време, учил аптекарство в Цариград, този красив, млад мъж, със черни, искрящи очи излъчва магнетично въздействие.
В брациговския край младо и старо, увлечени и подгонени от тези огнени очи, започват трескаво

да се готвят за бунт и борба.

През април на 1876 г. народният представител на брациговци и околните села Васил Петлешков заминава за местността Оборище, където заседават "лудите глави" на Първото Велико Народно Събрание и поставят всичко на карта - свобода или смърт. Петлешков е председател на Комисията за съставяне на плана на въстанието и на възванието към българския народ.
Въстанието избухва преждевременно. Пред очите на Петлешков пламва народният гняв в Копривщица и Панагюрище. Време за губене няма - Петлешков полетява към родния брациговски край. Добира се до центъра на селото - "Синджирли бунар", където го срещат с радост и упование. Петлешков е блед, очите му хвърлят огън, в ръката му е свито кървавото писмо с манифеста на възстаналия народ. Множеството стихва. И тогава проечава неговият твърд като стомана глас: "На оръжие! Бунт! На оръжие, братя! Вече се бият с омразните поробители в Копривщица, Клисура и Панагюрище! На въстание! Хващайте оръжието!"
Хората се прегръщат и плачат от радост, тържествено забива камбаната, екват песни. В първите дни от обявяването на въстанието в Брацигово се жителите от околните села Ясъ кория (Равногор), Жребичко, Козарско, Бяга, Аликочово (Кап. Диминриево) и Радилово. Събрани са 1000 оки барут, 4390 оки куршуми, 789 коня, 3150 говеда, 168 050 овце, 3700 коли жито. Въстаническият пункт разполага с 1333 бойци, 867 пушки, 1419 кремъклии пищови. Първоначалната тактика на въстанието не е отбрана, а нападение!
Брацигово е обградено с крепостна стена от два реда дебели греди, в нея са оставени отвори на височината на човешки ръст. На първата редица са бойците с далекобойните шишанета, зад тях - въоръжените с ятагани, ръжени и коси, превърнати в алебарди, на трета позиция са

жените с боеприпасите, вода и лютив пипер.

Стотници и десетници са назначени на всички позиции. Те са съединени помежду си и едновременно с това разделени на четири сектора: източен, западен, северен и южен. Революционният комитет е отделял значително внимание на обучението на въстаниците. От десетниците и стотниците се иска да се грижат за строевата и стрелковата си подготовка. Устройват се занятия по стрелба, близък бой, фортификация. Сформирана е конница от около 80-100 човека с командир Сотир Андреев. Назначени са и мерачите-топчии с командир Георги Шаров. Дисциплината е основана на високо революционно съзнание. Определени са складове с жито и други стоки. Определени са и хората, които ще разнасят из позициите хляб, вода, фишеци.
По предложение на Васил Петлешков, местният Революционен Комитет се събира на заседание и се провъзгласява за

временно правителство на Брациговския район.

Ръководна тройка са: Васил Петлешков, Ангел Арнаудов и Никола Боянов.
Ръководителят на брациговски въстанически пункта знае, че ако Пещера и Батак не се вдигнат, Брацигово не може да разчита на успех. Изпратеният за Батак куриер обаче бил заловен от турските власти, а в Пещера започнали арести преди още да е обявено въстанието. За Петлешков и другарите му става ясно, че Пещера няма да се вдигне въпреки лютите клетви на Стоян Попов на Оборище.
По предложение на Васил Петлешков се свиква общо събрание, на което се избира ново привременно правителство за целия въстанически район в състав: Васил Петлешков, Ангел Арнаудов, Никола Боянов, поп Сокол, Петър Ликоманов, Щерю Бъчваров, Стоян Юруков, Иван Юруков, Ангел Юруков и Ангел Мижорков от Брацигово, свещеник Ангел Саддакчиев и Ангел Аджиев от Ясък кория, свещеник Илия Димитров от Бяга, Трендафил Колев и Мильо Колев от Козарско, Ангел Дънгалаков от Жребичко, Георги Ангелиев от Радилово и Лазар Илиев от Аликочево. За главнокомандващ на въстаническите войски е назначен Георги Ангелиев, а за негови помощници - Лазар Илиев и Иван Банков. Истинските водители на въстанието Васил Петлешков, поп Сокол, Ангел Арнаудов и Георги Ангелиев решават, че трябва да нападнат околните селища с турско население като село Розово. Предвиждало се след превземането на селото да се насочат към Пещера, дейно подпомогнати от батакчани. След това въстаническата армия трябвало да се придвижи към Татар-Пазарджик.
Брациговци и жителите на околните села изпълняват мисията си и отстояват на набезите на врага. Цели 16 дни се води героичната отбрана на

Родопското Термопили.

Цели 16 дни българите отстояват правото си на свобода и народност.
Гърми брациговската артилерия, отбивайки набезите на озверелия враг. За тази същата по-късно Антон Ашкерц ще напише:
Ей, Брацигово юнашко,
ей го, гледай как се брани,
Аллах, Аллах! Гръм небесен...
От Брацигово раите -
от Брацигово ли стрелят...?
Да, Асане, турски пашо,
из Брацигово раите,
с тона дървен, топ черешов.
Черешовите български топчета дадоха достоен отпор на съвременните артилерийски оръдия на Круп, с които бе въоръжена редовния турски аскер.
Тежки, епични боеве се водят с редовната войска на Хасан паша, с пълчищата на башибозука, с ордите на Рашид паша, кървавия насилник на Перущица. Съчетанието на отбранителните с настъпателни действия е характерно за тактиката на брациговските въстаници.
Накрая членовете на Революционния комитет и ръководителят на Брациговския въстанически пункт Петлешков разбират, че по-нататъшната съпротива става безсмислена. Вече е известно, че въстанието е претърпяло неуспех. Използва се дипломатическото средство на преговорите за сключване на примирие. Друг изход няма и за Хасан паша.

Много кръв е пролята.

Ще бъде ли унищожено и Брацигово? И става немислимото. За първи път многодневните битки между българи и турци завършват не с победа за агите и бейовете, а с истинско примирие.
Побеждава упоритостта и готовността на въстаниците да се бият до край срещу султанската войска и гъстите орди на башибозука и черкезите.
Условията на примирието са: въстаниците прекратяват съпротивата, а пашата вдига обсадата и се оттегля в Пазарджик. Но тираните не спазват условията на примирието и предявяват нови искания - да бъде предаден жив ръководителят на въстанието Петлешков, иначе ще опожарят селището.
Започва голготата и безсмъртието на Васил Петлешков. Неговата жертвоготовност и любов към събратята му е поразителна. Петлешков бил турен от турците между два огъня и предал Богу дух в големи мъки. "Идвам, Господи, изпълних мисията, с която ме сдоби". На всички въпроси отговарял: "Сам съм, други няма. Аз водих, аз заповядах, други не търсете..."
Брациговци проявяват голяма енергия, много ум както в подготовката на въстанието, така и във военните действия - най-после те излязоха най-добри дипломати, като дадоха един почтен край на своето въстание.
Сто четиридесет и три са жертвите в нашия пункт, а заточените българи са 252. Брацигово не преживя ужасния край на Батак, не преживя ръкопашната смърт на Перущица, то падна подир славни битки. За да възкръсне свободно броени години след това!

Теодор Кънев

14.05.2007