За другаря

Партизански, партиен и бригадирски ръководител

На 27 януари проф. Гроздан Димитров Векилов навърши почтената и дълголетна възраст - 87 години. А в следващия месец скъпият ни другар и приятел бе сполетян от смъртоносна болест, която преустанови работата на творческия му, неспокоен ум, раждащ безброй новаторски идеи, остави незавършено до край начинанието му да обобщи в новопубликувани книги интелектуалното си дело и многолетния си разностранен житейски опит.
Но любвеобилното сърце на

големия хуманист, патриот, интернационалист, славянофил и русофил

продължаваше да тупти и дочака и тазгодишното честване на най-големия ни национален празник, за да се слее с благодарните сърца на всички българи към народите на Русия, Украйна, Румъния, Финландия, пролели кръв за нашето Освобождение. И сякаш успокоено, сърцето му спря да пулсира на следващия ден - 4 март.

Гроздан Векилов (вдясно) с дъщеря си Дора и внукът, който носи неговото име

Погребахме го съгласно изявеното му приживе желание - в родната му Стрелча, след 4 дни, на 8 март, пак голям, този път всесветски празник на по-красивата част от човечеството. И в това имаше символен смисъл за големия, плодовит, жизнен и талантлив род на Векиловците. И мъртъв, Гроздан остана с живите да дочака да се върне чак от САЩ малкият му син Петър, професор по инженерна химия и биомолекулярно инженерство и ръководител на научен колектив по физико-химия на разтворите на белтъците в гр. Хюстън, и големият - Димитър, от Австрия.
След ранната смърт на най-младия му брат Янко, професор по международно право в Юридическия факултет на СУ, и на най-големият Добри, дядо на известния певец Дони, родът изпрати във вечността средния брат.
Поколенията си отиват едно след друго, но родът е жив и се умножава. Ден преди да го повали жестоката болест, Гроздан получи радостна вест от Германия, където внукът, носещ неговото хубаво име, се бе сдобил с двама близнака. Той повтаряше щастието на дядо си, изживяно в началото на втората половина на миналия век, когато му се раждат близнаците Димитър и Дора, майката на младия Гроздан. Прадядото и близнаците не можаха да се видят. Но когато малчуганите пораснат, ще слушат много за славния му и богат живот и ще се гордеят с него.
Завършил отлично основно образование, юношата Гроздан Векилов попада в елитната мъжка гимназия във Велико Търново, където има добре устроен пансион за деца на железничари, какъвто е и баща му. След това завършва средното си образование в Пловдив.
Постъпва в единствения тогава Медицински факултет, в който имаше достъп само елитът.
Следването му съвпада с обхваналата света война и гигантската борба на антифашистките сили. Станал рано член на РМС и на РП(к) в родния си край, той бързо намира своето челно място сред тях. Ръководи организацията на БОНСС във факултета и е сътрудник на легендарната Йорданка Чанкова. Дейността му не остава незабелязана от полицията и тя го хваща в хищните си лапи. Излязъл на свобода, твърдо решава да не попада втори път в тях и през 1943 г. поема смъртнорисковия

път на партизанин,

екипиран само с топлата шуба на своя другар по идеи и борба Иван Хариев, последвал го по-късно в партизанския строй. В началото е в родопската партизанска чета "Кочо Честименски", а след това -в партизанска бригада "Георги Бенковски". Член на РК на партията, той е избран за секретар на партийната организация на бригадата, която става реална власт в района преди 9.IХ.1944 г. Маршалът, каквото е партизанското име на Векилов, има големи лични заслуги за това. С безспорния си авторитет и обаяние, с любовта си към хората той привлича мнозина в отряда и други - като ятаци и помагачи. От Стрелча в бригадата се включват към 80 души. Не съм специалист по историята на партизанското движение у нас, но съм сигурен, че едва ли има други селища в България, освен например големи градове като столицата и Пловдив, да са дали толкова партизани.
След победата на 9.ХI.1944 г. маршът на бригадата, в която Векилов е и боец, и лекар, продължава в състава на Българската армия в планините на Македония и по-далеч в лютата битка с хитлеристките войски.
Завръщайки се от фронта, той довършва висшето си образование и поема нова огромна обществена работа като партиен секретар на Медицинския факултет и ръководен деец на ЦК на РМС. Във факултета се изгражда голяма, вече легална партийна организация, възстановява се и се преустройва учебният процес, с цел задоволяване крещящите нужди на здравеопазването в България. В цялата огромна работа, в която

има много ентусиазъм и всеотдайност, но липсва опит,

се извисява фигурата на младия, рано омъдрял партиен секретар, който с такт и умение в кипящия котел на преустройството внася ред, укротява излишни страсти и недопуска никакви ексцесии над когото и да било. Благодарение на него видните учени-медици остават до края на кариерата, а и на живота си, на своите научни и административни постове.
В началото на най-крупната изява на младежта ни непосредствено след 9 септември - бригадирското движение, Гроздан Векилов е първият негов пионер като командир на бригадата, изпратена в помощ на народите на тогавашна Югославия в изграждането на жп линията Бръчко-Бановичи в планините на Босна и Херцеговина. Той дойде да поздрави от името на своите бригадири нас, бригадирите от първата национална младежка бригада, за изграждане на път през прохода на младежта, както беше наречен Хаинбоаз, или още - Прохода на републиката, тъй като прокопаването му започнахме през паметната 1946 г., когато се състоя референдумът за премахването на монархията. Тогава за пръв път го видях на трибуната и слушах пламенното му слово заедно със затаилите дъх 2000 младежи. Като бригадирски командир той играе важна роля и в изграждането на Димитровград.
Минаха години и съдбата ни събра като равни. С партизанския и бригадирски командир, не тръгнал по стълбата на йерархическото изкачване, а по трудния път на науката, се оказахме с еднакво научно звание - най-ниското, началното - редовен асистент. Но по научна степен той стоеше по-високо от мен - беше защитил успешно дисертация и беше станал кандидат на философските науки.
Работихме заедно от 1954 до 1990 г., когато бяха закрити катедрите по обществени науки като

псевдоопит за деидеологизация и деполитизация

на образованието и науката.
За 36 години работа, с големия си научен потенциал, той се хабилитира и като доцент, и като професор и стана ръководител на катедрата, а след това - на Института по обществени науки в Медицинска академия. През това време изкара мандат и като зам.-ректор на академията, беше и началник на отдела за обществени науки в Министерството на просветата.
Благодарение на ерудицията и новаторството си той беше в центъра на научния живот в академията. Стана един от най-активните инициатори за тържеството на нови и модерни направления в науката, като със свойствената му борбеност отхвърляше догматизма и схоластиката и налагаше най-демократичния метод за установяване на истината чрез задълбочени научни спорове и плодоносни свободни дискусии. Негова първостепенна заслуга беше освобождаването на науката генетика от неправомерното и голословното й отричане, за да се даде път на развитието както на нея, така и на други науки, работещи на биомолекулярно и клетъчно равнище. Тогава именно Медицинска академия стана център на дискусии за тези науки и водеща роля в тях играеше Гроздан Векилов, утвърдил се като неуморен търсач на истината както в науката, така и в живота, като учен с голяма ерудиция и воля за налагане на новото и прогресивното.
В учебния процес проявяваше нетърпимост към схоластиката, цитатничеството, декларативността и повърхностното идеологизиране и политизиране. Главният му стремеж беше преподаването на обществените науки да се обвърже с медицината, да се получи взаимно проникване и интегриране на общата философска методология на диалектическия материализъм с най-сложната и най-хуманна наука - медицината. Той, който беше изключително динамичен човек и учен и много взискателен екзаминатор, с унес и без да следи времето, слушаше интересни самостоятелни анализи на студенти и аспиранти в тази именно плоскост и бурно ги поздравяваше наред с отличната оценка, която им пишеше.
Гроздан Векилов бе цялостна и

широко скроена демократична личност

и такъв се проявяваше и в партията, и в цялостния живот на Медицинска академия като научно и учебно заведение. Той категорично се противопоставяше на всеки опит при хабилитации и избори на зав.катедри и други длъжности за поставянето на първо място на партийния актив на кандидатите, а не на научните им приноси и качествата им на преподаватели. За авторите на такива опити Гроздан Векилов имаше оригиналното определение "кискин партийци". Остро критикуваше шаблонното осъществяване на коренните промени при изграждането на социализма в страната.
Гроздан Векилов беше истински реформатор. Благодарение на такива като него, които, трябва да кажем, не бяха малко в партията ни, макар че не всички притежаваха смелостта му, БКП се реформира, превръщайки се в социалистическа партия. Векилов достойно членува в нея до края на живота си.
Земляците и близките от рода си обичаше безкрайно. Едва ли имаше човек в Стрелча, който да не е получил неговата помощ. Беше грижовен син, брат, съпруг, баща и дядо. И близките му го обгръщаха с любов и признателност. Беше неординарна личност, с ярко очертана физиономия, характеристики, позиции и принципи, на които оставаше винаги верен и не отстъпваше от тях. Той ценеше ценностните хора, ненавиждаше нечестните, мързеливите, безотговорните. Но с честните хора бе винаги открит за диалог и свободна дискусия, винаги изслушваше и вземаше предвид всяко основание на техните доводи и аргументи. Затова хората според него се деляха на верни другари и неприятели. Средна група нямаше. Другарите му бяха много, а неприятелите малко.
Но той не беше някакъв суров сухар. Умееше да се шегува, и със самия себе си, със старостта си. А беше жизнен, широко отворен към всичко, което протича около него, с жив интерес към постиженията на науката, цивилизацията и прогреса, с категорична позиция по събитията, възхищаваше се от позитивните и осъждаше гневно негативните. В него

продължаваше да живее юношеската любознателност,

която го отведе в интересния свят на науката и острата младежка чувствителност към социалните проблеми, която го издигна на гребена на вълните на борбата за по-хуманен и по-справедлив живот на хората. И може би затова близкият фатален край някак си не бе предусетен нито от самия него, нито от най-близко останалата от децата му до него дъщеря му Дора, която и първа понесе удара на скръбта и болката от загубата на баща си.
P.S. Статия като тази, с положителни оценки, не можех да напиша преди, защото Гроздан Векилов не търпеше похвалите и това можеше да ми коства близкото ми другарство и приятелство.

Проф. Никола Цонев

14.05.2007