Памет

Проф. д-р инж. Владимир Гановски - учен, дипломат, общественик

През изминалия ХХ век постигнаха успехи и международна известност редица български специалисти. Един от тях, достсен представител на научно-техническата мисъл, педагог, дипломат и общественик е професор д-р инж. Владимир Сава Гановски.
Той се роди на 12 май 1932 година в София. Изучи се, твори, достигна висота в своята научна и обществена дейност и преждевременно почина през декември 1997 г. Известно е и че баща му е световноизтъкнатият български философ, държавник и педагог академик Сава Гановски.
Владимир Гановски завършва с отличие висшето си образование в Москва през 1954 г. като инженер по технология на машиностроенето. Отначало работи като проектант в "Промпроект", а по-късно - като асистент и преподавател по технология на машиностроението и автоматизация на мащиностроителното производство в Техническия университет в София. През 1969 г. е избран за доцент, през 1978 г. за професор по "Теоретични основи на комплексната автоматизация на дискретното производство". Създава и ръководи катедра "Автоматизация на дискретното производство" в Техническия университет в столицата.
Научната му продукция обхваща около 450 труда - монографии, студии, научни и научно-популярни статии, от които 65 са публикувани вън от България, автор е на 45 учебника и учебни помагала, 59 проектоконструкторски разработки и други. Има 21 авторски свидетелства. Десетки години отдава на научно-творческа дейност по проблемите на комплексната автоматизация на дискретното производство. Още като студент и млад специалист разбира, че за страна с ограничени ресурси като България няма друга алтернатива, освен автоматизацията.
Насочва се към дискретното производство, тъй като в него преобладават ръчните операции и в него са ангажирани много работници с ниски показатели за ефективност на техния труд. Проучва дискретното производство в Германия, Русия, Швеция и други страни и внедрява техните постижения в нашата страна. Под негово лично ръководство се проучват потребностите от промишлени роботи в 105 предприятия. Съчетава новаторството с реалистично оценяване и решаване на приложните проблеми на производството в условията на нашата страна. Под негово научно ръководство повече от 60 колектива създават над 300 нови технологии, конструктивни и технически разработки. Под научното ръководство на проф. Владимир Гановски са подготвени и 41 аспиранти.
Научната дейност и продукция на Гановски получават висока оценка и признание и в чужбина. Един пример. В Техническия университет на столицата на Мексико с негова помощ се създава новата специалност "Автоматизация на дискретното производство" със 160 студенти в 1 и 2 курс. Той разработва и проект за обзавеждане на научни и учебни лаборатории. Владимир Гановски много години е член на Академичния съвет и на Ректорския съвет на Техническия университет в София. Директор е на центъра по робототехника. Бил е заместник- председател на Държавния комитет за наука и технически прогрес и официален представител на България в органите на ООН за промишлено развитие ЮНИДО и МАГАТЕ (Агенцията за атомна енергия във Виена).
Професор Владимир Гановски бе талантлива личност, с активна жизнена позиция и творчески дух. За изнасяне цикъл от лекции е канен като гост-професор в техническите университети в Дрезден, Москва, Прага, Братислава, Атина, Виена, Варшава, Мексико и др. Като научен ръководител, организатор и докладчик е участвал в 115 научни форуми в България и в чужбина.
От 1973 до 1977 година е посланик на България в Австрия. Със своя стил на динамична дипломация осъществява мащабна дейност за утвърждаване името на България и повишаване на международния й престиж, както и за развитието на отношенията между двете страни, особено в областта на науката, образованието и културата. По негова инициатива бе постигнато споразумение между България и Австрия за взаимно признаване на дипломите за средно и викше образование - 1976 г., а по- късно постига такова споразумение и с Германия. Пак по негова инициатива с помощта на ЮНИДО към ООН в България се организират две крупни международни прояви:
- за ускорено индустриализиране на България (1975 г.) с участието на 13 министри от чужбина;
- за индустриализацията на селското стопанство (1976 г.) с участие на министри от 26 страни.
Награден е с най-високия орден на Австрия - "Почетен знак с лента". Владимир Гановски беше активен общественик, а през последните години от живота си - председател на федерацията на Научно-техническите съюзи в България. В тази си дейност според проф. Васил Метев е проявявал висока научна компетентност, съчетана с педагогически и организаторски талант и морална чистота.
Владимир Гановски освен това беше обществено популярен също като любител и познавач на професионалния спорт и сам активно спортуваше. Като посланик във Виена спечели важна и напрегната тенис среща с министъра на финансите на Австрия, самият той - много добър тенисист. Любителите на този аристократичен спорт още помнят честотото му присъствие на кортовете на "Академик" в Борисовата градина.
Владимир Гановски почина във възраст на творческа зрелост, но остави трайни следи със своята дейност в България и чужбина. Неговите последователи - колеги, ученици и близки, помнят и продължават неговото дело.

Ст.н.с. Тодор Кутов, доктор на педагогическите науки

15.05.2007

 

Мнения по темата: